литането на кучетата. Кр. Григоров, ОНУ, 98. Тая крепост е силна, здрава и много яка, та всички нали налитания и атаки останаха безполезни и дори вредни. Д. Линков, ЗБ, 55-56.
НАЛИЦЕ1 нареч. 1. При гл. съм, имам, оказвам се и под. а) В наличие, в наличност — без липса или отсъствие някъде в даден момент. Политическият коми-дар преброи хората. Всички се оказаха налице. К. Ламбрев, СП, 188. Следствието се е добрало до достатъчно доказателства, които мага да ви кажа отсега. Първо, с тоя револвер е убит докторът, патроните са налице. Ем. Станев, ИК I и II, 369. Съобщението е налице и секи внимателен читател може сам да разбере каква пасмина са искрените приветсвия на тези господи-новци. Г, 1863, бр. 8, 64. б) Като неоспорим факт; явно, несъмнено. В своята елементарна логика те са убедени, че там, където има налице широки интереси, „мирише па болшевизъм“. Е. Каранфилов, Б III, 40. Но независимо от тия факти и съображения злоупотребата си остава налице с акта на самото усвояване на комитетските суми за лични цели. Ив. Унджиев, ВЛ, 315.
2. Диал. На видно, лично място. Поп Анто-ция,.., гледаше към двора на Петко хлебаря. Там, настрана от старата къща, но по-налице, напред към улицата, се издигаше нова, двуетажна. Т. Харманджиев, КЕД, 52.
НАЛИЦЕ2 нареч. 1. На лицевата стра-ца, откъм лицето, лицевата страна на нещо. Противоп. наопаки. Обръщам пуловера налице.
2. Спец. За плетка, плетене — по начин, при който конецът се притегля напред и се получава бримка с изглед, обратен на изплетена наопаки бримка; лицево. Противоп. наопаки, опаково. Перлен край. Първата бримка на всеки ред (лицев или опаков) се поема налице от дясната игла, без да се из-плита, а последната бримка на всеки ред се изплита налице. ЗК, 425. Крайни бримки за украса. От лицевата страна първата бримка на реда се поема от дясната игла налице, а втората се плете наопаки. Г. Балански и др., ЗК, 425.
НАЛИЧАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Приличам. Налича на баща си. Н. Геров, РБЯ III, 178.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский изик, 1899.
НАЛИЧАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от наличам.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЛИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е налице, който съществува реално някъде в даден момент и може да се Използува. По свидетелства на наличната дркументация военните години довели нов растеж на анархията. В. Мутафчиева, КВ,
67. За последната точка нямаше да стигнат всички налични тетрадки на взвода. Р. Ралин, ВМ, 13. Той четеше внимателно еднообразните сведения от агентите, които
?едовно съобщаваха .., за наличните стоки.
I. Спасов, ХлХ, 222. — Хм! Жалко! — въздъхна непознатият .. и запали последната си налична цигара. Тарас, ТМ, 51. //Който изобщо съществува; съществуващ. Двете противоположни и враждебни линии в българското възраждане са факт,.. Тоя факт намира своето обяснение в противоречивите интереси на наличните в онова време обществени групи. Г. Бакалов, Избр. пр,
114. От наличния в природата аргон най-много е разпространен изотопът аргон-40. Л. Манолов, РА, 27. Изправителните упражнения имат за цел да коригират налични дефекти в телодържането, които се изразяват главно в изкривявания на гръбначния стълб в различните негови части. Ив. Мангъров и др., ПГ, 31. о Налични пари (суми) (съкр. разг. налични). Финанс. Пари във формата на банкноти или монети, а не ценни книжа, авоари, чекове, кредитни карти и под; кеш. Освен целия фабричен инвентар, готовата продукция, суровините,.., ще ни предадете всички налични суми и ценни книжа. Ем. Манов, ДСР, 469. БНБ има за задача да внедри платежна дисциплина .., да ограничи плащанията с налични пари, като всички плащания на предприятията се извършват по единствената им банкова разплащателна сметка. А Плащането в магазина се извършва само в налични.
НАЛИЧИЕ, мн. няма, ср. Книж. Наличност, съществуване. В града има техникум по дървообработване. Наличието на богат дървен материал даде вазможност .. да се развие силно дърводелната индустрия. Й. Радичков и др. ГСП, 85. Наличието на самостоятелни селски производители не променя общата картина на положението на българското селячество от това време. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. Наличието на специфични думи и изрази и фактите на различие в семантиката на езика не опровергават, а напротив потвърждават наличието и необходимостта от единен общонароден език.
О В наличие. Книж. В наличност (във 2 знач.); налице1.
— Рус. наличие.
НАЛИЧНИК1, мн. -ци, м. Метална част от шлем, която предпазва лицето на война от удари. Кекавмен вдигна наличника на шлема си, целуна кротко Хачатур по устата и рече: — Бог дал, Бог взел, да бъде свято името му. А. Дончев, СВС, 817. Арменските редици спряха. Войните с наведени глави се споглеждаха изпод спуснатите на-личници на шлемовете. А. Дончев, СВС, 777.
НАЛЙЧНИК2, мн. -ци, м. Спец. Горен
