Идеята е основната стихия, но на нея куп други елементи се налепят. Ив. Вазов, Съч^ XXV, 235.
о Налепил съм се като репей (кърлеж) за някого, нещо. Разг. Заловил съм се да дейст-вувам с някого и не мога да се отделя.
НАЛЕПЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от налепям и от налепям се; налепване1, нале-пяване.
НАЛЕТ м. 1. Нападение, в което участвуват самолети, птици или под.; въздушно нападение. След последната, най-тежката бомбардировка на 30 март,.., изведнъж налетите на вражеските бомбардировачи престанаха. Ив. Мартинов, Пл, 1969, кн. 5, 47. От все сърце благодари [пътникът] на корейските юноши и девойки, които денонощно бдят по пътищата, за да предупреждават пътниците и шофьорите за налетите на вражески самолети. Г. Карасла-вов, Избр. съч. III, 153.
2. Разш. Стремително, изненадващо въоръжено нахлуване в населено място, обикн. с цел грабеж, убийство и др.; набег. — Е, нещо ново из селото? — обърна се Тодю. — Как са нашите? Тодю питаше спокойно, виждаше се, че той още не знае за налета на жандармеристите. Г, Караславов, Избр. съч. VI, 222. За Пазвантоглу действията из Влашко означавали не просто налети за обогатяване. В. Мутафчиева, КВ, 190. В малката пощенска сграда атмосферата беше съвършено различна от тази, която партизаните познаваха от времето на налетите, които правеха в селото. Тук всеки предмет изглеждаше не това, което е, а като че ли жив, Ътрог, важен и необходим. К. Ламбрев, СП, 423.
3. Прен. Рядко. Слабо изразена особеност, уклон. Драгомиров говора сладък български език, със старинен налет. А. Каралий-чев, С, 41. ' ^
НАЛЕТ прил. неизм. Дйал. 1. Лош, проклет; налетен .Налёт човек.
2. Като същ. проклетник, налетник.
— От ар. през тур. land — От Н. Геров, Речник на блъ-гарский язик, 1899.
НАЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -уш,фприл. Диал. Налет. Налетен човек.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЛЕТИН мну. налети, л*; Диал. '.Проклетник, досадник. — Бабко кажи му да ме пусне .. — Да му кажа, баби,.., ама чува ли ме вампиринът му... Нали го виждаш какъв е облак... Тю-ю, как се пръкна такъв налетин. Г. Караславов, Т, 59.
НАЛЕТИЯ м. и ж. Диал. Налёт (във 2 знач.). Бунтът е добре схванат и преценен: че това не е хайдушка налетия, а нещо като онова на Кара Георги. П. Росен, ВПШ, 123-124. ^
НА ЛЕТИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Зло, беда, която сполетява някого; напаст. Нападна на зло налетище. Н. Г еров, РБЯ III, 180.
— От ар. през тур. lancl 'проклятие' — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
J НАЛЕТУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Разг. Летувам дълго, колкото ми се иска, до насита.
НАЛЕТЯ1. Вж. налетявам1 налитам1.
НАЛЕТЯ2. Вж. налетявам2 и налитам2.
НАЛЕТЯВАМ, -аш, несв/, налетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. налетял, -а, -о, мн. налетели, се., прех. Налитам1. Дъжд от олово заплющява / по вражите глави тогава / и вихър-войнство налетява / врага със стръвен вик. К. Христов, НН, 65. Такива мисли налетяваха даскал Стафана като виждаше, че от известно време насам, безредието и непокорството добре се ширят в дома. Д. Немиров, Б, 144. налетявам се, налетя се страд, от налетявам в 1 знач.
НАЛЕТЯВАМ2, -аш, несв/, налетя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. налетял, -а, -о, мн. налетели, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. За птици или други летящи същества — долитаме много, в голямо количество; налитам2. Той [Велко] правеше усилия да слезе, но орлите не му позволяваха. Напраз-но се мъчеше да ги прогони, те налетяваха и стръвно се спущаха върху му. Ив. Мартинов, ПМ, 28.
НАЛЕТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от налетявам и от налетявам се; нали-тане.
НАЛЕЯ. Вж. нал ивам.
НАЛЕЯ СЕ.Вж. наливамее.
НАЛИ и (съкр. простонар., понякога поет.) нал частица. 1. При запитване: а) За изразяване, че се очаква положителен отговор, потвърждаване на нещо или съгласие с нещо. — Нали са прекрасни тия хора? — ..
— Кои? — .. — И Мишка, и стругарят. А. Гуляшки, МТС, 105. — Отде пък знаеш, че се казвам Иван,— каза след малко той. — Знам. Нали си от Чамурлий? И. Йовков, ПГ, 12. — Научихте се, че има предложение да минете на работа при нас, нали? В. Нешков, Н, 21. — Там, в гората наоколо, има диви петли, нали? — Вярно, има ги доста. Н. Попфилипов, РЛЛ 29. Какъв ти тук ужас? — /той пеел човека, / това е прекрасно, нали? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 40. б) За изразяване на недоумение, учудване, изненада, че въпреки наличието на действието, за което се пита, нещо друго става, констатира се. Хрътката отиваше вече през ливадата,.. — Нали я убихте тая пущина?
— попита зачудено игуменът. — Аз я хвърлих полуумряла .., но ето я пак жива. Ив. Вазов, Съч. XXII, 98. —Господин капе-тан... Ке те молам да ме пущиш до къщии..
— Че нали вчера жена ти беше тука. Й. Йовков, Разк. II, 87. Защо това събрание се
