но; нажабурквам се, нажабурявам се. Тео-фил отиде до един от сандъците, отвори го и измъкна оттам писан кърнаг. Вдигна го до устата си, отпи, нажабури се и плю на пода. А. Дончев, СВС, 717. Посред нощ Алказ,.., скочи от леглото и заходи из стаята,.., измъчван от зъб,.. Опита какво лли не.., отчаян, че болката не минава, храбро реши да се нажабури със студена вода. И. Йовков, (превод) 3, бр. 5417, XIX. И второто шишенце извърна наведнъж в гърлото. Чак с третото се нажабури, за да освежи устата си. Т. Харманджиев, КВ, 8.
2. Диал. Пия достатъчно, до насита; напивам се. Когато телците бутат вимето чевръсто, нажабурили се, тогава Гена е оставила мляко за тях. Ст. Даскалов, БМ, 267. Вече второто шише бе допито. А., не даваше и първите признаци, че ракията го хваща.. 'Ако не се нажабури добре, няма да свърши работата си, както трябва" — помисли си поп Антония. Т. Харманджиев, КЕД, 55.
НАЖАБУРВАНЕ ср. Отгл. същ. от нажабурвам и от нажабурвам се; нажабурк-ване, нажабуряване.
Н АЖАБУРКАМ. Вж. нажабурквам.
НАЖАБУРКВАМ, -аш, несв.; нажабур-кам, -аш, св., прех. Нажабурвам, нажабурявам. — Трай, булка, за хубост! — ми каза той, като ми подаде извадения зъб,.. — А сега си нажабуркай устата от тази вода — ми посочи той едно бирено шише. Г.Белев, ПЕМ, 37. // Натопявам, намокрям. Конете зачаткаха по мокрия калдъръм около герана, нажабуркаха си муцуните във водата, ала не пиха. И. Петров, МВ, 136.
НАЖАБУРКВАМ СЕ несв/, нажабуркам
се св., непрех. Нажабурвам се; нажабурявам се.
НАЖАБУРКВАНЕ ср. Отгл. същ. от нажабурквам и от нажабурквам се; нажабурване, нажабуряване.
НАЖАБУРЧА. Вж. нажабурчвам.
НАЖАБУРЧВАМ, -аш, несв/, нажабур-ча, -иш, св., прех. Диал. Нажабурвам; нажабурквам, нажабурявам. За да си изплакнем устата и чистим зъбите, зимно време трябува да употребяваме хладка вода,.. Ако няма топла вода, то можем да си на-жабурчим устата с вода, която е стояла в стаята. Д. Фингов, Лет., 78.
НАЖАБУРЧВАМ СЕ несв/, нажабурча се
св., непрех. Диал. Нажабурвам се; нажабурквам се, нажабурявам се.
НАЖАБУРЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от нажабурчвам и от нажабурчвам се; нажабурване, нажабуркване.
НАЖАБУРЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд от нажабурча като прил. Диал. За уста, муцуна и под. — който е пълен с някаква течност. Тя [баба Кируха] въведе двамата цигани вкъщи, наля им по една-две ракии,.. Те лакомо ядяха и отвреме-навреме току се обадеше някой от тях с нажабур-чениуста. Ил. Волен, РК, 38.
НАЖАБУРЯ. Вж. нажабурвам и нажабурявам.
НАЖАБУРЯВАМ, -аш, несв/, нажабу-ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нажабурвам, нажабурквам.
НАЖАБУРЯВАМ СЕ несв/, нажабуря се
св., непрех. Нажабурвам се, нажабурквам се.
НАЖАБУРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нажабурявам и от нажабурявам се.
НАЖАДУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Жадувам много. Нажадувахме се в този безводен град. А Нажадувах се за планина и чист въздух.
НАЖАЛВАМ, -аш, несв. (рядко); нажаля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Нажалявам; натъжавам, наскърбявам. Песента я нажал-ваше още повече и тя по-скоро хлипаше, отколкото пееше.
НАЖАЛВАМ СЕ несв. (рядко); нажаля се св., непрех. Нажалявам се.
НАЖАЛВАМ СЕ1, -аш се, несв/, нажаля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Жаля много, продължително, насищам се да жаля; натъгувам се. Нона държеше обтегната на колената си малка детска дрешка и ронеше сълзи... —Да махнеш тези парцали! Стига вече! Не се ли нажали? Докога ще оплакваш още това циганче? Г. Райчев, ЗК, 127.
НАЖАЛВАМ СЕ2, -аш се, св., непрех. Рядко. Жалвам се много, продължително, насищам се да се се жалвам. Подава молби, жалби до всякакви инстанции, как не се умори този човек, как се не нажалва.
НАЖАЛВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от нажалвам и от нажалвам се; нажалява-не, натъжаване, наскърбяване.
НАЖАЛЕЕ МИ. Вж. нажал ява ми.
НАЖАЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нажаля като прил. 1. Който изпитва тъга, мъка, огорчение; натъжен, наскърбен, скръбен, тъжен. Нажалени деца. Нажалени близки. • За сърце, душа. —.. Мене ми се иска понекогаш и да се посмея, и да попея, ама се нещо ме спира, се с половина сърце... Аз и на Господа като се моля, с нажалено сърце се моля. Д. Талев, ПК, 349. Дечица, вейчици кършете / за цве-тний празник Връбница, / да го посрещнем пак със цвете — /ас нажалени сърца. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 64. И призори сполетя я слана — / възрадва се душа ми нажалена... / Наоколо ми скоро тишина / ще да настане, тишина свещена. П. П. Славейков, СЩ 1916, 90.
2. Който изразява тъга, мъка, огорчение; натъжен, наскърбен, скръбен, тъжен. Из нажалените му очи,..., извираха сълзи. Елин Пелин, Съч. II, 97. Гина проплаква: — Васи-
