12. Между две нажежавания на желязото той даваше обяснения върху политическото положение и отговаряше на някои закачки от свои политически противници. Г. Караславов, ОХ I, 252.
НАЖЕЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от нажежа като прил. Който е сил-но нагрят; нагорещен. От време на време доливаше вода, пак хвърляше ту нажежена пепел, ту живи въглени, котелът пищеше. И. Радичков, СР, 160. Те ядяха сланина върху препечени филии хляб пред нажежена печка. Д. Вълев, Ж, 62. По прашното и нажежено шосе войниците вървяха изнемощели, приведени под своя товар. Й. Йовков, Разк. III, 75. Жътвени дни, зной. Ни вятър, ни хлад повяват, нито птича песен се чува. Само по пладне в нажежена омара ще прот-ръби зовът на рогач. М. Смилова, ДСВ, 28.
НАЖЁНА. Вж. наженвам.
НАЖЁНВАМ, -аш, несв/, нажёна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Нажънвам. Мнозина земеделци са ся изпоплашили от глъбоката оран, зачтото, като изорали отведнаж много наглъбоко,.. наженали по-малко сно-пие, отколкото биха наженали, ако да не бяха покътнали подзема наглъбоко. Лет., 1874, 253. Ей ще ми иде ерменлия гидия, / .. / Не ма пита гладна ли си, или не, / най ма пита колко., наженах. Нар. пес., СбГЯ, 198. Кога иде на нива, / един сноп наженеше. / И под снопа лягаше, / доде слънце зайдеше. Нар. пес., СбГЯ, 155. наженвам се, нажена се страд.
НАЖЁНВАНЕ ср. Отгл. същ. от наженвам и от наженвам се; нажънване, ожънване.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЖИВА ж Остар. Книж. Лека печалба. Той [редакторът на „Мир“] не знай, че роптанията в самата среда на народната партия се захванаха още в 1896 гг., вследствие реакционерството на ония нейни елементи, лламтежът за нажива у които пречеше за едно по-добро управление. Б, 1902, бр.456, 3. Колкото до събитията през Стамболовия режим,.., донесли са пряка материална полза на Цанкова и неговия зет, които,.., овреме доброволно напуснали отечеството си, за да търсят богата нажива в чужбина. Пряп., 1903, бр. 74, 3.
— Рус нажива.
НАЖИВЕ нареч. Диал. Приживе, докато е още жив. Сама през гора минала, /живо е пиле фанала, / наживе го е кинала, / кинала и наричала. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 104. Умрел йе наживе. Погов., СбНУ XI, 157. Посветил се йе наживе. СбНУ XI, 156.
НАЖИВЁЯ СЕ. Вж. наживявам се.
НАЖИВЯВАМ СЕ, -аш се, несв/, нажи-вёя се -ёеш се, мин. св. наживях се, прич. мин. св. деят. наживял се, -а се, -о се, мн. наживёли се, св., непрех. 1. Живея достатъч-но дълго, докато се наситя или ми дотегне да живея. В ъгъла свестеният Георги се премяташе в ръцете на Волова и Бенковски и хлипаше: — Оставете ме да умра! Нека бачо Никола живей, да се наживей! С. Северняк, ОНК, 17. — Не ща й красотата, не ща й нищо! Стига ми толкова, наживях се, младостта ми отиде! Ст. Даскалов, ЕС, 152. — Г-н Борисе, на мене ще внесете десетте лири.. — Добре -— отговорих. — Но кой си ти? — Аз съм терористът на организацията. Терористът! — Слушай, — заиграх аз с брадвичката по коляното си, — аз съм се наживял и за себе си не мисля. Вие от мене пари няма да земете. А. Страши-миров, А, 187. Стоян ябулка не дели, / но са в сърцето прободе / и на майка си думаше: / „Ти живей, майко, ти живей, / ти живей, та са наживей!“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 130.
2. Прекарвам до насита живота си приятно, както съм желал, искал. Хората се наживя-ха : коли, заведения, концерти, бални рокли... Д. Кисьов, Щ, 357. Купиха най-голямата и най-хубава къща от цялата улица.. Нашите съкварталци ги приеха враждебно — сметнаха ги за забогатели селяни, дошли да се наживеят в града. Н. Драганов, ТМС, 49. —Да не мислиш, че и на мен, сега не ми се иска, щом вземем властта, с такива като Кукена да се свърши? — Наживя се той, стига му! П. Славински, ПЗ, 83. Дор са мъдри поозряха, лудите са наживяха. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 149.
НАЖИЖАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нажежа, -йш, св., прех. Нажежавам, нагоре-щявам. Тая заран дойдох при мюфтията и му казах, че искам да ме уволни. И щеше да се е свършило мирно и тихо, ако брадатият не беше се развикал, че съм щял на стари години гладен да умирам, че на другия свят щели на подница да ме нажижат и още не знам какво си. Н. Хайтов, ШГ, 279. нажижам се, нажежа се страд. НАЖИЖАМ СЕ несв. (остар. и диал.); нажежа се св., непрех. 1. Нажежавам се, наго-рещявам се. Ако повече время се върти със свърдел или ся пили с пила, то свърделът и пилата ся нагряват и нажижат толкова силно, чтото чловек не може ги похвана там, дето са ся тръкали о дръвото. И. Груев, Ф (превод), 89.
2. Прен. Възбуждам се, разгорещявам се. Игра ли бе това, или искаше [кочът] силата си на овцата да покаже, да я слиса и сащиса — не мога да ти кажа, ала беше чудно нещо тая хала да се гледа как се носи с развети повесма и подковава дюшемето с копита, и се нажижа, и пръхти, докато зах-върча от него бяла пяна. Н. Хайтов, ДР, 21. Разгаряха се [у запорожците] се тежки и здрави характере, които се мъчно нажижат, но,.., много време вардят извнътре жара.
Н. Бончев, ТБ (превод), 35.
НАЖЙЖАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и
