от наклъцквам и от наклъцквам се; накъл-цване, надробяване.
НАКЛЯКАМ.Вж. накляквам.
НАКЛЯКВАМ, -аш, несв.; наклякам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Клякаме мнозина или всички. Свиреше един войник. Край него бяха наклякали още няколко души. Кл. Цачев, СШ, 192. Вълците наклякаха като кучета наоколо. Ем. Станев, ПЕГ, 50. Кака Вела свали цедилни-ка с агнето пред стожера и отиде вкъщи. Децата й наклякаха около агнето. Н. Раки-тин, БР, 1931, кн. 8, 258. Наклякахме и ние сеирджиите около тавана. Тарас, СГ, 73.
НАКЛЯКВАНЕ ср. Опггл. същ. от накляквам.
НАКЛЯНКАМ СЕ. Вж. наклянквам
се.
НАКЛЯНКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-клянкам се, -аш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Неодобр. Напивам се; нажулвам се, нарязвам се, накърквам се, натаралянк-вам се, насмуквам се, насвятквам се, натряс-квам се, нафирквам се. „Аз са бях наклян-кал като копач“. Л. Каравелов, Съч. VII,
28.
НАКЛЯНКВАНЕ ср. Диал. Неодобр. Отгл. същ. от наклянквам се; напиване, на-жулване, нарязване, накъркване, натаралян-кване, насмукване, насвяткване, натрясква-не, нафиркване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКМЕТУВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Кметувам много, до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКОВА1. Вж. наковавам1.
НАКОВА2. Вж. наковавам2.
НАКОВАВАМ1, -аш, несв.; накова, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Кова много неща някъде. На мястото на прозорците наковаха кръстом тесни дъски. Зл. Чолако-ва, БК, 103. Детето е наковало гвоздеи по вратата. Д Накова картини по всички стаи.
2. Кова, остря, точа, клепя сечиво; наклеп-вам1. Прибра [Герган] косата и чукчето, с което я наковаваше, и си тръгна за къщи. К. Калчев, ЖП, 143. Знаеш ли колко коси имаме в чифлика? — Около десет са, но не са годни за работа. Трябва да се коват. Ти ще ги наковеш. К. Петканов, ЗлЗ, 98. наковавам се, накова се страд.
НАКОВАВАМ2, -аш, несв.; накова, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Неодобр.
1. Настройвам, надумвам1 някого срещу друг или срещу нещо. Може би са го посетили тайно и са го поканили на обед, за да го наковат срещу Петко? Ст. Даскалов, СЛ, 452.
2. Наклепвам2 (във 2 знач.); наклопвам, нак-леветявам. Този доктор дали идва сам или някой от работниците се е оплакал?.. Оня идиот Чорлавия ще да ме е наковал! Й. Гешев, ВТ, 100-101. —- Сърце да ги яде, сърце и живина тия, дето са те наковали... Как не ги беше грях на душата. Кр. Григоров, ПЧ, 143. наковавам се, накова се страд. и взаим.
НАКОВАВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наковавам1 и от наковавам се.
НАКОВАВАНЕ2 ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от наковавам2 и от наковавам се.
НАКОВАЛНИЦА ж. Диал. Умал. от наковалня; наковалничка.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКОВАЛНИЧКА ж. Диал. Умал. от наковалня; наковалница.
НАКОВАЛНЯ ж. 1. Специална желязна маса, подложка, на която коват, изковават желязо или железни предмети. Той [Нено] млатеше с голям чук едно желязо върху наковалнята. А. Каралийчев, НЗ, 40. През цялото лято .. ковачницата на Тюлев работеше непрекъснато... Тази сутрин .. вътре не се чуваше глухото пъшкане на духалото и веселият звън на наковалнята. Г. Карас-лавов, ОХ III, 108. Цяла година кова желязото — кога прав до наковалнята, кога седнал в трапа. Н. Нинов, ЕШО, 80. Наблизо татък чук играе / и наковалнята отпява. П. К. Яворов, Съч. I, 46.
2. Анат. Една от трите костички, които предават трептенията от тъпанчето на вътрешното ухо.
◇ Между чук<а> и наковалня<та>. Разг. В крайно неизгодно положение, между две злини или опасности, под ударите на противоположни сили. Докога, докога трябва да стои между чука и наковалнята? Да залъгва султана с обещания за победи? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 132. — А какво ще кажете за поведението на княза.. — Не му завиждам .. Който княз и да дойде тук, ще бъде между чука и наковалнята. В. Геновска, СГ,
224.
НАКОВЛАДВАМ, -аш, несв. (диал.); наковладя, наковладйш, мин. св. наковла-дйх, св., прех. Разг. Наковлаждам; наковла-дявам. наковладявам се, наковладя се страд. и взаим.
НАКОВЛАДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наковладвам и от наковладвам се; наковлаждане, наковладяване.
НАКОВЛАДЯ. вж. наковладвам, наковладявам и наковлаждам.
НАКОВЛАДЯВАМ, -аш, несв. (диал.); наковладя, наковладйш, лшн. св. наковла-дйх, св., прех. Разг. Наковлаждам; наковладвам. наковладявам се, наковладя се страд.
НАКОВЛАДЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наковладявам и от наковладявам се; наковлаждане, наковладване.
НАКОВЛАЖДАМ, -аш, несв.; наковла-
