ности. Накиснах се да правя отчетен доклад.
НАКИСВАНЕ, мн. -ия, ср.Отгл. същ. от накисвам и от накисвам се.
НАКИСЕЛЕЯ. Вж. накиселявам.
НАКИСЕЛЯВАМ, -аш, несв.\ накисе-лея, -ееш, мин. св. накиселях, прич. мин. св. деят. накиселял, -а, -о, мн. накиселели, св., непрех. Само в 3 л. ед. и мн. Киселея слабо, едва. Тряба да са пазим от онова сирене, което е премного мокро, което накиселява и което е плесенясало (мухлясало). Ступ., 1875, бр. 7-8, 62. Компотът е стар, накиселява. Виното накиселява. Ябълките наки-селяват.
НАКИСЕЛЯВА МИ несв.\ накиселее ми
св., непрех. Усещам слаб кисел вкус (на нещо).
НАКИСЕЛЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от накиселявам.
НАКЙСКАМ СЕ. Вж. н а к и с к в з м с е.
НАКЙСКВАМ СЕ, -аш се, несв. \ накйс-кам се, -аш се, св., непрех. Разг. Кискам се много, до насита.
НАКЙСНА. Вж. накисвам и накис-нувам.
НАКЙСНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал!); накисна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. накйснат, св., прех. Накисвам, накис-нувам се, накисна се страд. НАКЙСНУВАМ СЕ, несв. (остар. и диал.); накйсна се св., непрех. Накисвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКЙСНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от накиенувам и от накиенувам се; накисване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКИТ м. 1. Украшение, бижу. Колкото бяха хубави и скъпи, толкова мили бяха на Ния тия накити — носила ги бе на шията си, на ръцете си покойната й майка. Д. Талев, ПК, 752. — Накитите си й покажи
— нека и тях да види: пендари, махмудии, пръстени, златни и сребърни гривни. Ст. Марков, ДБ, 482. Таша бе прехапала плитка коса и стараЬгелно нареждаше накити по главата си. Д. Немиров, Б, 84. В някои могили са намерени златни накити, като пръстени, обици, гривни, нагръдници и пр. БР, 1931, кн. 8, 265. Учените ги делят на благородни и неблагородни. Благородни [метали] са: злато, сребро, платина,..; наричат ги тъй, защото са скъпи, редки и служат за накити, украса и пъстрило. С. Бобчев, ПОС (превод), 23. // Рязщ., сега рядко. Нещо, което служи за украса. У персите златото е било така изобилно, щото в песните за тях са е говорило, че тяхното оружид, обуща и сичките конски наките са са правиле от чиедго злато. Знан., 1875, бр. 15, 238. Вътре в храма стените, сводът и подът отдолу, били позлатени; а освен това стените били изкитени g богато ук-рашени различни накити. Г. Иошев, КВИ (превод), 42.
НАКЙТВАМ, -аш, несв.\ накйтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Накичвам, украсявам; накитям: По-напред накитва главата си с цвете. Л. Каравелов, Съч. II, 72. Трижди блазе на тогова, комуто от татка и майка / уредна къща остане ц който я сръчно накитва. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 97. накитвам се, накитя се страд. и възвр. Святийт кръст накитва ся с миризливо цвете и от жъртвеника при-носва ся на престола, гдето е евангелието.
3. Петров и др., ЧБ (превод), 222.
НАКЙТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накитвам и от накитвам се; накичване, на-китяне. Вчера дойде майка ми да ма облече и са забави много накитването ми, турна ми хубава свилена нагръдка. Ч, 1875, бр. 1,
47.
НАКЙТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накитя като прил. Диал. Накичен, украсен. А около нея са въртеле две тестета млади, крехки, миловидни и накитени момиченца, и радвале й са. Л. Каравелов, Съч. II, 98. Минахме през едно малко дворче, послано с калдъръм, и през един дълъг и тесен пруст и влязохме в една много хубаво наредена и накитена стая ..: пердета с тантели, Миндерлъци хубави, столове чисти. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 45. Колкото за самите студенти (ученици), то към тях той са отнася доволно строго и осъжда техния плитки и евтини либерализъм, който са ограничава само с едни накитени фрази за преобразованието на човечеството. Знан., 1875, бр. 13, 203.
НАКИТЕН, -тна, -тно, мн. -ТНИ, прил. Който се отнася до накит. Били изработвани и накитни предмети — коланни украси, обеци, гривни, пръстени. ТВ I, 177.
НАКЙТЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. У мал. от накитен. В стаята влезло едно хубавичко й накитеничко в сърма и злато момченце, което било оланин на пашата. Думата оланин не може да са преведе ни на един европейски език буквално, а по смисълта с нея означават ония момчета, които, ако и да са мъжки пол, биват жени турските големци и администраторе. Л. аравелов, Съч. VIII, 86.
НАКИТЕЦ ср. У мал. от накит.
—- От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
. НАКЙТКА ж. Диал. Накит.
—От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКЙТЯ. Вж. накитваминакитям.
НАКИТЯМ, -яш, несв.\ накйтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Накичвам; накитвам. накитям се, накитя се страд, и възвр.
