НАКЙТЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накитям и от накитям се; накичване, накит-ване.
НАКЙХАМ СЕ. Вж. накихвамсе.
НАКЙХВАМ СЕ, -аш се, несв.\ накй-хам се, -аш се, св., непрех. Разг. Кихам много, до насита.
НАКЙЧА.Вж. накичвам.
НАКИЧВАМ, -аш, несв.\ накйча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Украсявам обикн. с цветя нещо; окичвам, закичвам. Синурът беше изпъстрен с минзухари -.. Ненкр накъса от тях и накичи косите си. Й. Йовков, Набл., 1911, кн. 4-5, 206. Девойките накичиха с цветя пушките им [на войниците]. А. Каралийчев, НЗ, 35. Станах юноша. Тогава накичих шапката си с това орлово перо и залюбих най-хубавото момиче на света. Елин Пелин, Съч. V, 65. // Разш. Украсявам, пременявам, гиздя някого, нещо.
2. Направям нещо, обикн. дом, стая и под., да стане красиво, уютно, китно. Накичихме учебната стая, подредихме малкото дворче. Кр. Григоров, ОНУ, 147.
3. Диал. Подреждам, правя китка, свивам цветя, треви на китка, на букет, венец и под. Накичила китка от сякакви цветя. СбНУ III, 174. Стана мома рано, / рано във понеделник, / .. / Влязла до градинчица, / цвете да си бере / и да го накичи. Нар. пес., СбНУ X, 112. Ненчо влезе у къщата / ръка да целува, / а пък Дешка в градинката, / китка да накичва. Ц. Гинчев, ДТ, 101. накичвам се, накича се страд, и възвр. Па какво си се накичила с тая червена рокля като циганка на байрям? Ив. Вазов, Съч. XVIII, 114. Той се накичи над ухото с пъстра китка. Елин Пелин, Съч. IV, 92. Това нещо е едно скъпоценно украшение, и която мома ся накичва с него, тя става драга на всеки, и благополучна за себе си. ИЗ 1874-1881, 1882, 110-111. накичвам си, накича си възвр. Накичила си е цвете.
НАКЙЧВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от накичвам и от накичвам се. Наистина сребърната гривна е добра, защото не почернява и трае за дълго време, ако ся пази добре, и затова не е чудно, ако момичетата желаят да имат сребърни гривни или сребърни обеци или други подобни хубави неща за накичване. ЙЗ 1874-1881, 1882, 110. Ако малките дарове, що им [на децата] давате, са за ядене, вий им умножавате вкуса за пригода,..: ако пък са за тяхното накичване, вий ще изложите мис-лъта, що имат за тях неща, и за които требува да ги научавате да ги не поглеждат. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1,15.
2. Обикн. мн. Остар. Накит; украшение. Съблачат му царските накичвания, и го облачат с прости дрехи. БО, 1847, бр. 3,10. Жълтий кехлибар .. може да са излъсква добре, та от него правят накичванеа. Ив.
Богоров, КП, 1875, кн. 5, 17.
НАКЙЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от накича като прил. Който е украсен, нагизден; накитен. И очите му тозчас се спряха на накичената булка и на жениха. Ст. Загорчинов, ДП, 91. Надвечер алеите се пълнят с върволици кавалери и модно накичени дами. Ив. Вазов, Съч. XVII, 190. Седнала в спалнята — накичена затворническа килия — Вероника не знаеше какво да прави, где да иде. Г. Стаматов, Разк. I, 111. На това място чловек не може да са нарад-ва на хубостта на Рила планина, която е накичена повечето със смирни. БО, 1846, бр. 2, 7.
НАКИЧУРЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е струпан на кичури, снопчета. Откриха едно дърво с алени като кръв на-кичурени вишни и тъй се налапаха, та боядисаха устата и бузите си. Ем. Коралов, ДП, 9.
НАКЛАВАМ1, -аш, несв. (диал.); наклада, -ёш, мин. св. накладох, прич. мин. св. де-ят. наклал, св., прех. Наклаждам1; наклад-вам. Вечер, Стовене, дохождат / три юди, три самодиви, / три ми огньове наклават / на чурешкини корене. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 5. наклавам се, наклада се страд.
HAKЛABAM2, -аш, несв. (диал.); наклада, -ёш, мин. св. накладох, прич. мин. св. де-ят. наклал, св., прех. Наклаждам2. Кога на-клава жена чушки или разсол, ако е нечиста, ке се скапе. СбНУ VII, 126. наклавам се, наклада се страд.
НАКЛАВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от наклавам1 и от наклавам се; наклажда-не1.
НАКЛАВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от наклавам2 и от наклавам се; наклаж-дане2.
НАКЛАДА1. Вж. наклавам1, наклаждам1 и наклад вам.
НАКЛАДА2. Вж. наклавам2 и наклаждам2.
НАКЛАДВАМ, -aiuv несв. (диал.); наклада, -ёш, мин. св. накладох, прич. мин. св. деят. наклал, св., прех. Наклаждам1; наклавам1. — Оттам вървели, вървели и на пътя откраднали едно ягне .., накладват огън и зели да го пекат. У, 1870, бр. 1, 63. Че нима сте забравили, че сте били овчар и че сте накладвали големи огньове на поле, посред дъжд като из ръкав? М. Балабанов, ДБ(превод), 67. накладвам се, наклада се страд.
НАКЛАДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накладвам и от накладвам се; наклаждане1.
НАКЛАДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от наклада като прил. За огън, печка — който гори. Накладеният огън запращя и осветли загорелите лица на седмина
