една от стаите надясно. Св. Миларов, СЦТ, 6.
3. Прен. С оглед на убеждения, присъщи за десните политически сили. Противоп. наляво. Индийската национална буржоазия увеличи значително натиска надясно върху Партията на конгреса. Т. Кюранов, АП, 46.
о Наляво и надясно; наляво-надясно. Разг.
1. Навсякъде, във всички посоки. Теленце-то тича наляво-надясно, препъва се, мучи с тънък глас и плаче за своята майка. Д. Калфов, ПЮН, 22. Рисувай, дявол да го вземе! Рисувай князе, рисувай божеци, рисувай бирници, рисувай адвокати, — наляво и надясно богати възхитителни сюжети. Ал. Константинов, Съч. I, 108. 2. Със, на всекиго, всички. Той вървеше след нея като сянка, прекосяваше големите стаи и се ръкуваше и запознаваше наляво и надясно. М. Гру-бешлиева, ПП, 230. Той бе изкарал пред кръчмата си цяла бъчва с вино и щедро черпеше наляво и надясно. Д. Ангелов, ЖС, 212.
НАЕВТИНЕЯ. Вж. наевтинявам.
НАЕВТИНЯВАМ, -аш, несв.; наевти-нея, -ееш, мин. св. наевтинях, прич. мин. св. деят. наевтинял, -а, -о, мн. наевтинели, св., непрех. Диал. Поевтинявам. Противоп. поскъпвам. Сиромах поскъпява, сиромах поевтинява. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 114.
НАЕДНАЖ нареч Остар. и диал. 1. Наведнъж, на един път. По дървената стълба вън се чуха бързи стъпки — някой вземаше стъпалата по две, по три наеднаж. Д. Та-лев, И, 44 .В дадената задавка доходи ни да правим действия с дадените числа,.. Всички тия последователни действия можем написа наеднаж. Хр. Данов, ТПЧ, 37. Пуста верна домакинка .. търгна сабята от ножница, та мавна по врат на мажа йе, за наеднаж да му я пресечит гласила. Нар. прик., СбНУ XV, 100.
2. Изведнъж, из един път. Ти, учителю, който ся намираш в село, твоите длъжности са двойни: .. — да ся трудиш и за нравственото, и за вещественото напредваше на твоите селяне, а то е мъчно, не може наеднаж. Лет., 1871, 179. Минали около царските двери и отец Евгений натиснал в средата една плоча в стената, гдето наеднаж отскочила една мрамор на похлупка въз пода .. на черковата. Ст. Ботьов, К (превод), 86.
— Друга форма: наеднъж.
НАЕДНО нареч. Разг. Заедно. Когато той за трети или за четвърти път разказва как наедно с Никола и Илия видяли Стоила да носи Варенова на ръце — бръчките на лицето му сгпават по-гъсти, гласът му се задавя. И. Йовков, Разк. I, 95. Весел ма гледат мили другари, /че с тях наедно и аз са смея, / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари!
Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Прочетох тия разкази още преди да бъдат събрани наедно. Д. Калфов, ПЮН, 3. о Мачка и поганец ще лежат наедно. Диал. Много е студено, настъпил е голям студ и мраз.
НАЕДНЪЖ нареч. Диал. Наведнъж, на един път. „Кое че се лудо младо найме / да издои деветстотин кози / и наеднъж млеко да изпие?“ Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 40.
— Друга форма: н а е д н й ж.
НАЕДРЕЯ. Вж. наедрявам.
НАЕДРЯВАМ, -аш, несв. у наедрея,
-ееш, мин. св. наедрях, прич. мин. св. деят. наедрял, -а, -о, мн. наедрели, св., непрех.
1. Ставам по-голям, по-едър, обикн. като раста и увеличавам теглото си, размера си. Откъм Трънево се задава облаче, голямо колкото булче нека риза. Ще се разкъса ли или ще наедрее? К. Петканов, МЗК, 238. Филип беше наедрял, напълнял, отпуснал шкембенце и надул врат. К. Калчев, СТ, 57. Снежинките наедряха, не танцуваха вече, а отвесно и бързо се спускаха, застилаха земята. А. Гуляшки, МТС, 265. Колко много беше родила пармената тази година! Като наедреят ябълките, клоните ще увиснат чак оо земята. Ем. Коралов, ДП, 47. // Видимо придобивам по-големи размери, изглеждам по-голям. Отдалеч параходчето се появява като тъмна топка, после наедрява и заприличва на лодка. П. Делирадев, БГХ, 48.
2. Разг. Ставам по-голям по обем, количество, брой. Рекичката, наедряла от топенето на снеговете, шумеше звънливо. В. Андреев, ПР, 125. Зад Малинов, както и зад Ляпчев, Буров и Цанков стояха различни слоеве на капиталистическите среди, които след Световната война наедряха числено и материално. Д. Казасов, ВП, 330. // За ден — ставам по-голям, по-дълъг; увеличавам се. През пролетта денят започва да наедрява.
НАЕДРЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наедрявам.
НАЕЖА. Вж. наежвам.
НАЕЖВАМ, -аш, несв/, наежа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо (бодли, козина, косми) да настръхне, да щръкне; ежа. Тя [котката] го подуши и отмина. Наежи козина, загледа звездите и проточено замяука. М. Грубешлиева, ПП, 108.
2. Прен. Разг. Настройвам някого враждебно по отношение на другиго или на нещо. Говореше се, че господарите щели да въведат тангата, което смути работниците, наежи ги и те започнаха да шушукат за стачка против тонгата. Ст. Мркрев, ПСН, 41-42. „Аз, каже, на тиранско правителство не слугувам!“ .. Какво го е наежило, не знам. Ив. Вазов, Съч. X, 81. НАЕЖВАМ СЕ несв.; наежа се св., непрех.
