набере достатъчно вода, та кречеталата на разсъмване да заиграят върху мелничните камъни. Г. Караславов, ОХ IV, 502. Той забележи учуден, че на това място се беше набрала значителна грамада камъни. Ив. Вазов, Съч. XXII, 98. Артилерийската гъстота бе необикновена. Набраха се към сто до сто и петдесет дула на един километър. П. Вежинов, ЗЧР, 209. Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора и в гърлото му се набраха слюнки. Елин Пелин, Съч. I, 200-201. За второто Българско царство сега се е набрал доста много исторически материал. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11.12, 222. // Рядко. Наброявам, събирам се, оказвам се в някакво количество или много. Езерата й, които се набират около петдесетина, са разпръснати най-много по северна и източна-та част на планината и на отделни групи. Ив. Вазов, Съч. XV, 58. Ний сега имаме 53 неделни дни и 36 царски и нецарски празници; като прибавим най-малко още 30 дена за срещи и изпращания, набират се, кажи-речи, 120 празника в годината. Ал. Константинов, Съч. I, 215.
2. За хора — събирам се, появявам се, обикн. постепенно на едно място. Къде средата на юлий в манастира се набра доста голяма дружина гости. Ив. Вазов, Съч. XV, 86. Общият сбор беше и радостен и утешителен: набираха се седемдесет и три хиляди бойци, цифра, която замая главите на цялото Оборище. Л. Стоянов, Б, 77. Площадът пред общината почерняваше от мъже, жени и деца; мъжете се спираха близо около радиото, пък жените се набираха по изхода на улиците, готови да се върнат всеки миг по къщите си. Ил. Волен, МДС, 133. А хубаво се приказва на воденица. Набират се много мливари от разни села, насипват в кошовете, па насядат отвън на тревата, около воденичаря, пушат и разказват по всякакви въпроси. Н. Попфили-пов, РЛ, 4.
3. За душевни качества (сила, смелост, енергия и под.) — появявам се, натрупвам се, увеличавам се обикн. постепенно все повече. Чудни сили се набират в гърдите му. Д. Немиров, Д, 86. Свидетел съм на големия преход. Чувствувам в душата ми да се набират тайнствени сили, които ме свързват с непрекъснатия ток на живота. 3. Сребров, Избр. разк., 168. — Жена без работа, по цели дни сама .. ти, залисан с работа, не обръщаш на нея никакво внимание, а в това време в душата й се набира, набира енергия, която избухва в даден момент. Ст. Л. Костов, М, 102.
4. Разг. За неприятни чувства и усещания — увеличавам се, ставам все по-силен, обикн. постепенно. Просията, по която обикаляха от началото на месеца, го накара да изживее наведнъж всичкия оня срам, що се набираше в душата му през последните години. Ст. Дичев, ЗС I, о8. Ех, хубаво беше! Сякаш ядове, що от години са се набирали в душата ми, паднаха и ми олекна — отново като че се родих! П. Тодоров, Избр. пр II, 309. Тя я гледаше скосена и не знаеше какво да й продума. Но съобразяваше бързо и напрегнато — за какво ще да е този плач, кога и от какво се е набрала такава горчилка в сърцето й, че да избухне така ненадейно? Г. Караславов, ОХ IV, 21. Когато му се набере много мъка в душата от големите успехи и печалби на своя омразен съперник,.., Прангата стане, яхне коня си, па иде в града при Карацонева да му изкаже своите жалби и жалбите на селото. Т. Влайков, Съч. III, 207.
О Набира ми се / набере ми се <на (в) ду-шата>. Разг. Струпват ми се много неприятни изживявания, мъка, притеснения, тревоги. Жадуваше блеене, звънци и лай. — Тежи ми, Мите .. Самотия съм — набира ми се на душата, пък не съм свикнал. Г. Караславов, Избр. съч. I, 87. И никой не се е сетил да я пожали, не се е помръднал да й помогне,.. А тя, сиромашката, търпяла е и се е мъчила, и в душата й се е набирало, набирало и на — не изтрая, избухна. Г. Караславов, ОХ IV, 21. Набирам / набера скорост. Разг. Засилвам се, разраствам се по степен, сила. Скандалът набира скорост и е на път да затъмни куку аферата с АЕЦ „Козлодуй“. ДТ, 1998, бр. 37, 1. Набрала ми се е (набра ми се) душата. Разг. Много съм угрижен, притеснен. Юрталана се надяваше, че още днес ще уредят всичко. Тя ще си иде с цяло богатство, пък и той ще си отдъхне след такова страшно напрежение,.. Набра му се душапш, като вързан стои до този прозорец и чака кога ще хлопне вратата. Г. Караславов, С, 230-231.
НАБИРАМ2, -аш, несв.\ набера, -еш, мин. св. набрах, св., непрех. За част от тялото на човек или на животно, или за рана — загноявам. Пръстът му набра. А Раната му набира.
НАБИРАМ3, -аш, несв.\ набера, -еш, мин. св. набрах, св., прех. Правя плат на леки, малки гънки. Набери повече полата, ще изглежда по-добре. II Правя, събирам нещо на леки гънки; набръчквам. Срещне ли женско,.., а он [Тошо] намръщи чело, набере ония вежди, па набърчи лице като... като солдашки чизми. М. Георгиев, Избр. разк., 127. [Майката] слезе -.. — с дълъг, двуредов и жълтеникав ланец на ръце, окачи го на шията му,.., поизви го красиво на гърдите и набра свободния му край в джобчето на блузката. Ил. Волен, МДС, 60. набирам се, набера се страд.
НАБИРАМ СЕ несв. \ набера се св., непрех. За плат, кожа и под. — ставам на леки, малки гънки; нагъвам се. Изведнъж салонът занемя — познато скърцане над сцената се
