никлиоглу трябвало да набере войска от Русенско и да я хвърли в помощ на Никопол. В. Мутафчиева, КВ, 212. След арестите и след блокадата на селото организацията съвсем заглъхна. Манол се разшета, съживи я,.. и набра нови членове. Г. Караславов, Избр. съч. V, 186. С голяма предпазливост и ловкост той набираше свои съмишленици и сред преданите на Организацията тукашни люде, сред колебливите, сред лековерните и най-вече по ония села, които имаха гурбетчии в Сърбия. Д. Талев, ГЧ, 119.
5. Прен. В съчет. със същ. сила, смелост, опит и под. — придобивам, натрупвам все повече от това, което означава съществителното; бера. Войската бързо нарастваше... Тя набираше сили и се приготвяше да влезе в бой с татарите. Д. Динков, ЗЗБ, 49. Градът отпразнува годежа по свой начин, по-шумно и по-весело от всеки друг го-деж и си отдъхна, за да набере сили за сватбата. И. Петров, 03, 96. Нали тя [Ния], все пак, не беше както всички други жени — раждаше след толкова много време от женитбата си., струваше й се, през целия си живот бе набирала смелост в Сърцето си тъкмо за тоя час. Д. Талев, ПК, 781.
— Колко малко съм те познавал, нито съм ти имал доверие да те пусна сам, за да се калиш в живота, да набереш опит за цялата си по-нататъшна кариера — продължаваше да го съди старият Тъкачев. Г. Карас-лавов, ОХ I, 242.
6. Прен. Разг. В съчет със същ., които назовават неприятни чувства и усещания (грижа, страх, яд, срам, студ и под.). Изпитвам, обхваща ме обикн. все по-силно чувството, усещането, което се изразява от съществителното. — Колко страхове съм набрала днес! Мъжете се карат, карат. И. Йовков, Б, 66. Във файтона, когато най-после тръгнали с Тамара, бабата сърдито мълчала и набирала гняв към нея. П. Славински, МСК,
13. Само един .. българин-емигрант по влашките хъшовски кръчми, би могъл тъй дълбоко да милее за безславно загиналия си въстаник — брат! И да набере толкова мъстителна злъч в гърдите си! А. Страши-миров, УШ, 37. Зографа седна до зиданата печка, опипа топлите й стени и блажено се усмихна. — Ама, че е хубаво да си на топло
— погледна той весело децата. — Да знаете какъв студ набрах от Лом до тука. В. Геновска, СГ, 50.
7. В съчет. със същ. височина, скорост и под. Увеличавам все повече това, което е изразено от съществителното. Влакът бав-но се измъкна от гарата, като набираше скорост и все по-бързо тактуваше с колелата си. Ем. Манов, ДСР, 95. Сега мотор-чето работеше с пълни обороти, лодката веднага набра скорост. П. Вежинов, ДБ, 51. По северозападните покрайнини [на България] напираха франки, печелеха битки, набираха преднина. А. Гуляшки, ЗВ, 48-49. Скоро самолетът набра височина и аз залепих нос до кръглото прозорче. П. Вежинов, ДМ, 83. Минаваме покрай дърво, чиято корона е засенчила няколко декара поляна. Мъча се да набера разстояние и да хвана дървото в рамката на обектива, но няма откъде. Ал. Гетман, ВС, 291.
8. Печат. Нареждам печатарски знаци по даден текст. Той ги учеше как да набират букви, как да гласят набора и как да се справят с малката печатарска машина. Г. Караславов, ОХ III, 356. Пред касата с букви стоеше Кондарев в синя престилка. Отстрани Кольо Рачиков го наблюдаваше как набира. Ем. Станев, ИК III, 144. // Подготвям текст за печат чрез подреждане на такива знаци. — Макар че не бях работил сло-вослагателство цели 20 години, щом застанах пред касите и взех компаса,., пръстите ми заиграха. Съвършено свободно и бързо набрах цялото писмо. А. Каралий-чев, НЧ, 123-124. Тук при оскъдното осветление на мъждукащите газови лампи, дене и ноще, са се печатали на български революционни вестници и книги. В него и самият Ботев лично е набирал, често в момента съчинените си сатирични работи. Г. Белев, КР, 28. Набраха книгата за няколко дни.
9. Въртя шайбата на телефон по реда на цифрите, за да се позвъни на искания телефонен номер. Отбивам се в едно още отворено кафене и влизам в телефонната кабина. Набирам номера и миг по-късно чувам гласа на артистката. Б. Байнов, ГН, 162. Щом остана сам, той дръпна телефона към себе си и бързо набра прекия номер на Стоимен. А. Наковски, МПП, 144. набирам се, набера се страд. И след изпичането [на агнето] работата не е свършена. Трябва да се наберат повечко зелени вейчйци, да се сложи върху тях и да се затрупа с лопуш или с каква да е там зеленина. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164. Излишно било да се набират нови бойци от Румелия — те щели да се разбягат, като подложат населението на грабеж. В. Мутафчиева, КВ, 182. Грабнах написаните листове и припнах към печатницата. Дадох ги веднага да: се набират. Ал. Спасов, С, 72. Ще се създават електронни телефонни централи и ще се поставят електронни телефони,.. Номерът няма да се набира с помощта на циферблат, а ще се съставя една клавиатура. ВН, 1960, бр. 2707, 4. набира се, набере се безл. от набирам в 3 знач. Набрало се е много вода. набирам си, набера си възвр. от набирам в 1 и 2 знач.
НАБИРАМ СЕ несв. \ набера се св., непрех.
1. Събирам се, струпвам се обикн. все по-много, в по-голямо количество на едно място. През тези сушави септемврийски дни бяха заглъхнали и водениците — нощем улеите и язовете бяха заприщени, за да се
