рия откъм Добруджа. Т. Шишков, ИБН, 231. Намеса във вътрешните работи на държава.
НАМЕСВАМ1, -аш, несв.; намеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Въвличам, включвам някого в някаква работа, събитие, деяние, разговор или др.; замесвам2. След дълги хитрувания правителството на Радославов намеси България в световната война. Ив. Димов, АИДЖ, 37. — Ама наистина ти ли я паднали [крушата]? .. Онзи пергишин подал молба до мировия съдия и предявил иск .. Че и Минча намесил! К. Калчев, ПИЖ, 76. След това Асен и Петър, за да ся приготвят и усилят по-добре, минаха във Влашко, та умножиха войнството си, като намесиха в него и власи. Д. Войников, КБИ, 131.
2. Споменавам някого или нещо като причина за нещо или участник в нещо, обикн. без да е така. Още по-мъчно й е, дето и майка й намесват. Че тя толкова я поучава да гледа хатър на свекърва си. Т. Влайков, Съч. I,, 1925, 242. Старецът помълча. — Аз си мисля, че е грешно в тая работа [редът в обществото] Бога да намесват .. Все ми се струва, че дяволът е измислил тоя ред. А. Гу-ляшки, СВ, 139. — Майстори, стига! Лошо сте се захванали. Може вие Отдавна да се карате и да се гоните. Но занаята като намесите, ще ви кажем: Стойте! Р. Стоянов, М, 37.
3. Диал. Смесвам, събирам едно или много неща с други; размесвам, омесвам. Освен своите овце, прибират и други вънкашни овчери, .. След като намесят овцете,.., дружината избира помежду си едного да им .. приготовлява гозба. 3. Стоянов, ЗБВ I, 22. Земи малко бяла магнезия, та я намеси с вода, чтото да стане кашица. Лет., 1871, 236. Трета душа най-греовна, / трета душа кръчмарица, /руйно вино продавала, /со вода го намесвала. Нар. пес., СбВСтТ, 956. намесвам се, намеся се страд. Памучни платове ся изпират, без да им излезе боята, ако ся земе дъждява вода, у която да ся намесят пченични трици. Лет., 1871,236.
НАМЕСВАМ СЕ несв.; намеся се св., не-прех. 1. Включвам се, вземам участие в нещо (дейност, отношения, разгрвор и др.), понякога непредвидено или нежелателно. За-пасното полковниче и жена му подушват скоро влошените отношения между младите и старите и се намесват, за да изгладят недоразумението. Св. Минков, РТК, 170. След Освобождението той [Васил Друмев] се намесва в политическия живот на България и за кратко време е начело на управлението като министър-председател (1879 — 1880). М. Арнаудов, БКД, 123. Чика Кола и Крум започнаха да си разказват ловни истории. А когато аз се намесвах в разговора или задавах въпроси, само ми махаха с ръка, с което искаха да кажат, че всяка жаба трябва да си знае . . >ла. П. Незнакомов, СП, 229. Разногласието на родителите не е по-малко вредително за поправянието на децата; когато например бащата иска да посъди сина си за някоя погрешка, а майката се намесва, .., зема да го защитява. У, 1870, бр. 1, 35. // Засягам с думи, в разговор някакъв въпрос, някаква сфера на дейност.
— Г-да, в лични работи няма какво да се намесваме. Кой крлко пари .има, това е негова работа. Й. Йовков, М, 38.
2. Обикн. за чувства — проявявам се при някакво действие, план и др., обикн. без нужда, неволно. Въпросът, по който разговаряме, е твърде важен, за да се намесват в него чувства. Д. Фучеджцев, Р, 192.
3. Остар. и диал. Навлизам в някаква група, обикн. от хора, стадо животни, растения и под., и се смесвам с тях; смесвам се присъединявам се, намешам се. Намесваше се между веселите групи на младите войници, слушаше новините и, загледан в земята, обмисляше мълчаливо туй, което беше чул. И. Йовков, Разк. II, 79. На края на кукуруза заставаше Ваклушка, .., и мълком пристъпваше, та се намесваше в стадото. Ил. Волен, БХ, 87. Французкият цар Лудовик 16-ий имаше обичай, .., да ся намесва между народа си и да нагледва жилището на сиромаха и колибата на селянина. П.Р. Славейков, ПИ, 70-71. Иванчо конче отпусна, / хатове да си пристигне, / пристигна и ги замина. / Пак се в калабълъка намеси, / никой Иванчо не позна. Нар. пес., СбВСт, 125. // Съединявам се, сливам се с нещо. Стигнах до края на откритата долина, дето полският път се намесва с шосето. Н. Попфилипов, РЛ,
117.
— Друга (диал.)форма: намйсвам.
НАМЕСВАМ2, -аш, несв.; намеся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Омесвам много, голямо количество (обикн. хляб и под.). А па Петкана станала: / заврати бели ракаве, / намеси бели погачи. Нар. пес., СбНУ XXV, 31. — Пенке ле, мома юбава, / я си избери Пенке ле, / някоя вярна комшийка, / у дома да ви заведе, / моя е мама българка, сиряне да ви завърже, лябове да ви намеси. Нар. пес., СбВОг, 328.
2, Диал. Меся, размесвам, (тесто). „Хайде, жена, казвам на жената, да намесваме тестото, щото фурната ще изстине/“ И вземаме ние да намесваме тестото и да го правим на кръгли хлябове. И. Радичков* ББ, 66. Това тесто тури на топло да преседи цяла нощ, каквото да възиде, па на зарана намеси това тесто с колкото брашно ти трябува за хлябовете. Лет., 1872, 254. намесвам се, намеся се страд. намесвам си, намеся си възвр. от намесвам2 в 1 знач.
НАМЕСВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намесвам1 и от намесвам се; намеса. Ли-лиев се е оплаквал от терора на паметта при творческия процес, от намесването на готови изрази, които той неумолимо е за
