боричкат помежду си .. Всеки се подмазва на началството, всеки гледа да наклевети другия, та да вземе неговото място. Ем. Манов, ДСР, 51. И да ви усети [новодошлият], — няма кога да ви стори зло.. Но мене може да ме наклевети пред властите. П. Вежинов, ЗНН, 147. Керанов съзнавал, че оскърбява Андон, дето го насъсква против себе си, и взел да го успокоява, че той няма да постъпи подло, да излъже или наклеве-ти, а ще бъде справедлив. Д. Вълев, Ж, 110. 2. Разг. Издавам нечия вина, съобщавам, че някой е извършил нещо лошо, за да му напакостя; обвинявам, наклеветвам, наков-лаждам, обаждам. Хр. Иванов .. твърди, че пред него в затвора Левски сам обвинил вуйчо си, че го бил наклеветил в бунтовни-чество. Ив. Унджиев, ВЛ, 60. Като описва на 30 май 1873 г. пътуването си из България, той [Стоянов] не забравя да наклевети отново Каравелов за мнимия му опит — чрез дописки в немските вестници да го очерни пред турците, за да го пратели те на заточение. М. Арнаудов, БКД, 238. на-клеветявам се, наклеветя се страд, и взаим. Смятам, че докато не се разясни какво е станало с Желя, да не се наклеветя-ва предварително Еньо. П. Славински, ПЗ, 338.
НАКЛЕВЕТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наклеветявам и от наклеветявам се; наклеветване.
НАКЛЁЙВАМ, -аш, несв.\ наклёя, -ёеш, мин. св. наклёях, св., прех. Намазвам нещо с клей. наклейвам се, наклея се
страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКЛЁЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от наклейвам и от наклейвам се.
НАКЛЁПАМ. Вж. наклепвам2.
НАКЛЁПВАМ1, -аш, несв.\ наклепя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Наострям сечиво, ръбове на воденични камъни и под. с чукане, коване; наковавам1. Аз ще изкарам тоя откос и ще седна да наклепя косата. Т. Харманджиев, КВ, 369. Даваше секирчето да го наклепе Цеко циганинът, единственият ковач в селото. Кр. Григоров, ОНУ, 70. Обаче косата се плъзгаше върху тревата като тояга.. Наклепах я набързо, наострих я ия пуснах по гладката ливада. Сл. Трънс-ки, Н, 27. наклепвам се, наклепя се страд. Това е работа на ковача — казвам аз и пак ги [мотиките] ритам пренебрежително, — трябва да се наклепят, за да им опада ръждата. К. Калчев,'ПИЖ, 140. Те не излизаха на оране, а почваха да оправят колите си или хамбарите, било отнасяха мотиките да се наклепят при циганите или пък отиваха на воденица. О. Василев, УП, 13.
НАКЛЁПВАМ2, -аш, несв.\ наклепя, -еш, мин. св. -ах, и (диал.) наклепам, -аш, св., прех. Разг. 1. Нацапвам. Наклепах обувките си с кал.
2. Неодобр. Представям някого в лоша светлина, отправям някакви обвинения за някого; наклопвам, наковавам2, наклеветявам. Не се измина един час и студентът успя .. да наклепе другарите си пред бай Таня. Ал. Константинов, БГ, 52. Че не съм влязъл в ТКЗС-то е вярно, ала всичко друго, дето сте ме наклепали, е лъжа. Ем. Манов, ДСР, 397. — Ще те наклепам пред околийските, прави му сметка! Върви сетне, че се оправяй. А. Гуляшки, ЗР, 232. Той протяга кучешки нос / и служи — къде ли ще може / крак на някого пак да подложи, / да наклепа тогоз-оногоз. Хр. Радевски, Избр. пр II, 248. наклепвам се, наклепя се и наклепам се. 1. Страд, и взаим. от наклепвам2.
II. Възвр. от наклепвам2 в 1 знач. Наклепал си се до ушите със сажди.
НАКЛЁПВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наклепвам1 и от наклепвам се; наковаване1.
НАКЛЁПВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от наклепвам2 и от наклепвам се.
НАКЛЁПЯ1. Вж. наклепвам1.
НАКЛЁПЯ2. Вж. наклепвам2.
НАКЛЁЯ. Вж. наклейвам.
НАКЛОН м. 1. Отклонение от вертикалната посока, което се измерва в градуси. Платната отново са изпънати от вятъра. С малък наклон към левия си борд яхтата леко се плъзга по водата. М. Марчевски, ОТ, 30. Това е напълно гола равнина, покрита с пясък, с лек наклон към запад. К, 1963, кн. 8, 37. Да се пресметне наклонът на околния ръб [на пирамида] към основата. ТриГоном.,У1 кл, 90. Наклонът на орбитата му [на спътника] към плоскостта на Екватора е равна на 65 градуса. РД, 1960, бр. 137, 1.
2. Повърхност, място, разположено под остър ъгъл към хоризонта; нанадолните, склон, стръмнище, стръмнина. Аз лека-по-лека, крачка по крачка, съвсем несъзнателно изкачих наклона при боровата гора. БР, 1931, кн. 4-5, 130. Тука низ един наклон, изровен от дъждове и незапълнен от никого, трябваше да се отбие каруцата по селския път. Ст. Чилингиров, РК, 114. Спусна се [Филип] по наклона на пътя, заграден със зелени дворчета, наближи края на градчето. Ем. Манов, БГ, 35.
НАКЛОНЕН1 и НАКЛОНЁН, -а, -о, мн. -и и (остар.) наклонна, -нно, мн. -нни. Прич. мин. страд, от наклоня като прил.
1. Който има наклон, който се отклонява от вертикалната посока; наведен, полегат. Когато ще се качат или ще слизат говеда от тия вагони, подлага, им се наклонен мост от дъски. Ал. Константинов, Съч, I, 69. Гиков я следеше усмихнат и с наклонена глава й шепнеше нещо. X. Русев, ПС, 113. Рашид бей имаше два сарая, единът беше стар .. и с широка наклонна дъбова стълба. Ц. Гин-
