ле, остави тия приказки, сине!.. На състареното, нажалено лице беше изписана молба и благост. Ст. Дичев, ЗС I, 96. — Защо бе, дядо, ми се сърдиш? — попита Мулешко с нажален глас. А. Каралийчев, МИ, 23. Младият Михаил-Асен доби обиден и нажален вид. Ст. Загорчинов, ДП, 127.
НАЖАЛЕНО нареч. С мъка, с жал; натъжено, тъжно, скръбно, жално.' Леля Гена си отриваше очите с бяла кърпица, а Токо я гледаше едно нажалено, че де и той се кани да ги зарони по бузенцата си. Т. Влай-ков, Съч. II, 53. Една звучна плесница го накара да залитне към стената.. Чиракът нажалено подсмръкна. Ем. Станев, ИК I и II, 202. Тя [Белуша] се огледа наоколо, три пъти обиколи кошарата и нажалено почна да блее. А. Каралийчев, ПС I, 117. И оплаква нажалено / либе хубаво, пленено / от нечист, свиреп кръвник. П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 11.
НАЖАЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние, чувство на нажален; натъженост, наскърбеност, тъга, скръб. Изпадна в непрекъсната нажаленост '■— от нищо можеше да се разплаче. Ил. Волен, НС, 103. Неопи-сана била нажалеността на присъствую-щите. Кр. Мирски, Ч, 124.
НАЖАЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Тъжен, скръбен. Той писа на брата си едно опростително писмо толкоз нажалително, щото Селим проля сълзи, като го четеше. С. Бобчев, СОИ (превод) 92. Бързаме да зарадваме доброже-лателите на това място с тущ че това нажалително състояние на училищата в Търново занапред не ще е същото. Г, 1863, бр. 5, 35. Стори ми са, че слугинята тичаше скоро и в гласа й имаше нещо нажалително и извънредно. Ч, 1875, бр. 1, 42.
НАЖАЛЯ. Вж. нажалявам и нажал-вам.
НАЖАЛЯ СЕ. Вж. нажалвам се1.
НАЖАЛЯВАМ, -аш, несв.\ нажаля, -йш, мин. се. -йх, се., прех. Предизвиквам у някого жал, тъга, мъка; натъжавам, нас-кърбявам, нажалвам. — Кириак, ти я нажа-ляваш повече, иди нататък — каза му Юр-даница строго. Ив. Вазов, Съч. II, 91. Не беше малка, отдавна й дойде време. Но все й се струваше, че ще нажали стария, като се махне от къщата му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 79. „Никога не ще ся реша да направя нещо, което може да оскърби и нажали майка ми.“ Пч, 1871, кн. 1, 13. • Нар.-поет. Жалба нажалявам. — Овчарче, младо пастирче, /защо та жалба нажали —/ да не йе стадо болняво, / или йе срце ранено? Нар. пес., СбНУ XLVI, 202. Батъо ти си ма нареди/с отрова да та ютрова. / Просни са, мрътвец та стани, / свещица да ти запала, /давно го жалба нажали!" Нар. пес., СбНУ XLVI, 151. // Със същ. като душа, сърце — правя да стане тъжен, да изпитва тъга; натъжавам, наскърбявам, нажалвам.
— Нажали ми душата таз песен. Й. Йовков, ПГ, 47. Като застана дядо Стоян за пръв път пред сградата на затвора, разхлипа се и не можеше да се успокои... — Ти мъж ли си, бре! Детето ни в затвора, а ти... да нажалиш повеке сърцето му. Д. Та-лев, ПК, 589.
НАЖАЛЯВАМ СЕ несв. \ нажаля се св., не-прех. 1. Обзема ме жал, тъга; натъжавам се, наскърбявам се, нажалвам се. „Плаче за Ана“ мисли той [Боян] и се нажалява при спомена за нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 304.
— На чужди пари чорбаджия ще става! — мърмори майсторът и сам се нажалява: — Ей, майчице мила! Не стигат и туй то! Д. Бозаков, ДС, 53. Нажали се, заплака Дона за майка си, за близките си — за пръв път се отвори в сърцето й едно кътче за тъга не само по Велко. Д. Талев, И, 627. Игуменът му [на дякона] сбор ваше: / „А егиди, лудо гяче [дяче]/ / Защо си се нажалило / книга пеиш, сълдзи рониш?“ Нар. пес., СбБрМ,
488. • Нар.-поет. Жално се нажалявам; жалба се нажалявам. Cede ми Стоян, cede ми, / cede ми млого, ни малко, / cede ми десет године / и на десету годину / Стоян се жално нажали. Нар. пес., СбНУ XLIX, 139. // За сърце, душа на човек — ставам тъжен; натъжавам се, наскърбявам се, нажалвам се1. Комуто сръце ся нажалява, кога ся чете какво да било измислено тегло, нему няма и да трепне .за никакво такъво нечто, когато наистина ся сбъдне. Й. Груев, СП (превод), 265.
2. Диал. С предл. над. Съжалявам се.
— Как ще да има сърдобол за Минка, ако се разболее, например, или бъде кахърна, когато над хора, дето живи горят в пламъците, той не се нажалява! Йв. Вазов, Съч. XIX, 88.
НАЖАЛЯВА МИ несв.\ нажалёе ми,
мин. св. нажаля ми, св., непрех. Диал. Дожа-лява ми, домъчнява мй. Щом му рекоха да иде в града, де че го накараха да мре — та-квгму стана, но нямаше къде — тръгна. Из пътя .. идеше му да хвърли всичко и да иде при говедата си. И толкова му беше нажа-ляло, че порони сълзи. Ил. Волен, ДД, 39. Па бил се уморил, та едвам ишел.. и му нажалело, ; та плакал. Нар. прик., СбНУ X, 143.
НАЖАЛЯВА МИ СЕ несв.\ нажалёе ми се
св., непрех. Диал. Нажалява ми; натъжава ми се. Карай, мале, кого знаеш, /мен да знаеш да не караш, / че ми се е нажалело, / че ми либе не дооди. Нар. пес., СбВСтТ, 61. • Нар.-поет. Жалба (жал) ми се нажалява. Задали се ситни, дребни врабци, / та си клюват брату цръни очи! / На сестри се жалба нажалело, / та на врабци потиом говори: / „Ишу, ишу, ситни дребни врабци!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 39.
