Младенов, ОТК, 150. Минералните вещества не се осапуняват,.. Употребяват се с успех при намасляването на различни видове кожи,.., при което способствуват за по-добро разпределяне на маслителя в кожните влакна. Ст. Младенов, ОТК, 92.
НАМАСЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е свързан с намас-ляване, омасляване (обикн. в кожарството): Чрез намасляване се вкарват в кожите на-маслителни вещества с цел да се направят кожните влакна по-гъвкави,., и да се увеличи непромокаемостта на кожите. Ст. Младенов, ОТК, 149. Животинските и растителните масла имат голяма намаслителна способност или „масленост“. Ст. Младенов, ОТК, 94. Намаслителна смес. НамасЛи-телно действие.
НАМАСЛЯ. Вж. намаслявам и на-масл ям.
НАМАСЛЯВАМ, -аш, несв.; намасля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. Покривам, напоявам или изцапвам нещо е мазнина или масло; намаслям, омаслям. Почти всички мазнини могат да намасляват кожите. Ст. Младенов и др., ОТК, 142. В кожите се вкарват мазнини, които намасляват влакната и им дават възможност да се плъзгат помежду си. Ст. Младенов и др., ОТК, 88. Намасли памуче и смажи вратата, намаслявам се, намасля се страд.
НАМАСЛЯВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от намаслявам и от намаслявам се; намас-ляне, омасляне. При намасляването мазнините се разпределят равномерно по цялата дебелина на кожите. Я. Басан и др., ТКП,
104. Почти всички видове кожи след завърт щване на дъбенето се нуждаят от намасляване. При намасляване в кожите се вкарват мазнини. Ст. Младенов и др., ОТК, 88.
НАМАСЛЯМ, -яш, несв.; намасля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Намаслявам; омаслям. намаслям се, омаслям се страд.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
НАМАСЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от намаслям и от намаслям се; намасляване, омасляне.
НАМАСТЙЛЯ. Вж. намастилявам.
НАМАСТИЛЯВАМ, -аш, несв.; намас-тйля, -иш, мин. св. -их, се., прех. Спец. Покривам или напоявам нещо с мастило, намастилявам се, намастиля се страд. През време на печата формите се намастиляват чрез специално пригодените към всеки аг-регдт мастилници. Г. Върбанов и др., НТ,
НАМАСТИЛЯЙАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от намастилявам и от намастилявам се. Намастиляването на формата не може да става добре и равномерно поради отскачането на валците. Ил. Рашков, ПТ,
НАМАХАМ.Вж. намахвам1.
НАМАХАН, -а, -о, мн. -и, прил. Жарг. Който е високомерен, пренебрежителен или груб; нахакан, наперен, дързък. Синът им е много намахан и дързък.
НАМАХАНО. Жарг. Нареч. от прил. намахан; нахакано, наперено, дръзко. Държи се намахано.
НАМАХВАМ1, -аш, несв.; намахам, -аш, св., прех. Диал. Напридам или пресуквам определено количество, много или всичкото влакно, парцали и др. на махалка1. намахвам се, намахам се страд?
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМАХВАМ2, -аш, несв.; намахна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Замахвам2. Пред триесе години нешчо на Бадник одил сайбията сос секира при дървята, шчо не рагаят [раждат]. Ке застане пред такво дърво и ке намаане со секирата, .. ке го преиче [пресече]. СбНУ XI, 86. Намавнал со стапчето и утепал сите троица бракя гяоли. Нар. прик., СбНУ VI, 101.
2. Кимвам (Ал. Дювернуа, СБЯ).
НАМАХВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от намахвам1 и от намахвам се.
НАМАХВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от намахвам2; замахване.
НАМАХНА. Вж. намахвам2.
НАМАЦАМ. Вж. н а м а ц в а м.
НАМАЦВАМ, -аш, несв.; намацам, -аш, св., прех. Разг. 1. Мацам, цапам, мажа нещо изцяло с някакво вещество; нацапвам.
— Мари-и-и — подземеше някоя мома, — чухте ли, че оная вечер на Тинка Кунина помацали вратника с катран? Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 219.
2. Изцапвам, оцапвам, омацвам. Помацах обувките си с кал. намацвам се, намацам се страд. и възвр. Намацах се с боя. НАМАЦВАМ СЕ несв.; намацам се св., непрех. Рдзг, Ставам мръсен, зацапан с нечистотии, петна и др.; измърсявам се, нацапвам се, изцапвам се, оцапвам се, измацвам се, омацвам се. Дрехите са се намацали с кал.
НАМАЦВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от намацвам и от, намацвам се; нацап-ване, омацване, измацване.
НАМАЧКАМ1. Вж. намачквам1.
НАМАЧКАМ2. Вж. намачквам2.
НАМАЧКАМ СЕ. Вж. намачквам
се.
НАМАЧКВАМ1, -аш, несв.; намачкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Мачкам докрай много, голямо количество от нещо или всичко; из-помачквам, измачквам. — Затова ли вие така,.:? — Пека вие, че да ни се махне веднъж от главата! — намачка дрехите Гана и строго го погледна. Ст. Даскалов, СЛ, 149. Намачкаха цял кораб грозде.
