чу, единият край на завесата мръдна и се набра. Но сцената не се откри. Г. Карасла-вов, СИ, 54.
НАБИРАНЕ1 ср. Отгл. същ. от набирам1 и от набирам се. Тарканите на драго сърце даваха съгласие за набиране на една нова войска, която бързо и лесно да срази манихейците. И. Вълчев, СКН, 478. Производителността на труда на слово-слагателя в значителна степен зависи от това, какъв брой знаци той може да обхване наведнъж при поглеждане на текста, от който става набирането. Псих. X кл, 88. След набирането на трите цифри -081, в слушалката ясно се изговарят часът и минутите отговарящи на точното време на астрономическата обсерватория. ВН, 1961, бр. 3019, 3. Набиране на височина. Набиране на средства. Набиране на скорост.
НАБЙРАНЕ2 ср. Отгл. същ. от набирам2. Набирането вече престана, скоро раната ще се изчисти.
НАБЙРАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набирам3.
НАБИРАН м. 1. Човек, който набира (в 4 знач.), събира хора с някаква цел. А с какъв ужас българите посрещали набирачите на момчета за Еничарския корпус се вижда от един доклад на католическия епископ Марино Баци, който посетил България през 1610-1611 г. ТВ I, 140. Набирачите на контрареволюционери в Майами се оплакват, че потокът на „доброволци“ се е прекратил и те са принудени да спрат своята работа. ВН, 1961, бр. 3005, 3.
2. Печат. Словослагател.
НАБЙРКА ж. Остар. Набор3.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский изик, 1899.
НАБИТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набия2 като прил. 1. Който е с голяма плътност, гъсто натрупан или подреден. Отделни куршуми попадаха през отворената врата и тъпо изсъскваха в набитото сено. В. Андреев, ПР, 91. Вършитбите от детските ми дни! —/та мога ли ги някога забрави: /.. / По бяло ставахме да насадим / на хладния харман набити снопи. И. Бурин, ПТ, 43. Имам миналогодишни приплоди, те сега тежат по 50 килограма, с набита и качествена вълна. ОП, 430. // За грозде и др.
— който е с много, гъсто събрани, натрупани зърна. И тия черни набити гроздове им се сториха също тъй прокоба на напаст. Й. Йовков, СЛ, 168. // За почва, пласт — който е добре утъпкан; сбит. Противоп. рохкав. Момичето бдеше над цветята в градината си като майка над свидни рожби. Плевеше лехите им. Поливаше ги при засуха. Разкопаваше набитата почва около коренчетата им. Пазеше ги от пакостли-вите крака на съседските кокошки. Г. Руса-фов, ИТБД, 81. Колкото почвата е по-на-бита или по-гъста, толкова по-малко прониква в нея воздух, следователно толкова по-слабо бива и гниенето. Знан., 1875, бр. 14, 218. Натисканието на земните пластове направило тия въглища набити и корави като камъни. Т. Икономов, ЧПГ, 122.
2. За тяло — който е здрав, стегнат, мускулест. Ръцете му бяха извити и завързани отзад, та само по изпънатата около раменете му кожена дреха можеше да се долови голямата сила на жилавото набито тяло.
О. Василев, 33, 87. Митра,.., чиято набита снага пращеше от здраве и сила, посрещна Евгени на прага. Д. Ангелов, ЖС, 24. Не се вижда сред изправените мъже и младежи неговата плещеста и набита фигура, но се чува как боботи гласът му. Кр. Белев, РСК, 63. — Ето! — извика още от вратата ковачът, разпери могъщите си ръце и приповдигна едрите си набити рамене. Г. Караславов, ОХ III, 418.
3. За човек — който е със здраво, много стегнато тяло. В следващия миг той като че ли пак го забрави, завъртя се на петите си, какъвто беше нисък, набит и широк, кимна с едрата си глава към вратата. Д. Талев, ГЧ, 114.
4. Рядко. Който е много пълен; натъпкан, претъпкан. Задавеният плач на майка му, изуменото лице на баща му, резкият вик на голямата му сестра — всичко това го смаза за момент. Той [Юрдан] се окопити едва когато влезе в малката, тясна, набита килия на „смъртниците“. Г. Караславов, Т, 93. Бил е държавен горски някъде из Пещерско или Баташко, та много разбога-тял. С набити джобове се върнал той [Станко Шмекерът] от това Елдорадо в селото си. Н. Попфилипов, РЛ, 92.
5. Натъртен. Набитите ябълки се развалят много бързо.
О Набито око. Способност, умение да се схваща, забелязва бързо нещо вследствие на много голям опит в някаква област. С набитото си полицейско око Саваков разбра, че мъченията бяха окончателно сломили съпротивата и волята на този човек и че ако той наистина знае нещо повече, би го казал. Д. Ангелов, ЖС, 54. Досега Чубра и без това минаваше за жена с набито око, нищо не избягваше от големите й, търкалести очи. Ст. Даскалов, ЕС, 22.
НАБИТАК, мн. -ци, м. Диал. Човек със здраво, много стегнато тяло; набит човек (мъж или жена). Грозданка е наша селска слава -.. На бой она е средна, ала е набитак, та сё тресе като ходи. Елин Пелин, Съч. V, 88.
НАБЙТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. У мал. от набит. Софка бе доста по-млада от Лора и се различаваше от нея както външно, така и душевно: невисока, набитичка, с кръгло, широчко лице, винаги засмяна. М. Кремен, РЯ, 348. — Видя ли, видя ли? — политва към велосипеда си Ал-ьоша, взел инерция от набитичката длан на мама Лена. Тарас, ТМТС, 6.
