НАБЙТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от набит; качество на набит. Като слушаше внимателно звуковете, които издава едно пукнато и разтреперано стъкло, Франклин забележи, че тези звукове са разпростират според набитостта на стъклото, според нейното отношение към вмес-тителността на туй стъкло. С. Бобчев, ЖФ (превод), 52-53.
НАБЙЧА1. Вж. набичвам1.
НАБЙЧА2. Вж. набичвам2.
НАБЙЧВАМ1, -аш, несв/, набйча1, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нарязвам с трион дървени трупи на дъски, греди и пр. Много бързо набичиха трупите и ги превозиха, набичвам се, набйча се страд.
НАБЙЧВАМ2, -аш, несв/, набйча2, -иш, мин. св. -их, св., прих. Диал. Насъбарям, на-катурвам, наповалям. набичвам се, набйча се страд.
НАБЙЧВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от набичвам1 и от набичвам се. Набичването на трупите завърши късно вечерта.
Н АБЙЧВ АНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от набичвам2 и от набичвам се; насъбаря-не, накатурване, наповаляне.
НАБЙШКАМ. Вж. набишквам.
НАБИШКВАМ, -аш, несв.; набйшкам, -аш, св., прех. Диал. Хвърлям безразборно определено количество, много или всички неща; нахвърлям. Бочо Илиев се изправи зад председателското си бюро,.., късо и отривисто подхвърляше на бригадирите:
— Славе, в канавките край градината стоят набишкани щайги. Н. Тихолов, ДД, 54. набишквам се, набйшкам се страд.
НАБЙШКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набишквам и от набишквам се; нахвър-ляне.
НАБИЯ1. Вж. набивам1.
НАБЙЯ2. Вж. набива м2.
НАБЛАГУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Диал. Блатувам много, до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБЛАГУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наблагувам се.
НАБЛАЖА1. Вж. наблажавам.
НАБЛАЖА2. Вж. наблажавам2.
НАБЛАЖАВАМ1, -аш, несв/, наблажа, -йш, мин. св. -йх, св. 1. Прех. Разг. Правя нещо да стане блажно; облажавам1. Теодосий спря да яде и запита: — Брате, защо така? Госта нареди, а сам ти, виждам, няма с какво да наблажиш залъците си. Ст. Загор-чинов, ДП, 202. // Изцапвам нещо с мазнина; облажавам1. Наблажих си полата.
2. Прех. Диал. Давам някому блажна храна, блажа1 някого; облажавам1.
3. Непрех. Диал. Прояждам блажно, блажа през пости.
НАБЛАЖАВАМ СЕ несв/, наблажа се св., непрех. 1. Разг. Изцапвам се с мазнина; облажавам се.
2. Диал. Наблажавам1 (в 3 знач.).
3. Прен. Диал. Възползувам се, вземам от някакви блага; облажавам се.
НАБЛАЖАВАМ2, -аш, несв/, наблажа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Облажавам2, блажа2 някого, наблажавам се, наблажа се страд.
НАБЛАЖАВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наблажавам1 и от наблажавам се; обла-жаване1.
НАБЛАЖАВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от наблажавам2 и от наблажавам се; облажаване2
НАБЛЕГНА. Вж. наблягам и на-бл егну вам.
НАБЛЕГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наблегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наблегнат, св., прех. и непрех. Наблягам, наблегнувам се, наблегна се страд.
— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.
НАБЛЕГНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наблегнувам и от наблегнувам се; наблягане.
НАБЛЕЙВАМ СЕ, -аш се, несв; наблея се, -ееш се, мин. св. наблях се и наблеях се, прич. мин. св. деят. набял се, -а се, -о се, мн. наблели се и наблеял се, -а се, -о се, мн. -и се, св., непрех. Блея много, до насита; набля-вам се.
НАБЛЕЯ СЕ. Вж. наблейвам се и наблявамее.
НАБЛЙЖА. Вж. наблизвам.
НАБЛИЖА. Вж. наближавам.
НАБЛИЖАВАМ, -аш, несв/, наближа, -йш, мин. св.-йх, св. 1. Прех. и непрех. Обикн. с предл. до, към. Стигам, идвам на близко, неголямо разстояние до някого или нещо; приближавам. Раковски продължаваше да върви. Той наближи файтона; Брани-слав се впусна, отвори вратичката и застана мирно. Ст. Дичев, ЗС I, 244. Влакът наближава първия тунел. Двамата спътници гледат през прозореца. Влакът влиза в тунела. А. Каралийчев, С, 253. Като наближиха към мене, бае Гето ме съзря. М. Георгиев, Избр. разк., 170. Те наближиха до училището, през отворения прозорец най-напред се мярна червената рокля на учителката. Й. Йовков, Разк. III, 13. Когато наближи, той съгледа през клоновете, че свети в стаята му и че човешки сенки се мяркат на завесите. Ив. Вазов, СбНУ II,
59.
2. Непрех. За време, събитие, явление — ставам близък по време, предстои да бъда, да настъпя след немного време. Още като ученик, наближи ли изпитът, той отива
