ложението на нещо от право, отвесно в наведено, разположено под ъгъл спрямо вертикалното; накланям, навеждам. Дядо Дд-вид наклоняваше назад цялото си тяло. Й. Йовков, ПК, 219. Високата изсъхнала трева се белееше и даваше още по-примамлив вид на равнината. Вятърът се плъзгаше по нея, наклоняваше я до земята. К. Петканов, ЗлЗ, 183. Доста любезен, той приказваше тихичко, понякога наклоняваше глава към ухото ми и шепнеше, сякаш искаше да ме посвети в някаква тайна. Кр. Григоров, Р,
5. СлавянДойков .. неусетно наклони чашата с вино, която беше взел в ръка и няколко капки вино опръскаха лачените обуща на царя. Д. Ангелов, ЖС, 204.
2. Разполагам нещо ниско, надолу, обикн. над, върху друго нещо; навеждам, спускам. Снахите сложиха забрадки и ги наклониха над челата си. К. Петканов, СВ, 35. Девойката се смути, наклони шапка да прикрие пламналите си страни. К. Петканов, В, 10. Орехът наклонява гъстия си листак над оградата. Д С времето фиданките наклониха стебла на запад поради постоянния източен вятър на склона, наклонявам се, наклоня се страд.
НАКЛОНЯВАМ СЕ несв.\ наклоня се св., непрех. 1. Променям положението си от изправено, отвесно, в наведено, под ъгъл на вертикалното; навеждам се, накланям се. Зданието пак започна да се люлее. На Венко му се стори, че то се наклонява на една страна и ей сега ще се сгромоляса върху покривите на съседните постройки. Ал. Бабек, МЕ, 171. Стихията едвам докосна с крилото си Цимлянското море, но то се разигра и затътна. Вълните му заблъскаха нашия нов параход, който започна да се наклонява застрашително. А. Каралийчев, С, 142. Убитото дърво се наклони бавно и падна на поляната с трясък и проклятие. Елин Пелин, Съч. II, 13. Сам Йоан Александър не се мръдна от седлото на коня и едва когато се спомена името на Кантакузин, той се наклони към своя гост и му пошъп-на нещо. Ст. Загорчинов, ДП, 495.
2. За слънце — приближавам се към хоризонта, към залез. Слънцето беше вече се наклонило към кръгозора и сега играеше с лъчите си по тъмно кестенявата коса на Лю-бица. Ив. Вазов, Н, 92. Но щом слънцето се наклонеше към залез* вдички едновременно,.. излизаха навън. Й. Йовков, ПК, 45. — Да почакаме да се наклони слънцето. Още е горещо. X. Русев, ПС, 153. о Везните <се> наклоняват / <се> наклонят нанякъде, към нещо; стрелката <се> наклонява / <се> наклони нанякъде. Нещо или някой (означени от допълнението, определението) получава предимство, предпочитание пред нещо друго или някой друг. Ка-равелов обясни, че е поставен между руското агентство и възбунтуваните войски, че това му положение е много критическо и че трябва да действува предпазливо, додето везните наклонят на негова [на руския княз] страна. С. Радев, ССБ II, 115. В Конгреса [на Индия] се оформиха две групи. Първата група се ръководеше от Джаг-дживан Рам, член на кабинета. Въпреки трескавата дейност на хората на едрия капитал везните като че се наклоняваха към Джагдживан Рам. Т. Кюранов, АП, 53. Но ние няма да стоим със скръстени ръце и .. да очакваме накъде ще наклони стрелката на международните отношения. РД, 1959, бр. 272, 3. Наклонявам / наклоня везните нанякъде. Влияя в полза на нещо, някого пред нещо друго или някой друг. Отначало борбата., наклони везните към отбора на ВИФ, но остави макар и минимални шансове за атакуване първото място. Е, 1980, бр. 7,1.
НАКЛОНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от наклонявам и от наклонявам се; накланяне. Майка му нищо не рече, Ала Нанко, по трепването на лявото й рамо и по минутното наклоняване на главата й, угади и за добре известното му презрително мръдване на горнята й устна. Т. Влайков, Съч. II, 180.
2. Обикн. мн. и членувано или с опред. Отделно навеждане на една страна на предмета, който извършва това действие; накланяне. Лудешките наклонявания на кораба ту го поставяли лице с лице с побелелите вълни, ту го отблъсвали като взрив. Н. Антонов, ВОМ, 116.
НАКЛОПАМ. Вж. наклопвам.
НАКЛОПВАМ, -аш, несв.\ наклопам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Неодобр. Наклепвам2 (във 2 знач.); наклеветявам, наковавам2. Цочко чорбаджи., го наклопа като бунтовник пред турците. Ив. Вазов, Съч. XVII, 19. „Ама че глупава история! — помисли си тя. — Той разбра откъде излязох! Сега ще ме наклопа пред Методи...“ М. Грубешлиева, ПП, 238. — Иди бе, иди при кварталния, оплачи се, протестирай, нак-лопай ги — да ги застави да я махнат тази лека кола оттук, не мога да я гледам! Та-рас, СГ, 105. наклопвам се, наклопам се страд. и взаим.
НАКЛОПВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от наклопвам и от наклопвам се; наклеветяване, наклепване2, наковаване2.
— От Н. Героп, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКЛЪЦКАМ. Вж. наклъцквам.
НАКЛЪЦКВАМ, -аш, несв.\ наклъц-кам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. На-кълцвам, надробявам. Докато стигне до него, докато му каже да наклъцка малко дърва на дръвника, взе да се съмва. Й. Радичков, СР, 142. наклъцквам се, наклъцкам се страд.
НАКЛЪЦКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ.
