насяне на удари с помощта на чукове. За целта могат да се използуват набивачните паровъздушни или дизелови чукове. Д. Христов, СПМ, 481.
НАБИВАЧКА ж. Спец. Набивач (в 3 знач.). От двете им страни [на гредите] с гвоздеи се забиват хоризонтални дъски, а между тях се поставят шпунтовите дъски, които се забиват в почвата с помощта на набивачка или ръчно. В. Брънеков и др., СД, 29.
НАБЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отнася до набиване, уплътняване; набивачен. Прилага се [пневматично задвижване] най-често при ръчни уреди, като перфоратори за скали, въздушни пистолети за нитоване, набивни чукове. Д. Христов, СПМ, 27.
НАБИВКА ж. Спец. 1. Уплътняване на отверстия обикн. между подвижните части на механизми и под. След проверка на дълбочината на всяка дупка се прави набивка с достатъчно качествен материал.
2. Уплътнител от някакъв материал. Отделните секции са допрени една до друга, като помежду им са поставени азбестови набивки. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 266. Дъното на конвертора е покрито отвътре с огнеупорна набивка от смес на кварц и глина. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 91. За отстраняване на износването буталният прът се облицова с втулка от твърд метал. Намалението на триенето се постига чрез полу-метални набивки. В. Геров, ПКВ, 394.
3. Мед. Телесна повреда при домашни животни, изразяваща се в нарушаване на функциите и целостта на тъканите и органите при запазена кожа, предизвикани от падане, притискане, удряне и под. Основният алуминиев ацетат,., влиза в състава на ветеринарния препарат.., който,.., дава много добри резултати при лекуване на акутни и субакутнй възпаления, набивки. Пр, 1953, кн. 6, 23.
НАБИКАЛЯМ, -яш, несв.; набиколя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и непрех. Диал. Наобикалям. Помня, мама стоеше на пор-тичката и ме чакаше.. Струваше ми се, че ако проговори, сълзите й сами ще рукнат. А не искаше да покаже слабост пред неколцината, които любопитно и с недоброже-лателни погледи набикаляха край нас. Ас. Станоев, П, 8. — Граждани! — викна той като изправи рамене и обреди с поглед на-биколилите го мъже и жени. Ст. Дичев, ЗС II, 438. Той често набикаляше родителите си. набикалям се, набиколя се страд.
НАБИКАЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набикалям и от набикалям се; наобика-ляне.
НАБИКОЛЯ.Вж. набикалям.
НАБИРАМ1, -аш, несв.; набера, -ёш, мин. св. набрах, прич. мин. страд, набран и (диал.) набрат, св., прех. 1. Бера определено количество от нещо (цветя, треви, плодове и под.). Скитах из полето и набрах пъстра китка полски цветя. Г. Райчев, Избр. съч.
1. 59. — Помни да искаш да ти наберат и няколко шепи зелена бакла. Ц. Гинчев, ГК, 52. Калитко бе успял да издири дива череша и набра два пълни джоба с плод. Ив. Хаджимарчев, ОК, 320. Наряза на късчета тлъстото рехаво месо и го тури да ври в тенджерата; набра домати, магданоз и лук от градината. Ем. Станев, ИК I и II, 1/1. Кръстевица и Тоньо отиваха призори на нивата, набираха тютюна и го донасяха. Г. Караславов, ОХ II, 416.
2. Вземам, доставям определено количество отделни предмети или части от нещо от различни места и ги слагам на едно място; събирам. Набрахме още дърва, накладохме им още два огъня големи -.. и пак се прибрахме и свихме при конете. Н. Попфилипов, РЛ, 37. Ние си набирахме камъни от Дунава. По крайбрежието имаше хубави камъни, изгладени от водата и чисти като едри бонбони. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 71. — Че кога идем в гората, никой не може да набере и накити като моите дърва. Т. Влайков, Съч. И, 124.
3. Получавам, придобивам нещо, като то постепенно се увеличава, нараства. Новата земя бе накрая на землището. Наблизо минаваше суха река, която набираше вода само през дъждовете. И. Петров, MB, 137. И при такава храна за чудене е, как ли живееше и се крепеше тя и как ли набираше мляко идете да подая! Т. Влайков, Съч. II, 106. Така езерото е било използувано за индустриални цели, като в застоя на работата то е било преграждано, за да наоере повече води — толкова необходими за рудосъбира-телния процес. П. Делирадев, В, 113. // Доставям си, събирам нещо обикн. от различни места и постепенно. Кукушките богаташи не са били отзивчиви към материалните нужди на читалището и то е трябвало да набира средства за купуване на книги и вестници от членски вноски. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 12. Той мислеше да отиде през пролетта по-далеко в набезите си и като изпревари другите орди, да набере по-голяма плячка и повече роби. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 49. — Знаете ли? - .. •— днес писах на жена си, че тая вечер ще бъда на бал. И нарочно за нея ида — да набера материал за едно интересно писмо, което ще й причини много удоволствие. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 55. // За пчела — събирам, изсмуквам нектар. Ако би всяка муха мед брала, бръмбара би набрал най-много. П. Р. Славейков, БТ11, 6.
4. Привличам, призовавам много хора да се явят на едно място за някаква цел, акция и под. Той държал още по-ревностни проповеди против брака и набрал много привърженици. Ив. Вазов, Съч. XX, 193. Тръсте-
