на нещо високо. Щом в някой двор заквиче-ьие прасе, видяло в ръката на стопанина си ножа на палача, около плетищата като ято врабци се накачулваха цигани, циганчета и циганки. В. Цонев, ЕВ, 105. Салонът се изпълни и новодошлите заставаха до стената, други се накачулиха край прозорците. Кр. Григоров, Н, 160. • Обр. Наближаваше зима. Небето започна да се нака-чулва с гъстите, сиви и тежки руна на студените и досадни безгръмотевични облаци. Г. Караславов, ОХ I, 212.
НАКАЧУЛВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от накачулвам и от накачулвам се.
НАКАЧУЛЯ. Вж. накачулвам и на-качул ям.
НАКАЧУЛЯМ, -яш, несв. (рядко); накачуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Накачулвам. накачулям се, накачуля се страд, и възвр. накачулям си, накачуля си възвр. НАКАЧУЛЯМ СЕ, -яш се, несв. (рядко); накачуля се, -иш се, мин. св. -их се, св., не-прех. Накачулвам се.
— От Н. Геров* Речник на блъгарский язик, 1899.
наКАчуляне ср. Рядко. Отгл. същ. от накачулям и от накачулям се; накачул-ване.
НАКАШКАМ, -аш, св., прех. Диал. На-цапам, наплескам, накашкам се страд, и възвр.
ч— Or Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАКАШЛЯМ СЕ1, -ящ се, несв. и св., непрех. Кашлям много, продължително, до насита.
НАКАШЛЯМ СЕ2, -яш се, св., непрех. Диал. Кашлям, изкашлям се веднъж, малко; покашлям се. Тя стана и .. видя хора да разхвърлят дръвника им.. Тя не посмя да излезе, но когато да си отидат, тъй се накаш-ля на прозореца, да знаят, че ги е видяла. Ст. Даскалов, БМ, 45. Тука Тошо се накаш-ля. Жена му се сниши със зинала уста, направи знак на съседката си да мълчи, като че не са се срещали, и се забърза към къщи. Ст. Даскалов, БМ, 18.
НАКАШЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от накашлям се2; покашляне. Той не вйждаше погледите и с усмивките на бригадирите, не чуваше накашлянията им, вървеше устремено. Ст. Даскалов, СД, 459.
НАКВАСВХМ1, -аш, несв.; наквася, -ищ, мин. св. -их, св., прех. 1. Силно, обилно намокрям някого или нещо. Дъждът вече росеше ситен и постоянно ме наквасваше, но безсилен да ми прохлади устата. Ив. Вазов, Съч. XV, 146. — "Руске ле, сестро Рус-ке ле, / подавай бърже сеното, / тъмен се облак зададе, / сеното ще ни накваси. " Нар. пес., СбВСт, 410. // Натопявам, накисвам не-Щ'о в течност. Наквасих бинтовете с риванол преди да превържа раната. А Наквасих прането да кисне.
2. Натопявам, намокрям малко нещо (обикн. устни, уста) с вода или друга течност. Край прашния самотен път,.., бълбука студен извор,.. По пътя нарядко минава пътник, отбива се, наквасва сухите си устни. П. Константинов, ПИГ, 175. Слизаме тук-таме да наквасваме устата си с оранжада, сок от портокали. Кр. Белев, 3, 64.
3. Прен. Разг. Оклеветявам, компрометирам някого; натопявам. Хубавичко ме наквасили пред шефовете, наквасвам се, наквася се страд. и възвр.
НАКВАСВАМ СЕ несв. ; наквася се св., непрех. Ставам мокър; намокрям се. Гласът по-добре ся разпростира, когато земята е смръзната, когато улиците са сухи, а не когато вали сняг или дъжд та ся накваси и овлъгне земята. И. Груев, Ф (превод), 83. Обувките ми пропускат и краката ми се наквасиха.
о Наквасвам си / наквася си гърлото. Разг. Пийвам малко вино или друго алкохолно питие. Двамина внушителни търговци на яйца — цигани, се бяха намърдали.. в кръчмата.. — да си наквасят гърлата. А. Кара-лийчев, ЛС, 32.
НАКВАСВАМ2, -аш, несв.] наквася, -иш, мин. св. -их, св., прех. Подквасвам много, голямо количество или всичкото (мляко). Наквасих всичкото мляко в буркани. наквасвам се, наквася се страд.
НАКВАСВАНЕ ср. Отгл. същ. от наквасвам1 и от наквасвам се.
НАКВАСЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наквася1 като прил. Мокър, намокрен. И измокрени, наквасени, разтреперани.., и вий се връщате в града си. Ч, 1875, бр. 12, 572. Хлористоводородната кислота ся образува във вид на бяла пара, когато наквасена обикновена сол ся полее със сим-пурна кислота. С. Веженов, X (превод), 30.
НАКВАСЯ1. Вж. наквасвам1.
НАКВАСЯ2. Вж. накв асвам2.
НАКВИЧА СЕ. Вж. н а к в и ч а в а м с е.
НАКВИЧАВАМ СЕ, -иш се, несв.] на-квича се, -иш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Квича много, до насита.
НАКИКОТВАМ СЕ, -аш се, несв.] на-кикотя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Кикотя се много, до насита. Учителят остави децата да се накикотят и започнаха урока.
НАКИКОТЯ СЕ. Вж. накикотвам
се.
НАКИП м. Хим. Минерални соли (калциеви или магнезиеви сулфати и карбонати) от твърдите води, утаени и отложени върху стените на казани, съдове, парни котли, изпарители и нагреватели; котлен камък. Една част от варовитото вещество се утаява по таванч. и образува висулки (сталак
