е държало толкова тайно? Нали уж честно се работи? Н, 1895, бр. 19-20, 159.
2. При потвърждение: а) За подчертаване, че говорещият е уверен, че някакъв факт, обстоятелство са известни, очевидни за събеседника му. Бате Еньо, нали го знаеш какъв е. С всички моми се шегува. Елин Пелин, Съч. III, 121. — Тя, Вена, нали си я знаете, една такваз сбутана, в очи не влезла, дато казват, пък той един млад, хрисим, и положение, и състояние, но на, щастие. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 355. — Бай Ставри, хубаво е да се живее! — извика той. И веднага се извърна, за да не забележи главният механик щастливата влага, която бе изпълнила очите му. Алекси беше горд човек, а, сълзите, нали, и щастливи да са, унижават мъжа. А. Гуляшки, СВ, 330. — На, Бог ми е свидетел .. — Господ ти бил свидетел!;— натърти той. — Че нали и нощем пътува, нали и дома си отиваш, црли и през кориц. минаваш — за какъв свидетел ми дрънкаш, а? Г. Караславов, СИ, 8< б) Самост. За изразяване на задоволство на говорещия,от единомислието, съгласието на друг някой с. него при потвърждаване на някакъв факт,
— Ти знаеш моето разбиране по тия работи... Съгласен съм. напълно с вас... — Нали... — повтори усмихнато Василев. Тъй би трябвало да бъде. Кр. Велков, СБ, 137.
— Кейксът ви е отличен, госпожа.. Домакинята просия. — Нали? Сама го приготвих. М. Грубешлиева, ПП, 27. в) За изразяване на задоволство от нещо, което е положителна страна, добро последствие от нещо неприятно; добре е, че, слава богу. Куна,., тъй щеше да си иде, ако не бяхме довели доктор от града .. Хубавичката ни обели поразеникът му, ама нали я отърва от умирачката. Т. Караславов, Избр. съч. II,
112. — Ама чакайте бе, ще плащат ли? — попита пак тревожен глас, — Па ще пла-. щат, щом приемат — успокоиха други гласове. — Може да дадат само аванс, ама нали приемат? П. Спасов, ХлХ, 102-103.
3. ,3а подчертаване, че фактът, обстоятелството, означени от думата или изречението, за които се отнася частицата, са меродавни, че са причина за действието в предходния или следващия текст; понеже, тъй като. А й се спеше толкова много! Очите сами се затваряха. Та нали цял ден се беше пързаляла с шейната! П. Бобев, ГЕ, 118. Майка й все и се кара и й надумва. Мащеха нали е. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 6, Не можем да останем тука сами. Нали трябва нъкой да ни гледа? Л. Стоянов, X, 70. —- Тука у вас много дърва, па пусто око нали лакомо, гледа да събере повече. Й. Радичков, СР, 67. Нцли йе Марко млад юнак / прибърза, не зе нафора, / възседна коня раняна, / прао си у тях отиде. Нар. пес., СбНУ XXVI, 143. //За изразяване на упрек, негодувание от някакъв факт в изречението, който е причина за действието или въпроса от предходното изречение; щом като, след като, Широко е около врата на скитницата [кукувицата]. Нали си няма грижи за пилците. Други ги изхранват. Ем. Станев, ЯГ, 26. — Ти, бай Стояне, — почна кротката той, — напраз-но вдигна тая патардия за парите!.. — Нали не излизат от твоята кесия. Др. Асенов, СВ, 94. — Що питаш мене? Нали си даскал? Йв. Вазов, Съч.VIII, 39. И рекъл бях: аз няма веч да плача / за тежките на тдз народ беди! / ожесточен пощада му не рачах —/ „Да тегли“, думах с яд, „нал тъй мъжди“. П.Р. Славейков, Ч, бр. 4, 386.
4. Ирон. Понякога самост. За изразяване на несъгласие, неудовлетворение от цитираното чуждо мнение или някакъв факт, който не отговаря на истината. А пък тя, щом ще си гледа детето, нека го гледа. Нали аз не разбирам, нали аз не знам как се гледа дете? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 274. -Не идваш навреме на училище. -Нали? Че кой сутрин отваря училището? Винаги аз с чистачката. IIВ съчет. със з н а м и обикн. крат. форма от лич. местоим. За подчертаване на иронично отношение към някого (нещо), чиито действия или качества не заслужават доверие, обикн: заради някакъв известен факт, който говорёщйят съобщава. — Кой ще го кани? Директорът на прогимназията? .. Някой от учителите? .. — Нали ги знаем! В къщите им, дето е думата, с трън да влачиш, няма какво да закачиш! Само за гости са! А. Гуляшки, МТС, 95. Как да довери и на другите от управата? Против тая власт са, вярно, но нали ги Знае как чоплят по събранията, как се дебнат и клеветят за вересии, за заеми, тоя използувал повече, оня по-малко. Ст. Даскалов, БМ, 49-50;
5. За подчертаване на скептично примирение с някакъв неприятен факт, обстоятелство. То, теглото, по хората ходи. Защо сме родени, нали да теглий. Елин Пелин, Съч. II, 17. Кам Сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Т. Влайков, Съч. 1,1941, 3.
6. С глаголи или Изрази за съобщение (казвам, река и под.). За въвеждане, припом-няне на позната по принцип поговорка, пословица или под.; дето. Нали рекли: накарай мързеливия на работа, ум да те научи! Ив, Вазов, Съч. XXII, 46. -—Нали има дума: „За брата до вода, за либе през вода“ Ив. Вазов, Съч. ХН, 8. — Здравата ме поступаха, ама нали са казали: човекът е по-слаб от яйце и по-як от желязо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 182. Диваци, гледаш ги, ама върви им — нали рекли: „Роди ме, мамо, с късмет, па ако щеш ме хвърли на смет.“ Ив. Вазов, Съч; IX, 43.
7. Разг: Нежел. Употребява се паразитно, обикн. за улесняване, забавяне на изказването или за по-активно ангажиране вниманието на събеседника. — Започвам пак да ровя, нали, неистово във гардероба. Извед
