Данилич и Ана. С. Северняк, Избр. тв I, 86-87. Музиката обърна на хоро, младежите и девойките се наловиха за ръце и опасаха камиона. Ст. Даскалов, СЛ, 141.
2. Обикн. за риба, дивеч — попадам, улавям се в голямо количество (на въдица, в капан и под.); наловявам се. — Колко риба се налови днеска в мрежата?
НАЛАВЯМ СЕ2, -яш се, несв.\ наловя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Често с предл. на. Ловя до насита, колкото ми се иска. -Е! — махна той снизходително ръка. — Пък налови се най-сетне и ти един път на черни мрени и кефали колкото ти душа иска!. Твои да са всички днес, от сърце ти ги подарявам! Д. Калфов, ИТШ, 85.
НАЛАВЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от налавям и от налавям се*; улавяне, хва-щане, наловяване.
НАЛАВЯНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от налавям се2.
НАЛАГАМ1, -аш, несв.\ наложа, -иш, мин. св. -их, се., прех. 1. Слагам, поставям нещо върху друго. Първа самодива става и налага венец на глава. П. Тодоров, Събр. пр II, 147. Брадатият мъж,.., седна пред предавателя и като наложи слушалките на ушите си, без да се обърне, запита: — Какво да предам? П. Вежинов, СО, 141. Като слезе от притвора, царят се обърна, прекръсти се набожно и наложи на главата си своя позлатен и украсен с безценни камъни шлем. Ст. Загорчинов, ДП, 367. Щом закусихме и тетка отвори крачната машина, взе конците и сантиметъра. — Върти се насам, Анче, върти се нататък! Аз се въртя пое-лушно, а тя записва нещо, също като шивачка. После налага кройки и срязва басмата. В. Бончева, АП, 51. Налагам шапка. И Рядко. Нанасям нещо (боя, лак и под.) върху някаква повърхност; полагам, наслагвам. Ала знаех си аз, че моята изкусност е наистина голяма, но е само изкусност,.., защото онова, което преди години правех, което със сърце и от сърце налагах с краските по стените — то вече нивга нямаше да се повтори. П. Спасов, ГЛЗЗ, 92.
2. Поставям, слагам нещо (обикн. билки, лек, компрес и под.) върху болно място, рана, като обикн. го покривам или обвивам плътно, с цел да го излекувам. Тотев подаде каната с вода, намокри памука и наложи компреса върху удареното място. Д. Доб-ревски, БКН, 67. // Покривам с компрес, билки и под. (болна част от тяло или някого). Той мълчаливо промиваше раната и я налагаше с някакви стрити на прах лековити треви. Гр. Угаров, ПСЗ, 537. Вече втори ден тя бдеше над болната, налагаше я с кожи и я молеше да пие мляко. Д. Кисьов, Щ, 229.
3. В съчет. със същ. печат, клеймо и под. Поставям, слагам (печат, клеймо). — Друго ще ти забъбрят хулните уста като ти наложат клеймо на челото с нажежен печат. Ст. Загорчинов, ДП, 451.
4. Разг. Нанасям побой на човек или животно; удрям, бия, набивам. Петко политна наляво, политна надясно и падна. — На ти сега! На ти сега! На ти сега! — охкаше старият и го налагаше по лицето. Г. Кара-славов, Избр. съч. I, 315. Биха ме, ритаха ме, скачаха по тялото ми. След това взеха бичове и почнаха да ме налагат по главата и тялото, където свърнат. К. Митев, ПБ, 316. Разговаряха високо, смееха се,.., и налагаха с дряновиците кравите и воловете, които не бързаха много, сякаш подушили, че ги карат в кланицата. А. Каралийчев, ТР, 188. Ако не се върне загубеното, баща му ще го наложи с пръчка по седалищните части. Т. Харманджиев, КЕД, 69.
5. Диал. Поставям, слагам много неща едно върху друго; наслагвам, натрупвам, напластявам. Накупува тук едно, там друго и налага купените неща в големи сандъци. Т. Влайков, Съч. III, 181. Като свърши и с книлсата, наложи ги пак в кутията и предаде и тях на жена си. Ил. Волен, НС, 53-54. — Оставете сърповете! — викна Тан-чо. — Прибирайте ръкойките и налагайте. Кр. Григоров, ТГ, 75. // Правя, приготвям от различни зеленчуци (туршия), като ги нареждам едни върху други. Стрина Венкови-ца и трушии всякакви есен ще наложи, и пресол жлът като смин ще запази чак до жътва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168. налагам се, наложа се I. Страд. от налагам. Зимно време,.., на тези гологлави юнаци ще трябва да се налагат фуражки или калпаци. П.П. Славейков, Събр. съч. У1(2), 380. Нима да се налагат по голите плещи народните душмани не беше дело от висока добродетел? 3. Стоянов, ЗБВ III, 191. И. Възвр. и взаим. от налагам (във 2 и 4 знач.). Горкият бати Ненчо, хазаинът го бие с каиш,.. Бати Ненчо посинява от каиша и сам си чука лук със сол и се налага. Н. Каралиева, ЯЧ, 59. В навечерието на законодателни избори, споровете наистина се превръщали в полесражения — противниците дигали юмруци, хващали се за гушите и се налагали с каквото докопат. Г. Кара-славов, Избр. съч. VI, 107. налагам си, наложа си възвр. и взаим. от налагам в 1 — 4 знач. Налагам си компрес на коляното. Д Налагат си шамари.
о <Жена ми> ми налага калпака. Диал. За съпруг — командуван съм вкъщи (от жена си). То на нашите моми само да се присмиват е дадено. Белки друго! Земни една так-ваз, ако искаш да ти наложи калпака. П. Тодоров, Събр. пр II, 32. Налагам / наложа дебелите. Диал. Изгубвам срам, ставам безсрамен. — Измамих се, господин Стремски, отидох си с тая жена! — .. — Прави лоши работи, — .. — безчестно живее, .. — сиреч, как да ви кажа?... Наложила е дебелите, за-черни ми лицето... Нощем се върна у дома,
