марииии ... — Санкшл не ги знаеш ти попо-вете... Нашият малко ли лока, да не му е уроки... П. Незнакомое, СП, 68.
< НАЛЙЗВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. &ыц- от нализвам и от нализвам се. v НАЛЙЗВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от нализвам се.
> НАЛЙК, мн. -ци, м. Остар. Вид1, облик. Друго съзвездие, кое изтича прямо над главка человеку от три звезди, зоват го Свре* дел, защото има налик на свредел. Г.С. Раковски, П I, 22. Развиванието мисли чрез Qfiuceauue вънкашната природа става, ко-гато вземем да описваме, или с други думи,
представяме на писмо вънкашния налик деьпредмета. Д. Войников, PG, 68. Лицеопи-санието представя вънкашния налик като фраза, чертите, духа, обноската на някой #овек или на някое животно. Д. Войников* ВС, 80.
? НАЛЙМ, м. Неголяма сладководна хищ-Йа риба, която има по гърба тъмни петна йли ивици, разпространена в северното полукълбо; михалца. Lota lota.
4ИМорскй налим. Зоол. Хищна черноморска риба с дължина до 25 см. с мустачки и широка, сплесната глава. Motella mediterra-hpps. Когато се насочват към храната, Mjiozo от смятаните за неми риби, като ^тример .. морският налим .., са издавали нсцо, изразени и добре записващи се на магнетофонна лента куркащи или грухтящи звукове. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 13.
Рус. налим.
НАЛЙМА ж. Остар. и диал. Обработена чрез изваряване в сапунен разтвор копри-$1. Хората искат да ги правя ханъмки, па рахат да живеят, да не ги гори слънцето,.., Налима да пресукват, да не газят тръните №бодлите. Ц. Гинчев, ГК, 137-138. Най ти преличе, Радке ле, / / желта налима да
hpedeui, / желти желтици да нижеш. Нар. Пес., СбНУ III, 84.
^ От гр. ауаАл)ра.
:V" НАЛЙСКАМ. Вж. налисквам.
.НАЛИСКВАМ, -аш, несв.\ налйскам, -аш, св., прех. Диал. Наплисквам. Райка, Фсякога хубава и мила, тоя път, позаруменена опг срам и както бе налискала лицето Щ със студена вода, изглеждаше още по-ху-бйва и no-мила. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 18. налисквам се, налйскам се страд, и възвр.
и НАЛЙСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Оцпгл. същ. от налисквам и от налисквам с^'.цаплискване.
и НАЛИСТНИК, мн. -ци, след. числ. -ка, М.. Диал. Куп отсечени клони с листата, предназначен за храна на добитъка; лист-W1, вършина, бръст.
-г- От Л. Андрейчин и др., Български тълковен реченик, № \
НАЛИТАМ1, -ащ, несв.\ налетя, -йш, мин. се. -ях, прич. мин. св. деят. налетял, -а, -о, мн. налетели прич. мин. страд. налетян, -а, -о, мн. налетени, св. 1. Непрех. и прех. Нападам1, като летя във въздуха или се спускам от въздуха; връхлитам, налетявам1. Понякога върху птичките налита ястреб. Ем. Станев, ЯГ, 55. Танчо откачи сачмар-ката, която стоеше заредена вкъщи над рафта. С нея биеше свраки или соколи, когато налитаха квачката с пилетата. Кр. Григоров, ТГ, 100. Светът неволно уважава / орела хищни, кой налита, / и тигъра, кой страх задава — / но кой хиената почита? Ив. Вазов, БМ II, 231. Завързан за стръките, конят щипеше поизсъхналата трева около себе си и махаше опашка срещу мухите, които налитаха на рояцш Д. Фу-чеджиев, Р, 29. Вражеските самолети налитат самоуверено. А, 1978, кн. 37, 31.
2. Непрех. и прех. Спускам се, хвърлям се устремно или внезапно върху някого или нещо; нахвърлям се, връхлитам, налетявам1. Дворът на Мишко беше разграден и брич-ката спря пред самата му къщурка. Жълто, дръгливо куче налиташе с яростен лай ту от едната, ту от другата страна на колата. Д. Талев, ГЧ, 113. Като изневидя-ло въз нас налетяха глутница кучета. И. Йовков, Разк. III, 37. Янко се блъсна и с голяма мъка се провря между дърветата. Вълчицата налетя след него, но се заклещи здравата и там остана. А. Каралийчев, ТР,
113. — Вълчицата, коя! .. — Трябва да се е окучила пак тъдява из гората. Затова налита като сляпа. Малки трябва да храни. Г. Райчев, В, 6.
3. Непрех. и прех. Нападам1, атакувам с оръжие, обикн. неочаквано или стремително; налетявам1. Враговете стръвнд налитаха, катереха се нагоре по канарите с безумен рев. А. Каралийчев, ТР, 157. Българите налитат -г- веднъж, два пъти... Турските топчии не смеят да открият огън. Ст. Станчев, HP, 12. Един след друг налитаха Враца разни хаирсъзи, разни дружини. В. Мутафчиева, ЛСВТ1, 76. Пушкалата екнат. Турците реват, / насипи налитат и падат и мрат. Ив. Вазов, Съч. I, 203.
4. Непрех. С предл. в. Влизам някъде неочаквано и стремително; нахълтвам, връхлитам, налетявам1. В това време в общината налетяха запъхтени и възбудени Мато Дъбравски,.., съпроводен от бай Пешо, бащата на разкъсания от вълците Панчо. П. Здравков, НД, 203. Вън се дочу цвилене на кон и — храас — отиде едното чергило. В бирарията налетя кон с маскирана жена отгоре. Й. Вълчев, РЗ, 80. Говореше се, че полето е пълно с дивеч, зайците налитали чак в крайнините на селото. Г. Караславов, ОХ II, 87.
5. Непрех. За буря, виелица, вятър и под.— разразявам се изведнъж, неочаквано или бързо с много голяма сила; връхлитам. Посред нощ над село Горни турчета се изви
