диал. Отгл. същ. от нажижам и от нажи-жам се; нажежаване, нагорещяване.
От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЖЙЛВАМ, -аш, несв.; нажйля -иш, се., прех. 1. За насекомо — жиля, ужилвам някого на много места. Да не бъркате в хралупите / евтин пчелен мед да купите: / случва се да са го свършили — / и да ви на-жилят стършели. СбХ, 95. Оттам си стана Дафинка, / улови тръвна най-добра, / че я връх Йорга изтърси —/пчелите да го на-жилят. Нар. пес., СбНУ XXVI, 134.
2. Жиля мнозина или всички. Йзведнъж жабата дочу бръмчене на комари.. — Онзи ден се насмуках до насита с кръвта на болния човек,.. Сега ще прелетя до съседното село да нажиля тамошните деца, за да ги заразя. П. Бобев, ЗП, 44.
3. Прен. Разг. Болезнено засягам някого с остри, насмешливи, критични думи. Петрова предложи да се издаде лагерен „Стършел“. Нека нажили хубавичко пионерите, които нямат желание да поправят грешките си. Цв. Ангелов, ЧД, 181.
4. Разг. Набивам1 някого, обикн. с нещо жилаво; нажулвам, нашибвам. — А честно ли беше да ме нажили с харбията по задника, та сега не мога да седна? Т. Харманджиев, КЕД, 48. нажилвам се, нажиля се страд.
НАЖЙЛВАНБ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нажилвам и от нажилвам се.
НАЖЙЛНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Греда, сложена, поставена на покрива на къща или кошара.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЖЙЛЯ. Вж. нажилвам.
НАЖМЙКВАМ, -аш, несв,; нажмйкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Намиг-вам.
— От Сг. Илчси и др., Речник на редки, остарели и диалектни думи, 1974.
НАЖМЙКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от нажмиквам; намигване.
НАЖМЙКНА. Вж. нажмиквам.
, НАЖУЛВАМ, -аш, несв.; нажуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Жуля колкото е необходимо, докрай; натривам. Наведе го така, че задникът му се изпъна. А поп Антония добре го нажули с патерицата. Т. Харманджиев, КЕД, 219. Не мога да не призная, че ми е по-приятно да ме хвалят, отколкото да ме нажулват. Ем. Манов, ДСР, 353. — Защо, защо съм такъв колеблив? — кореше се той сега. — Трябваше и Камен да нажулц, трябваше и други носове да натрия... И. Гешев, ВТ, 72. — Отсега нататък Гюлчето не се бои. Кмет, поп, — не бръсна вече аз — изригваше на залпове закани Гюлчето.. — Ама и ти здравата ги нажули. Ама ме е яд, че не ги брули още. Ц. Церков-ски, Съч. III, 223. Нажулих китениците със сапун, нажулвам се, нажуля се страд., възвр. и взаим. Предлагам още днес в стен-вестника да се нажулят хората, които не обичат да бъдат критикувани за слабостите си. ВН, 1960, бр. 2739, 1.
НАЖУЛВАМ СЕ несв.; нажуля се св., непрех. Разг. Неодобр. 1. Напивам се много; насвятквам се, нарязвам се, натрясквам се, насмуквам се, натаралянквам се, накърквам се, нафирквам се, насмърквам се. Тук в една къща сватове и свати гощават,.., в третя слугарите са надпреварят, кой през глава, кой през рамо, гледат по-скоро да са налапат и нажулят. Ил. Блъсков, ПБ I, 51. Нажалил се до козирката. Ил. Блъсков, ПБ I,
2. Наяждам се много, до насита; натъпквам се, наплюсквам се (Н. Геров, РБЯ III). Нажулих се с ръженик.
о Нажулвам (нажулям) / нажуля главата <със сапун> на някого. Разг.; Нажулвам (нажулям) / нажуля носа на някого. Разг. Грубо. Наругавам, нахоквам някого за негова простъпка.
НАЖУЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от нажулвам и от нажулвам се.
НАЖУЛЯ. Вж. нажулвам и нажулям.
НАЖУЛЯМ, -яш, несв. (рядко); нажуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нажулвам. нажулям се, нажуля се страд., възвр. и взаим. НАЖУЛЯМ СЕ несв.; нажуля се св., непрех. Нажулвам се.
НАЖУЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от нажулям и от нажулям се; нажул-ване.
НАЖЪЛТЯВАМ, -аш, несв.; нажълтя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Покривам или изцапвам нещо с жълта боя, с нещо жълто; ожълтявам. Боядисвах прежда и си нажъл-тих ръцете.
2. Спец. Оставям тютюневи листа, низи да съхнат до пожълтяване. Беритбата [на тютюн] извършваме на 6-8 ръце. Низите на-жълтяваме в зависимост от ръцете по 1-2 дни. ОП, 88. нажълтявам се, нажълтя се
I. Страд. от нажълтявам. II. Възвр. от нажълтявам в 1 знач.
НАЖЪНА. Вж. нажънвам и нажъ-нувам.
НАЖЪНВАМ, -аш, несв.; нажъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нажънат, св., прех. Ожънвам известно количество или много от нещо; наженвам. Той въдеше зайци на лозето си, което се намираше наблизо, и тая нощ бе дошел тук да им нажъне овес. Т. Харманджиев, КВ, 611. — Ако не вярвате, питайте Дойчина, нажънахме петдесте кола снопи. К. Петканов, ЗлЗ, 175-176. Откъм шосето също така е имало здрава борба между пшеницата и плевела. И оттам ще нажънат някой и друг кръстец. Г. Караславов, Избр. съч^ II, 138. На-жънваме ечемик за добитъка и си тръгваме. нажънвам се, нажъна се страд. нажън-
