чев, ГК, 29. Наклонената кула в Пиза. II За място, повърхност — който не е равен, който се спуска под ъгъл към хоризонта; стръмен, полегат. Те вървяха по наклонения път към края на града, като докосваха от време на време раменете си. Ем. Манов, БГ,
153. Там, гдето пътеката изоставяше лозята и се спущаше по наклонените ливади, дядо Кънчо спря. Ц. Церковски, Съч. III, 13. Тук [в Италия] картината е много мила и идилична. Лазурно езеро между цветущи наклонни брегове, кипнали в зеленина, развеселени от безчислени вили. Ив. Вазов, ПЕМ, 91. Наклонена равнина. Наклонена пътека.
2. За слънце — което се намира ниско над хоризонта, което клони към залез. Той погледна наклоненото слънце, виолетовите сенки в равнината и посинялата планина. Ем. Станев, ИК III, 75. о Тръгвам / тръгна (подхлъзвам се / подхлъзна се и др.) по наклонена плоскост. Книж. Почвам да водя неморален, безнравствен живот, пропадам морално. — Желев бие жена си. Желев я изгонва на произвола на съдбата.. Питам ви аз, коя жена не би тръгнала по наклонената плоскост в това положение? К. Калчев, СТ, 236. Тази паряс-ница Ленчето успя да ме подхлъзне по наклонената плоскост. Тарас, СГ, 70.
НАКЛОНЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Само като сказ, опред. с гл. съм и подч. изр. със съюз д а. 1. Книж. Който има, проявява готовност да извърши нещо или да се съгласи с нещо, за което се говори в подчиненото изречение; склонен. Ние имаме известни пазари в Африка и сме наклонны да почнем с една първоначална сделка за десет хиляди часовника, колкото да изпробваме пазара. Б. Райнов, НН, 317. При това лорд Гранвил .. не искаше .. да води много активна политика в континента и специално за България не бе наклонен да се противопоставя прямо на руското влияние. С. Радев, ССБ I, 198. В Цариград не са наклонни да дават голямо значение на избухналия преди няколко дена инцидент на границата. БД, 1909, бр. 11, 3. Ние се съмняваме, че само паричните средства са пречка.. Ние сме наклонни да мислим, че у основателите има една прекалена самонадеяност. Р, 1925, бр. 195, 2. Водите, които мият бреговете на този остров [Сицилия], са фосфороблестящи. Простолюдието, наклонно винаги да вярва в извънестественото, отдава туй на някоя си самодива Моргана. С. Бобчев, ПОС (превод), 116-117.
2.Остар. Който има наклонност, желание или умение за нещо. Гърците са наклонни за мореплавството; а турците — никак. Т. Икономов, С, 1872, бр. 41, 326. Между тия [младежи], ако би се случил некой, който е к похоти веема наклонен .., тако треба да го вържеме сос бракосъчетанието. И. Сто-янович, ДСС (превод), 53.
НАКЛОНЕНИЕ, мн. -я, ср. Грам. Гла-голна категория, която чрез специални форми на глагола разкрива отношението на говорещото лице към глаголното действие, о Изявително наклонение. Грам. Глагол на категория, която означава действието в неговото реално осъществяване и по собствено наблюдение на говорещия, напр.: Той пише. Повелително наклонение. Грам. Гла-голна категория, чрез която говорещото лице изразява молба, заповед или подбуда за извършване на действието, напр.: Пиши! Преизказно наклонение. Грам. Глагол на категория, която означава, че говорещият съобщава нещо според думите на друго лице или че се съмнява в достоверността на действието, напр.: Той пишел. Условно наклонение. Грам. Глаголна категория, която означава действие, което се представя като евентуално възможно във връзка с някакво условие, напр.: Бих писал.
НАКЛОНЕНО нареч. Под наклон; наведено, полегато. Като се спря и загледа насам, ясно личеше, че очите й [на лисицата] са наклонено разположени, а зеницата й — отвесна и продълговата. П. Петков, СП,
24. ^ ■ ' '-
НАКЛОНЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж Качество на наклонен!. Наклоненост на плоскост.
НАКЛОННОСТ!, -тта, мн. -и, ж. 1. Естествено влечение у човека към определена дейност или прояви; склонност. От ранни години той усети в себе си наклонност към приключения и волен живот по поля и равнини. Ив. Вазов, Съч. XIV, 26. Христо Стоянов стана., да протестира., против подозрението, че сме били народ с наклонност да разрушаваме. С. Радев, ССБ I, 95. Много печален факт е, че известен сорт жени, биле те високопоставени или от долната класа, имат особена наклонност към всички чужденци от далечните земи. БД, 1909, бр. 20, 2. Престъпни наклонности.
2. Дарба, способност. — Нашата цел е да не се повтаря училищният кръжок, а да бъдем няколко стъпала по-високо. За тези ученици, които имат известни наклонности, които търсят, сме длъжни да осигурим поле на изява. Л. Петков, МИ, 54. — Но Христо, Христо! У него няма никакви поетически наклонности. М. Кремен, РЯ, 128.
НАКЛОННОСТ2, -тта, мн. -и, ж. Остар. Наклон (във 2 знач.); склон, стръмнина, стръмнище. По западната полегата наклонност на бърдото три реда шанцове (окопи) .. пресичаха достъпа към батареята. Ив. Вазов, Съч. VI, 98-99.
НАКЛОНЯ. Вж. накланям и накло^ нявам.
НАКЛОНЯВАМ, -аш, несв.\ наклоня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Променям по
