от надяждам и от надяждам се. Шампионът по надяждане Хирофуми Накаджима,.. изяде в Ню Йорк 19 хотдога за 12 минути. 24 часа, 1998, бр. 179, 30
НАДЯЗДВАМ, -аш, несв.; надяздя -иш, мин. св. -их, св., прех. Яздя повече, по-дълго или по-добре от някого. Олимпийските и други общонародни игри, на които всичка Елада се е събирала да гледа кой ще да над-припне, да надязди и да обори противника си! Какво голямо побуждение за развиването на тялото! Н. Бончев, Съч. I, 95.
НАДЯЗДЯ. Вж. надяздвам.
НАДЯЛАМ. Вж. надялвам.
НАДЯЛВАМ, -аш, несв.; надялам, -аш, св., прех. 1. Дялам известно количество или много неща; надялквам. Шим да идемя, / в чйостана [чистата] гора зялена, / там щимя да надяламя / юнашко медно каваля." Нар. пес., СбНУ III, 75. Надялах трески за огъня. И Дялам нещо на много места или изцяло; надялквам. Децата надялаха чина с ножчетата си.
2. Разш. Насичам нещо на много парчета или изцяло. „Земи брадва, мари Енке, насечи ма, / насечи ма, мари Енке, на две, на три, /.., / на четири, мари Енке, надялай ма.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 240.
3. Прен. Разг. Разкритикувам, обругавам; нахоквам, накастрям, надирам. Ти ще си обясниш безпокойството ми, като ти кажа, че колчем се срещам с Толова, първата му дума,.., е да ми съобщи за някоя печатна псувня против мене: „Видя ли какво са те надялали?“ Ив. Вазов, Съч. IX, 112. надялвам се, надялам се страд. надялвам си, надялам си възвр. от надялвам в 1 знач.
НАДЯЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от надялвам и от надялвам се; надялкване.
НАДЯЛКАМ. Вж. надялквам.
НАДЯЛКВАМ, -аш, несв.; надялкам, -аш, св., прех. Надялвам. Надялкахме пръчки за шишове. Не можах да разбера кой е надялкал масата. • Обр. Управителят пристъпваше толкова тържествено и строго, сякаш не отиваше на заседание за едни нищо и никакви чамови греди, а за да надялка надве-натри картата на Европа и да възвърне най-сетне изгубеното равновесие в света. Д. Калфов, Избр. разк., 146. надялквам се, надялкам се страд. надялквам си, надялкам си възвр.
НАДЯЛКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надялквам и от надялквам се; надялва-не.
НАДЯМ. Вж. надяждам.
НАДЯНА. Вж. надявам, надянвам и надянувам.
НАДЯНВАМ, -аш, несв. (диал.); надяна, наденеш, мин. св. надянах, прич. мин. страд. надянат, св., прех. Надявам; надянувам. надянвам се, надяна се страд. надянвам си, надяна си възвр.
о Надянвам / надяна на гърба си нещо. Диал. Поемам задължение, отговорност (за нещо). Големците и имотните му [на английския народ] людие не стоят със сгър-нати ръце, а ся намешат колкото прилича в работността на обществото, па си на-дянват на гърба и повече отколкото им ся пада дял от несгодите, что го слетят. Й. Груев, СП (превод), 17. Надянвам / надяна черно расо. Рядко. Ставам калугер. По гръцката размирица някои учени гръци .. побягват откъде Тесалия и са пръснуват по българските градове като даскали за гръцкий език; едни от тях са надянвали черното расо. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 1.
НАДЯНВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надянвам и от надянвам се; надява-не1, надянуване.
НАДЯНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надяна, наденеш, мин. св. надянах, прич. мин. страд. надянат, св., прех. Надявам, надянвам. надянувам се, надяна се страд. Отрязува са дръвчето, отдето ще са хашладисува,..; после са изважда от дръвчето кората като от върбова пищялка и са фърга, и в тази минута са изважда кората от калема и са надянува на голото място и са завързува помежду двете очи. 3. Княжески, ПР111 (превод), 39. надянувам си, надяна си възвр.
НАДЯНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надянувам и от надянувам се; надяване1, надянване.
— От Н. Герон, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЯСНО нареч. 1. По посока към дясната страна; вдясно. Противоп. наляво, вляво. Учуди го и това, че дирите на вълка водеха по права линия, без да се отбиват наляво или надясно. Й. Йовков, В АХ, 121-
122. Тя прекоси бързо квартала и пое към центъра на града. Премина го, стигна до съвсем непознати места, като гледаше все надясно и търсеше реката. Г. Райчев, ЗК, 194. Множеството се раздвижи, люшна се наляво, после надясно, раздели се на малки групи по двама, по трима. А. Бабек, МЕ, 235.
2. От дясната страна на нещо; вдясно, отдясно. Противоп. наляво, вляво, отляво. Отре-дът не броеше повече от шестдесет души, но конете вдигаха толкова прах и конниците минаваха тъй шумно през гората, че от всички селища наляво и надясно от пътя селяните със страх се вслушваха в тропота на конските копита. Ст. Загорчинов, ДП, 108. Когато над Родопа отново изгрее слънце — .., — нека хората разкопаят поляната надясно от прохода Милото господи. А. Дончев, ВР, 233. Г. Албанов ме отведе до стената, въз която беше наблегнато съдрано сламено канапе и ме замоли там да го причакам. Аз седнах, а той се изгуби в
