тити), а другата — по пода — конусовидни форми (сталагмити). Водата пък, която се стича по стените, отделя слой от варовит накип. Геол. IX кл, 57. Група изобретатели .. успешно са изпробвали оригинален начин да се предотвратява отлагането на твърди частици, накип, замърсявания. О, 1971, бр. 7, 5. Като извърви локомотивът 1000-2000 км, трябва да се чисти утайката, накипът в котела. Накипът налепва по стените и пречи на парообразуването. Ив. Бурин, НП, 34.
— От рус. накипь.
НАКИП2 м. Индив. Бурна, силна проява на мисли, чувства, страсти и под.; кипеж, кипене. За да дам отдишка на бурния накип на чувствата си, написах същия ден „Одата на императора Александра.“ Ив. Вазов, Съч. XI, 41.
НАКИПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Спец. Който се отнася до накип1. При работа стените на парните котли се покриват с котлен камък (накип). Ако накипния слой е дебел 8 мм, двадесет процента от енергията се губят. Св. Райчева, К, 49.
НАКЙПРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от накипря като прил. Накйпрена мома. Накипрени булки.
НАКЙПРЯ. Вж. н а к и п р ям
НАКЙПРЯМ, -яш, несв.; накипря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Нагиздвам, на труфям. накипрям се, накипря сё страд, и възвр. Сбивания ставаха за яркоцветна платове и дрехи —всеки голтак., ламтеше да се накипри. Ем. Станев,' А, 205. Багаи-нът помълча и додаде тихо и завистливо:
— Накипри се като истински българин и сякаш днеска-утре и боил ще стане! Й. Вълчев, СКН, 1.52.
НАКЙПРЯНЕ ср. Отгл. същ. от накипрям и от накипрям се; нагиздване, натру-фяне.
НАКИПЯ. Вж. накип явам.
НАКИПЯВАМ, -аш, несв.', накипя, -йш, мин. св. --ях, прич. мин. св, деят. накипял, -а, -о, мн. накипели, св., непрех> 1. Обикн. за отрицателни чувства (обида, яд, мъка, гняв и под.) — натрупвам се, насъбирам се много, във висока степен, така че не мога да се удържа. В такива микутй учителят усещаше как дива, безразсъдна злоба накипя-ваше в душата му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 142. — Слушам Ви, Ваше Височество, — кимна Каравелов с ирония, зад която вече накипяваше гневът. В. Геновска, СГ, 256. Страшна омраза бе накипяла в народната душа. Д. Линков, ЗБ, 16. Възмущението и нетърпението се надигна и накипя тоя път по-бързо, преспанци се готвеха не на шега да прогонят наместника от църквата. Д. Талев, ЖС, 361. Всичката й горест .. накипя изново и се изля в сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 50.
2. Дрен. Обхваща ме много силно отрицателно чувство (гняв, яд, злоба), което трудно удържам; кипвам. Той отново се съвзе, реши, че нищо лошо не е направил, накипя, но се въздържа, не избухна, не я нахока. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 130. // С предл. от и следв. същ. за чувство, състояние. Изпадам в състоянието, обхваща ме чувството, назовано от съществителното. Петър тръгна по браздата, накипял от гняв, който с всяка крачка се превръщаше в ярост. И. Пе*гров, НЛ, 158.
НАКИПЯВА МИ несв. \ накипи ми св., неп-рех. Разг. Натрупва се, насъбира се в душата ми, обзема ме обида, яд, гняв, мъка и под. Да бях тогава по-голям, щях да го хвана за гушата, тъй ми беше накипяло. А. Гуляш-ки, ЗР, 50. — Возвила ми се е косата от мисъл и мъка, речеше някога кака Дина, кога ù бе много накипяло. Т. Влайков, Съч. II, 238. Накипява ми като слушам укорите му.
НАКИПЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-кипявам и от накипява ми.
НАКИРЛЙВЯ. Вж. накирливям.
НАКИРЛЙВЯМ, -яш, несв.', накирлйвя, -иш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Направям, правя нещо кирливо, нечисто, мръсно; на-цапвам, изцапвам. Накирливил си панталоните си. накирливям се, накирливя се страд, и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАКИРЛЙВЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от накирливям и от накирливям се; нацап-ване, изцапване.
НАКЙСВАМ, -аш, несв. ; накисна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, накйснат, св., npejc. 1. Поставям нещо във вода или друга течност и го оставям да кисне; натопявам. Край канала пък бе шумно.. Жените плак-неха съдовете, накисваха черги. Г. Готев, ПШ, 35. През туй време аз ще накисна хляб за попара. А. Гуляшки, ЗР, 176. Погледна нечистите чаршафи, но нямаше сили дори да ги накисне. „Нека дойда малко на себе си“, помисли тя. М. Грубешлиева, ПП, 178. И аз вървях., с единствена мисъл в главата: по-скоро да се прибера у дома, да накисна краката си във вряла вода, да се навечерям.
2. Разг. Злепоставям, клеветя някого; натопявам. Дора.. Иди го гони сега. Трябваше да го , накиснеш пред кварталния, пък ако е почтен човек — турист или търговец, — щяха да го пуснат. К. Кюлюмов, ПШ, 63. накисвам се, накисна се страд, и възвр. Плодовете се накисват във вода докато месестата им част стане на каша. НТМ, 1966, кн. 211-212, 76. Като изстинат, [тиквичките] се разбъркват с подправките,., накисват се във вода или мляко и яйца. М. Гаврилова и др., ТПХI и II, 135.
НАКЙСВ АМ СЕ несв.\ накисна се св., не-прех. Разг. Създавам си неприятности, труд
