съгласието или съпротивата на друг. Той беше набит, чипонос,.. Често се опитваше да се налага на другарите си. Сп. Кралев-ски, ВО, 87. Той познаваше характера на Янков — неговата слабост да командува и да се налага. Ем. Станев, ИК I и II, 114. Те няма да дават пари всекиму токуитъй, а ще заповядват, ще се налагат. Й. Йовков, Ж 1945, 13. След жребия войводата неочаквано заяви, че освобождава четника, тъй като самият той иска да изпълни присъдата. Въпреки съпротивата на четниците, като войвода, той имаше последната дума и се наложи. Д. Фучеджиев, Р, 185.
2. Утвърждавам се като способен,, опитен в определена област, в някаква професионална или трудова дейност. Стоян Михацлов-ски се очертава и налага напълно като писател едва с рязко сатиричните си произведения. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. С пътните си бележки „До Чикаго и назад“ той [Алеко Константинов] за пръв път се налага .. като писател с големи възможности. Лит. XI кл, И. С трудолюбието и способностите си Друмев се налага и на вниманието на първенците в града. Г. Константинов, ПР, 23. Пред широкия читателски свят Боян Пенев се наложи със статията си „Българските преводи на Фауст“. М. Кремен, РЯ, 570.
3. Излизам на преден план, откроявам се над, останалите, на фона на това, коетр ме заог бикаля; вземам връх, надделявам, изпъквам. В съзнанието на Смрикарова неволно се наложи сравнението между Катя и жена му. Ст. Чилингиров, РК, 102. Подчертаният стремеж към слънце. и светлина, който се налага като основен мотив ß цялата пиеса [„Еленово царство“] е едно от нейните най-важни достойнства. ЛФ, 1958, бр. 48, .3. Във всички глави на романа, които сами по себе си представляват нещо като отделни разкази,.., се налага една идея. ЛФ, 1958, бр. 12,2.,
4. Спорт. Вземам преднина и побеждавам,, На финала се наложи 23-годишният съветски състезател. РД, I960, бр. 126, 4. Във вчерашният седми етап .. българският отбор отново се наложи тактически. ВН, 1958, бр. 1998, 3.
5. Безл. С подч. изр. със съюз д а или с непряко доп. Трябва. Всеки ден се налагаше да се изкачва по криви и стръмни улички,.., да напътствува и ругае. Ем. Станев, ТЦ, 82. Налагаше й се да проведе два телефонни разговора, а й беше неудобно да говори от чужд телефон., 1Л. Попов, ИЖП, 48. Той [полковникът] съзнаваше, че ще му се наложи скоро да участвува в една война, без срам и угризения. Д, Вълев, Ж,100.
НАЛАГАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от налагам1 и от налагам се. Ни от разтриването, ни от налагането, ни от студените компреси оздравях, оздравях от премитането. В. Милев, РК, 96.
НАЛАГАНЕ2, мн. няма, ср. Обикн. с предл, н а. Отгл. същ. от налагам2 и от налагам се. В своето развитие .. одриската държава вървяла бързо към пълното налагане на робовладелските отношения. Ист. X-XI кл, 10. Те [наказанията] състоят в изключване от дружината на виновния майстор, изключване от еснафа, налагане па-рична глоба за в полза на еснафската каса и за черквата и училището. Ст. Шишков, PH, 1905, кн. 4, 174. Налагане на данък. Налагане на наказание.
НАЛАГАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Налагане2. Папата бил принуден да им заплати [на ордите] 200 хиляди златни флорини, като покрил тази загуба с нала-гание данък на французкото духовенство. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 50. Налагание-то гръцкий язик и възпиранието просвещението .. бяха .. съсипителни за народността ни. ЦВ, 1859, бр. 445, 2. ВП, 40.
НАЛАГАНИЦА ж. Диал. Бой; тупаница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЛАЗВАМ, -аш, несв.; налазя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Лазя върху някого или нещо; полазвам, попъплям. Неприятно е да те налази гъсеница.
2. Само мн. За насекоми, гъсеници и под. — с лазене отивам в голямо количество някъде; напъплям (Н. Геров, РБЯ III). Виж колко гъсеници са налазили върху дървото.
НАЛАЗВАНЕ, мн. ия, ср. Отгл. същ. от налазвам и от налазвам се.
НАЛАЗЯ1. Вж. налазвам.
НАЛАЗЯ2. Вж. нал аз ям.
НАЛАЗЯМ, -яш, несв.\ налазя, -иш, мин: св. -их, св., непрех. Диал. Навлизам; на-лязвам. „Отварайте портите / да налази войската.“ Нар. пес., СбВСтТ, 68. „Реди столи, Елено господжо!“ /— Редени са, току налазете!" Нар. пе;с., СбНУ XXXIX, 414. Кой налази в Реда река / да извади малка мома, / тя е нему първо либе. Нар. пес., СбНУ VIII, 6.
НАЛАЗЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от налазям; навлизане, налязване.
НАЛАЙВАМ, -аш, несв.; налая, -аеш, мин. св. -аях, св., прех. Разг. Лая срещу някого, който приближава. Купувачът на овни приближава Билянкините вратници. Кучетата го налайват, но Билянка им се скарва и те млъкват. К. Петканов, ОБ, 5. Отбиха се в гората,.. Нощта ги свари в честак,.. объркаха пътя и излязоха на овчарската колиба. Кучетата ги налаяха, събудиха от сън овчаря. К. Петканов, X, 130.
НАЛАЙВАМ СЕ, -аш се, несв.; налая се, -аеш се, мин. св. -аях се, св., непрех. Лая много, продължително време, до насита. Лавнали са сите селски псета. /../ Аз природата им зная. / Нека се налаят. П.Р. Славей
