гонени от наемодатели, оставали на улицата без покрив. РД, 1949, бр. 122, 2. Случва се и наемодатели да не пущат кварти-рантите в наетите от тях жилища. ВН, 1959, бр. 2509, 2. София — на хазяите и наемодателите — тя го посрещна недружелюбно. А. Гуляшки, МТС, 14. В началото на летния сезон главната грижа на наемодателите е да напълнят своите хотели и почивни станции с летовници. Ив. Мирски, ПДЗ, 116. Н Рядко. Човек, който дава под наем за обработване земя. Наемателят по правилата на изполицата дава част от изработените продукти безвъзмездно на своя наемодател срещу наема, а другата част е задължен да продава само на собственика на земята. С, 1951, кн. 1, 189.
НАЕМОДАТЕЛКА ж. Жена наемодател.
НАЕМОДАТЕЛСКИ, а, о, мн. и,
прил. Който се отнася до наемодател.
НАЕНКАСТ нареч. Остар. и диал. На-рочно, предумишлено. Не правих това по щението си, но от голяма погрешка, без да съм помислил някак да направя това наен-каст. Ст. Илчев и др., РРОДД, 279.
— Ст. Илчен и др., Речник на редки, остарели и диалектни думи.
НАЕРГЕНУВАМ СЕ, -аш се, св., не-прех. Ергенувам дълго, до насита. — Ще си намери някоя красива другарка и ще отиде подире й,.. Ала не е чудно да се върне, като се наергенува. Ем. Станев, ПЕГ, 108-109. „Дай ми, Боже, ден неделя, / ден неделя, нощ година, / да се ерген наергенува, / да се мома намомува“. Нар.пес., СбВСт, 213.
НАЕСЕН нареч. 1. През есента, която идва. Пък за наесен трябва да вземем мерки отрано.. Тор да се изкара по нивите, да се засее между двете Богородици. Кр. Григоров, ТГ, 61-62. После тоя разговор ние са решихме да дойдеме наесен в Пловдив и да са видиме лично. Л. Каравелов, Съч.У, 33. „Недей ни оставя, байо Панайоте, барем до наесен.“ П. Хитов, МП, 61. „Аз ще да ида да вида, / дето си свири свирката. / .. / Ако се случи либето, / ти ми си, мамо, надявай / наесен с мъжко детенце.“ Нар. пес., СбВСтТ, 715.
2. Разш. През есента, през есенно време; есен, есенес. Щом наесен задуха студеният вятър от север, печално поскърцват запрашените им [на паянтовите къщи] дървени кепенци. Т. Харманджиев, КЕД, 15. Всеки претендираше, че орехът е негов.. Тъй че наесен, когато узрееха орехите и почнеха да се брулят, ставаха винаги неприятни спречквания. К. Калчев, ПИЖ, 66-67. Пак като ученик, но вече от по-горните класове, аз посетих Величкова в София. Беше наесен, през един мрачен ден. К. Гълъбов, СбЦГМГ, 282. Тука [в Поморията] няма постоянно население, но само временно, наесен и зиме. Т. Икономов, ЧПГ, 28.
О Пилците (пилетата) се броят наесен.
Разг. Резултатите от нещо, от някаква работа, дейност ще се видят по-късно. — Ти почакай — предупреди го., човекът с конската глава.- Пилците се броят наесен. Г. Ка-раславов, Избр. съч. VI, 241. Скрит зад учи-лищната ограда, Николай наблюдаваше тържеството.. Нека ми се карат! „Пилетата се броят наесен“. Когато им занеса парната машина, ще ахнат. П.Проданов, С,
42.
НАЕТ, -а, о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наема като прил. 1. Който е ангажиран да върши определена работа, дейност срещу известно възнаграждение, заплащане. През октомврий се спущат от планината наети работници на чети по 100 и повече души и почеват да работят по нивите. Т. Икономов, ЧПГ, 28. Наетите постоянни и временни работници не са достатъчни.
2. Който е взет под наем. Целият му капитал е оставен под пепелището на наетия магазин. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 281. Русан се качва на наетата каруца и потегля за Диканя. Ив. Карановски, Разк. I, 111. Съдът,.., е длъжен незабавно., да издаде заповед за изпразване на наетото помещение. Хр. Даалиев, ТИ А, 142. На§то облекло.
НАЕТ м. Диал. Намерение, готовност; ниет. — Какво правят? — Там е работата, че нищо не правят и нямат нает да правят. Ем. Станев, ИК III и IV, 303. Тази война няма да свърши скоро. Големи аслани са се сблъскали, няма нает да падне някой. Г. Караславов, ОХ I, 277. — А бе вие луди ли сте, или нает имате да полудявате? 3. Стоянов, ЗБВ III, 107. Само поп Матей, с нает да се примири / и двете партии, ../ и тези, и онез навиква, убеждава. П. П. Славейков, КП ч. II, 75.
О Сторя нает. Диал. Със следв. изр. със съюз д а. Решил съм; реших. Стори нает да се върне, да му каже право — ей такъвзи си е бил от малък. П. Тодоров, И I, 102. Иван Калинке думаше: / — Калинке, либе Калин-ке, / таз вечер нает съм сторил / у вас на сгледа да дойда. Нар. пес., СбВСт, 766.
— От ар. през тур. niyet.
НАЖАБУРВАМ, -аш, несв.\ нажабуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пълня, напълвам устата си с вода, като я задържам и раздвижвам, за да си промия или освежа добре устата; нажабурквам, нажабурявам. Нажа-бури устата си,., и потегли нагоре. Ем. Станев, ИК I и II, 186-187. „Пазете добре тази водица и секой път, когато ще видите мъжа си сърдит, нажабурете устата си от тази вода. И докат я държите в устата, обзалагам ви ся, че нема да ви бие мъжът ви.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 355-356.
НАЖАБУРВАМ СЕ несв. \ нажабуря се св., непрех. 1. Жабуря се докрай, колкото е нуж-
