нъж ми прищраква за един учебник на дъщеря ми. Отивам, нали, вадя учебника и вътре, нали, парите в един плик. Д Отива до щанда, нали, да пита продавачите, и се връща. След доста колебание, нали, все пак купува куфара.
— Други (диал.) форми: н £ л и, н £ л о и н е л.
НАЛЙБВАМ, -аш, несв.\ налйбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Налюбвам. НАЛЙБВАМ СЕ несв.\ налйбя се св., не-прех. Диал. Налюбвам се. „Кой има коня до-ораго, / да яха, да се наяха! / Кой има либе хубаво, / да либи, да се налиби!“ Ив. Хаджийски, БДНН I, 114-115. Цонината сестра, тя си Бога моли, /тя си Бога моли: „Земи, Боже, Цона, / земи, Боже, Цона/ та да са наноса на нейните дреи, / и да са нали ба на нейното либе!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 115.
НАЛЙБВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от налибвам и от налибвам се; налюбване.
НАЛЙБЯ. Вж. налибвам.
НАЛИВАМ, -аш, несв.\ налёя, -ёеш, мин. св. налях, прич. мин. св. деят. налял, -а, -о, мн. налели, прич. мин. страд, налят, -а, -
0, мн. налети и налян, -а, -о, мн. налёни, св., прех. 1. Сипвам течност в съд. Аз виждах .. как всяка сутрин .. чичо Риете ставаше, наливаше вода в стомнето, наплискваше очите си, прекръстваше се. П. Михайлов, МП, 35. Катя пъргаво стана, целуна го бързо по страната и после почна да налива кафето. М. Грубешлиева, ПИУ, 153. — Като му казах, че съм българин, този човек се промени. Умълча се, умисли се и все наливаше от виното. С. Северняк, ИРЕ, 201. Мама още налива зехтин в кандилото. Хр. Ра-девски, П, 7. О, налейте! Ще да пия! / На душа ми да олекне, / чувства трезви да убия, / ръка мъжка да омекне! Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. // Непрех. Сипвам някому в чашата питие, за да пие. Заповяда да ми дадат друга риба,.., да извадят от избата вино,.., и сам седна при мене да ми налива. Ив. Вазов, Съч. XI, 34. Еньо стоеше зад тезгяха съвсем пиян, наливаше някому и говореше нещо. Елин Пелин, Съч. III, 149. — Дай чаша ти казвам! И като й наливаше, се засмя: — Пийни си.., пийни! А. Гуляшки, МТС, 65.
2. Пълня, напълвам с течност съд. Него ден Райчо ходеше замислен. Замислен беше и когато наливаше бъкърите и ги дигаше с кобилицата на рамо. Д. Габе, МГ, 32. Чувам, момичето изважда с котела вода, налива съдовете и тръгва си. Т. Влайков, Пр
1, 325. Слезе в кухнята, викна набързо слугинята и сама се разшъта. — Налей големия електрически чайник! О. Василев, ЖБ, 119. Плясък на вода в близкия дол зовеше жадните, напукани устни, опрашените, замазани от пот лица. Които носеха манерки, отидоха да ги налеят. Ем. Станев, ИК III и IV, 484. Докато той [докладчикът] говореше, шест пъти му изпиха чашата с вода и шест пъти му наляха нова. И. Попов, БНО, 87.• Обр. Стрина Катка, върнала бодростта си, протегна ръка с извит лакът, завъртя ключа зад камината и червените абажури наляха хола с лятна светлина. Д. Вълев, 3, 121. Идват черни и страшни страници. Чудя се дали да ги пиша. Обхваща ме униние. Умора налива ръката ми. Главата ми тежи, нищо не ми се прави. А. Дончев, ВР, 226. // Рядко. За река — пълня, изпълвам с вода някакво пространство (корито, язовир и под.). Тя [река Златна Панега] вече налива много напоителни канали в долината, движи мелнични турбини. Ст. Станчев, НР, 36.
3. Рядко. За сълзи — появявам се в очите; навлажнявам. Ще се продава, бачо, бащиното ни пепелище,.. Сякаш къртят се нашите сърца от гърдите ни. Като ти пиша това, сълзи наливат очите ми. Мама и тя плаче. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 97. // Правя, предизвиквам да се появят (сълзи), изпълвам (със сълзи). С озарени от огъня лица, покорени [хората] от простата и велика музика под черното пролетно небе, която ги извисяваше над този тъмен и беден свят, наливаше със сълзи очите им и извикваше неясни и красиви видения. Д. Фучед-жиев, Р, 313. Творецът кой е на онуй неволно / и тайно чувство, дето при шумът/на пролетта и при гласът любовни / налива със сълзи очите? Ив. Вазов, ИГП (превод), 71-72.
4. Разг. Давам на някого да пие нещо в голямо количество. Зиме госпожа Омайникова постоянно регулираше печката и по десет пъти на ден проверяваше термометъра в кабинета на мъжа си,.., наливаше го [мъжа си] с любимия му пирински чай. Д. Калфов, Избр. разк., 90. Те канеха Арап ага на гощавки по селямлъците си, пиеха заедно ракия, наливаха го с кафета по кафенетата. Д. Талев, ПК, 520.
5. Прен. За плодни или житни растения — напълвам, изпълвам със сок плодовете, зърното си, от което те наедряват. Овошките прецъфтяха и бързо наливаха плод. П. Здравков, НД, 23. Наля плод прасковата и огъна клони до прозореца на пустата Николова стая. А. Каралийчев, СР, 95. С пшеницата сме добре, пък и царевицата вече е наляла дебели кочани. Черемухин, П, 52. С песен волна се издига / към небето чучулига, / а под нея тучна нива / се люлее, клас налива. Елин Пелин, ПБ, 48.
6. Със същ. основи, плоча. Изграждам обикн. основи или плоча на сграда, като изсипвам бетон в кофраж. При направата на втория мост, тъкмо когато наливат основите, в разгара на работата, спира бетонобъркачката. Г. Караславов, ПМ, 30. Налбантов почна да разправя как налели темела на стопанството в Кономладе. Д. Вълев, Ж, 64.
