от караул, да си легна, а нея няма, излязла! Ив. Вазов, Съч. XXV, 57. Налагам/наложа печат (отпечатък, печата си, отпечатъка
си) някъде, върху някого. Книж. Оставям видими следи, влияние от действието, въздействието, проявата си; отразявам се. — Глупци, аз ли съм здрав и хубавец? Знаете ли вий, не по цялото ми тяло Венера е наложила своя печат, като е пощадила само лицето ми? Ал. Константинов, Съч. I, 309. Той бе сега много по-слаб .. Осемгодишните страдания бяха наложили незаличим печат върху него. СбЦГМГ, 239. Националният дух далеч не е единствената стихия, която се проявява в народното творчество и която му налага своя отпечатък. Б. Ангелов, ЛС, 23. Налагам си калпака сам. Разг. Самостоятелен съм, независим съм. Налагам / наложа кокалите (самара) на някого. Разг. Набивам, натупвам някого. Наложил врат като битолски просяк. Диал. За човек — силен, здрав, охранен..
НАЛАГАМ2, -аш, несв.\ наложа, -иш, мин. св. -их, ce., прех. 1. Правя нещо да бъде задължително за някого, заставям някого да приеме, изпълни нещо. Чудя се как възрастните не могат да разбират, че най-голямото нещастие е да вършиш само неща, които ти налагат. Ст. Христозова, ДТСВ, 7. И ще налага закони, правила, канони, както ги налагаше и ти в името на спасението, и ще ги поставя по-високо от живота на човека, в тяхно име що го съди и наказва. Ем. Станев, А, 211. — Я война дигнат, я някакви вапори поръчат, я пък железници и пътища почнат — все уж за доброто на царството — че като наложат данъци, ама такива, дето досущ потъпкват сиромашта. А. Страшимиров, К, 52. Сбиваха ли се нейде двама пияници, той [дядо Иван] се туряше съдия между тях и им налагаше решението си. Ив. Вазов, Съч. VII, 12. Налагам изучаване на чужд език. • Обр. Снагата му [на дядо Костадин] изпълни дюкяна и наложи пълно мълчание. К. Петканов, СВ, 169. // В съчет със същ. воля, мнение и под. Заставям някого да постъпи съобразно с волята, мнението на някого. Откак клубът бе изгорен и от деня, в който го арестуваха, нямаше никаква възможност да налага волята си. Ем. Станев, ИК III и IV, 439.
2. Принуждавам някого да изтърпи, да понесе нещо.- Налагай им дългосрочен пост и причестяване, с една дума — наказвай, за да осъзнаят постепенно, че са съгрешили спрямо Бога и неговите закони и че без изкупление Бог няма да им прости. А. Гуляшки, ЗВ, 28. Налагам компанията си.// Принуждавам някого да приеме някого в качеството на някакъв, независимо от желанието му; натрапвам. Налагате на народа началници и унищожавате всяка идея за равенство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. Налагам някого за съпруг някому. А Налагам за директор външно лице.
3. В съчет. със същ. за някаква санкция (наказание, глоба и др.) — означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Налагам наказание — наказвам. — И за неизпълнение на заповедите ми тайната полиция ще налага същото наказание, каквото и за предателите: смърт. Ст. Дичев, ЗС II, 614. Налагам глоба — глобявам. Свърши се с това, че уволниха Рафчо за злоупотреба със служебното положение. И глоба му наложиха за разговорите. В. Пламенов, ПА, 26. Налагам забрана (табу) — забранявам.
4. Правя някой да приеме някого в средата си. Започна с келнеруване по малките гос-тилнички и завърши като лаборант в се-ме изпитателния институт. Обикна го един от професорите и, въпреки че имаше крайно неблагонадеждно политическо досие, успя да го наложи в института. А. Гуляшки, МТС, 20.
5. Прен. Само 3 л. ед и мн. С отвл. същ. или подч. изреч. със съюз д а. Правя нещо, назовано от съществителното или подч. изреч., необходимо, задължително за някого по различни съображения (социални, психологически и др.); изисквам, задължавам. Той не можеше да скрие какво мисли за другия, нито да премълчи нещо, което съвестта му налагаше да каже. Ем. Манов, ДСР, 331 .В такава студена суха зимна вечер не беше много приятно да пътува, но службата налагаше да се понасят всякакви несгоди. К. Калчев, ЖП, 33. Гледам, че ти правиш чести разходки извън града, и добре е това. Софийският шум и трясък налагат такива избягвания в свободното поле. Ив. Вазов, ПЕМ, 119-120. налагам се, наложа се страд и възвр. —Да се наложи наказание на тия двамата: по десет удара със солена тояга. Ст. Дичев, ЗС I, 369. И тъй, Стам-болов стана, или по-добре се наложи, член на комитета. Ив. Вазов, НО, 14. налагам си, наложа си I. Възвр. от налагам2 в 1 — 3 знач. Сега му останаха отсамните постове и още на тръгване беше си дал дума, че няма да се отбива в чифлика.. „Защо пък да си налргам тия ограничения?“ — помисли той. И. Йовков, ЧКГ, 53. Прикривана зад присъщата нему суровост, която, може би, той някак изкуствено си налагаше, у та-то,.., нерядко прозира .. една сърдечност. Т. Влайков, Пр. I, 76. Наложих си да спазвам диетата. А Наложи си да завършиш задачите до вечерта! II. Взаим. от налагам2 в 1 — 3 знач. Говедарите и поляците на двете села трошаха едни на други ребрата и главите си, затваряха добитъка си, налагаха си едни на други тежки глоби, които, разбира се, никой не искаше да плаща. Й. Йовков, ПК, 144.
НАЛАГАМ СЕ несв. \ наложа се св., непрех.
1. Постигам нещо, намеренията си със сила или твърдост, въпреки неодобрението, не
