страшна буря. Вятърът налетя изневиделица, запревива клоните на овошките, заблъска врати и прозорци. Д. Марчевски, ДВ, 165. Но вятърът не мирясваше. Налетя върху му повторно, катурна калпака му. П. Бобев, ГЕ, 72. Допълзях до гората,., и останах там, докато премине бурята. Тя премина също тъй внезапно, както беше налетяла — вятърът разпръсна облаците, небето се очисти. М. Марчевски, ОТ, 404.
6. Прен. Непрех. и прех. Обикн. мн. За нещастие, грижи, мисли, чувства. Появявам се, възниквам в душата, мислите на някого неочаквано и обикн. в голямо количество* много; налетявам1. През късна есен двама от Калинковите бяха мобилизирани. Грижите налитаха една след друга. Г. Караславов, Избр. съч. I, 381-382. Рояци спомени на нови вълни налитаха в душата му. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 173. Колкото повече минути минаваха, толкоз той ставаше по-неспоко-ен. Налитаха го тревожни и нерадостни мисли. Г. Караславов, ОХ III, 114. Той се мъчеше да сподави тъгата си, която изведнъж го налетя тук. Д. Немиров, Др, 122. // Прех. За нещастие, грижи, напаст и под. — неочаквано, изведнъж постигам някого; сполетявам, връхлитам. Момиченцето се разболява. Изведнъж го налита висока температура, гърдичките му хриптят. А. Гуляшки, Л, 511. Рогача се приведе: умряла овца лежеше посред пътя. Той се прекръсти. Накрая плюна и изпсува стопанина й и голата орисия, която го налетя рано-рано. П. Михайлов, ПЗ, 125. Народният войвода, измъчван от болестта, която го беше налетяла, се раздираше от дълга, задушаваща кашлица. Ст. Дичев, ЗСI, 371.
7. Непрех. С предл. н а. Неочаквано и внезапно се натъквам, попадам на някого или нещо. Ние подадохме глави от храстите и видяхме двайсетина мъже в затворнически дрехи на райета да тичат право към градинката. И както тичаха, налетяха точно на участъка. Ст. Стратиев, СВМ, 69. На колко ли е години старият негър. Дави се по вировете, виси по бентовете, от една беля на друга налита, по два литра ракия от захарна тръст изпива. М. Вълев, ПСС, 95. И ето веч, кат луд се скитам/и търся, гоня идеалът, / и вред на пошлости налитам, / вред слушам звука на металът. Ив. Вазов, Съч I, 134. Бегълците налетяха на граничния патрул.
8. Непрех. Разг. Обикн. с предл. н а. Проявявам силен, неудържим стремеж към нещо, което обичам, харесвам или към което имам склонност. — И все пак трябва да изучим слабостите му .. Да узнаем само на какво налита, на ракийка ли, на винце ли... А. Станоев, П, 52. Добитъкът не налиташе вече на тревата, както лятос, а дремеше на краткото обедно слънце, сякаш и той мислеше за близката зима. Ил. Волен, РК, 40. Киро беше красив и спретнат ерге-нин и момите налитаха на него. Искаха го разни чорбаджийски дъщери. Г. Караславов, ОХ I, 19. Налита на бой.
9. Непрех. Разг. С подч. изр. със съюз да. Стремя се, настойчиво, упорито, домогвам се да постигна нещо, някаква цел. Като ви гледам как всеки заляга в общите народни работи и налита да превари другите,.., не мога да повярвам на очите си. А. Каралий-чев, НЗ, 127. — Какво става тук? — .. — Налита да влезе [Ханко] в княжеския двор с тази мъриш [трупът на убития]! А. Гуляшки, ЗВ, 283. В ямболската книжарница потърсих спомените на Наполеон — отдавна изчерпани! Кой толкова бе налетял да изучава Бонапартовата стратегия — неизвестно. С. Северняк, ОНК, 176. налитам се, налетя се I. Страд, от налитам в 1, 2, 3 и 6 знач. II. Взаим. от налитам във 2 знач. За към брегове незнайни / гонят се безчет вълни. / Гонят се и се налитат / и премятат во захлас. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 168-169. налита се безл. Не бива да се налита на първото попаднало ти бебе. В края на краищата не го вземеш за седмица, месец, а за цял живот. П. Незнакомое, СМ,
18.
НАЛЙТА МЕ несв.; налетя ми св., непрех. Разг.Обикн. несв., с подч. изр. със съюз да. Обхваща ме внезапно силно желание за нещо. — Слушайте, гледам си,.., па ме налита да ви изръгам из стаята. Сега ще извикам разсилния да ви измете оттука. Ст. Чилин-гиров, ПЖ, 93. Беше му обидно и неловко, сякаш го бяха наплескали и изхвърлили направо на улицата. Налиташе го да се върне обратно и да им каже направо в очите, че не дава пет пари за техните приказки. К. Калчев, СТ, 183. — Ако засвирят на ръченици, — шепнеше един лесковчанин на ухото на другиго, — не съм играл от толкова години, ама ще стана да си поиграя — .. — А бе и мене тъй ме налита — му отговори събеседникът му. Ц. Гинчев, ГК, 89. Той прибледня, стъписа се, като че го налетя да се повърне отдето е дошел. П. Тодоров, И 1,1.
НАЛИТАМ2, -аш, несв.; налетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. налетял, -а, -о, мн. налетели, св., непрех. Само мнм 3 л.ед. За птици, насекоми и под. — долитаме много, в голямо количество; налетявам2. — Тая сутрин в горния край на селото налетели сума яребици... Гонели ги из дворищата... Г. Караславов, Тат., 226. Ластович-ки налетяха от топлия юг и заоправяха с цвъркот ланшните си гнезда. Ст. Даскалов, СД, 264. Събрале са много гости / звани и незвани, / налетеле орли, гарги, / налетеле врани. Л. Каравелов, Съч. I, 56.
НАЛЙТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от налитам1 и от налитам се; налетяване. Веднъж в годината е Нова година. Трябва да търпиш и студ, и мраз, и безсъние, и на-
