ленията се изключват постепенно и когато двигателят престане да увеличава оборотите си, роторната намотка се дава накъсо чрез специално приспособление. А. Начев, ЕС, 133. Краищата на проводниците на електродетонаторите при предаването им на бомбаджиите трябва да са съединени накъсо. Хр. Марков и др., ТБ, 119.
5. Остар. Книж. За кратко време, не задълго. Преди няколко години, когато бяхте дохождали в Киев, имах чест лично да ся запозная с Ваша милост, ако и накъсо. АНГ 1,717.
о Връзвай / вържи го накъсо. Разг. Говори кратко и за най-същественото. — Ясно ми е какво е станало. Връзвай го накъсо, че бързам. Връзвам / вържа накъсо. Разг. Дейст-вувам решително и бързо, ликвидирам бързо нещо. Отсичам / отсека (отрязвам / отрежа) накъсо. Разг. Казвам, изказвам нещо накратко, отбелязвайки това, което е най-съществено. — Отиде си и този... — накъсо ще отреже чиновникът, когато посегне към архивите. М. Недялков, Л, 247. Тук Ке-кавмен сбърка и, вместо да отреже накъсо, почна да обяснява на кастрофилакта, че човек, който носи такъв пръстен, навярно Уважен за българите и за него по-охотно ще върнат уловените ромеи. А. Дончев, СВС, /24. Режа (сека) накъсо. Разг. Говоря кратко и за най-същественото, направо в целта. — Е, стига де — обади се един от въглищарите, — ако ще разказваш, сечи накъсо. Каквото го заусуква... 3. Сребров, МСП, 79.
‘ НАКЪСЯ1. Вж. накъсявам1.
НАКЪСЯ2. Вж. накъсявам2.
НАКЪСЯВАМ1, -аш, несв.; накъся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Скъсявам, накъсявам се, накъся се страд. Златан домъкна едно дърво и се върна мълчаливо назад. Драката бързо го премери с другото, взе бичкията и застърга настървено — трябваше да се накъси с две педи. Т. Монов, СН, 129.
НАКЪСЯВАМ2, -аш, несв.; накъся, -йш,: мин. св. -йх, св., непрех. Остар. и диал. Наближавам. — А ти знаеш ли какво е социализъм? Стайно погледна жена си. Неведнъж си бяха приказвали за тая напаст .. Мигар тая работа бе толкова накъсила. В. Геновска, СГ, 289-290. „Годините са мину-вЬт, без да ги усетя и накъсява всякога часът, на когото аз требва да изляза от света пак тъй гол, както съм дошъл.“ БО, 1846, бр. 1, 3. Накъси и свръшъкът на годината: БО, бр. 3, 10.
НАКЪСЯВАМ3, -аш, несв.; накъсея, -§еш, мин. св. -ях, прич. мин.св. деят. накъ-сял, -а, -о, мн. накъсели, св., непрех. Диал. Ставам къс; скъсявам се. — Накъсяха дни-Ще — каза повече на себе си мъжът. — Уж цйлко дремнах, а денят си заминал. Г. Ми-1йев, ЕП, 12. Златните есенни дни бяха отминали, без да ги усетят, .., денят съвсем накъся, в четири и половина трябваше да палят лампите. Ст. Поптонев, НСС, 147-148. От накъсяването на южните граници на България, накъсяваше и забалканската област на Търновската патриархия. Т. Шишков, ИБН, 268.
НАКЪСЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от накъсявам1 и от накъсявам се; скъсяване.
НАКЪСЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от накъсявам2; наближаване.
НАКЪСЯВАНЕ3, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от накъсявам3; скъсяване.
НАКЯРУВАМ, -аш, св., прех. Просто-нар. Кяря много, доста, колкото ми е нужно; спечеля, накяря. накярувам се страд.
НАКЯРУВАМ СЕ св., непрех. Простонар. Кяря до насита; напечеля се, накяря се. Бе-лежило е лудо-младо / във село моме синьо -око, /../ Бележи благо, па киниса / и за гурбет ми заминува, / та девет годин там губи се, / додето да се накярува. К. Христов, Кр, 57-58.
НАКЯРЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Простонар. Накярувам. накяря се страд. НАКЯРЯ СЕ св., непрех. Простонар. Накярувам се.
HAЛ. Вж. нали.
НАЛАВЯМ, -ящ, несв.; наловя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Улавям известно количество от нещо или много неща; наловя-вам. Пинтата измъкна стария сак,.., постегна го и излезе нагоре по воденичната вада, за да налови малко риба. Г. Караславов, ОХ II, 87. Загнезди се между корените на стари върби, набара едри мрени и дълго се топи във водата, докато налови достатъ-чно риба зй петима души. К. Петканов, ЗлЗ, 257. Тя [авлигата] може да е зобнала някое зърно, но не за това е дошла. — За какво тогава? — Да налови за децата си бръмбари и гъсеници. П. Бобев, ГЕ, 116. — Много миди си наловил — казах аз, след като забелязах, че то държите ръката си няколко черупки от миди. Й. Стоянов, ПД,
107. налавям се, наловя се страд.
НАЛАВЯМ СЕ1 несв.; наловя се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Улавяме се, хващаме се мнозина или всички за нещо или един за друг. Вижда се как върви [учителят] из селската улица край плетищата, бърза към училището и децата политат насреща му, налавят се за дрехите му, стискат ръцете му. Ем. Станев, ИК III и IV, 419. Наближихме хорото,.. Пременени мъже и жени се налавят .. Хорото се разраства, вие се и пулсира. Ст. Даскалов, ЕС, 57. Когато запяха „Амурски валс“, наловиха се подръка и се полюшваха в такта на песента. Хвана се за
