НАЖАЛЯВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нажалявам и от нажалявам се; натъжаване, наскърбяване, нажалване.
— Отде ми иде това необикновено намаляване? Др. Цанков, ТМ (превод), 4.
НАЖАРВАМ, -аш, несв.; нажаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Жаря (в 3 и 5 знач.) много, във висока степен; напарвам. Нашите ме откриха чрез полицията из бойните полета, та ме прибраха и мама ми ножари хубаво гърба. А. Страшимиров, А, 309. Мравуняк от бодливи тръпки и остри сърбежи запъпли по гърба му — сякаш коприва го нажари. Т. Харманджиев, КВ, 698.
НАЖАРЯ. Вж. н а ж а р в а м.
НАЖЕБЯ. вж. н а ж е б я м.
НАЖЕБЯМ, -яш, несв/, нажебя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Навземам, наг-рабвам. нажебям се, нажебя се страд. НАЖЕБЯМ СЕ несв/, нажебя се св., неп-рех. Награбвам се. Като се нажебили онез хора, кой захар, кой газ мъкнат. Т. Панчев, РБЯд, 220.
— От Т. Панчеи, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАЖЕБЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от нажебям и от нажебям се; награб-ване.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАЖЕГЛЮВАМ, -аш, несв/, нажегля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Жегля, удрям с жегъл някого или нещо много, във висока степен; набивам1, натупвам. нажеглювам се, нажегля се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЖЕГЛЮВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нажегллювам и от нажеглювам се; набиване1, натупване.
НАЖЕГЛЯ. Вж. нажеглювам.
НАЖЕЖА. Вж. нажежавам и нажи-жам.
НАЖЕЖАВАМ, -аш, несв/, нажежа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Силно нагрявам; нагорещявам. Над главите на войската.. — стоеше безпощадното, ужасното бяло слънце, ослепяваше очите, нажежаваше броните. А. Дончев, СВС, 810. В спектъра на обикновената електрическа крушка например видимата светлина съставлява само пет процента. Останалите двадесет и пет се падат на инфрачервените лъчи. Именно те нажежават стъкления балон така, че не може да се докосне. К, 1963, кн. 3, 4. // Нагорещявам нещо (обикн. метал или метален предмет) до зачервяване или до побеляване. — Ще ти дойда някоя нощ. Като нажежа пиростията и я туря на главата ти, ще кажеш dje са парите не, ами и хоро ще играеш. Й. Йовков, ЖС, 101. Химич-ната енергия се превръща в топлина, която като нажежи силно частиците на веществото, от своя страна се превръща в светлина. Хим. VII кл, 1950, 46. Върли турци отговарят: / „Кажи, кажи, Мановице, / жа нажежим пиростия, / жа я туриме на шия!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 94.
2. Прен. Книж. Предизвиквам силна възбуда, нервно напрежение някъде или на нещо (страсти, дух и под.); нагорещявам, наелект-ризирам. Към обед Захари събира групата и поставя една главна, неотложна задача, която отново нажежава атмосферата. Др. Асенов, ТКНП, 172.
3. Прен. Изпълвам с много чувство, патос, действена сила. — Брей, глупави хора, бре-ей! — викаше той високо. — Могат да погубят човека, да го изядат. На неговите филипики не отговаряше никой; това го караше да нажежава фразите, да потапя думите в отрова. Л. Стоянов, Йзбр. съч. III, 345 нажежавам се, нажежа се страд. НАЖЕЖАВАМ СЕ несв/, нажежа се св., непрех. 1. Силно се затоплям, нагрявам; нагорещявам се. Лете, когато водата съвършено пресъхне и когато каменливият насип на речището се нажежи и побелее, това голо, без зеленина и почти без дървета село добива нерадостен вид. Елин Пелин, Съч. I, 16. — Изба ли е това, три казана кипят, нажежат се стените, стане горещо. А. Страшимиров, А, 268. // Обикн. за метал или метален предмет — нагорещявам се до зачервяване или до побеляване. „Хайдушки“ се нарича тоя огън, защото се пали в дупка, дупката се покрива с тънки каменни плочи, а когато се нажежат, върху тях се пече. Н. Хайтов, ПГ, 110. Според Кант вселената отначало представлявала „хаос“ от малки твърди частици. Поради взаим-ното притегляне тези частици се движели една към друга, при което се отблъсквали и нажежавали. Геогр. VIII кл, 1965, 6. Оживи се дългата трапеза, засвириха музикантите, нажежиха се двете високи печки в ъглите. ИК, 1958, бр. 4, 4.
2. Прен. За страсти, чувства, нервно напрежение и под. — възбуждам се, засилвам се в най-висока степен; нагорещявам се, наелек-тризирам се. Изведнъж слухът ми долавя, че в съседната стая атмосферата се е нажежила: двамата братовчеди са влезли в яростен спор. Др. Асенов, СВ, 31. Страстите се нажежиха до бяло и през следващите дни бяха убити повече от десет полицаи. Отеч., 1977, кн. 10, 27. • Обр. Душата му се нажежи пак от злоба и ненавис>п към брата му. Елин Пелин, Съч. III, 154.
НАЖЕЖАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нажежавам и от нажежавам се; на-горещяване. Тук [в цеха] ще бъдат компресорите и огнищата за нажежаване на болтовете. Д. Кисьов, Щ, 74. Нашата Земя също се е образувала от тази материя и на-жежаванетд й представлява вторично явление, причини за което са процесите на радиоактивно разпадане. Б. Ангелов, ЗМ,
