за свобода, / самичка си надявай белезници! /Ив топлите гнезда / убий запелите във тебе птици! Бл. Димитрова, Л, 96. Надявам си чехлите.
о Надявам / надяна въжето някому. Разг. Осъждам на смърт някого, ставам причина някой да бъде осъден на смърт, обикн. чрез обесване. — В другите се намериха по хиляда гроша. А в теб — сто хиляди. Значи ти си им главатарят! — Не съм! — извика упорито Общи. Признае ли се за главатар, надява си въжето. Ст. Дичев, ЗС II, 651. Надявам / надяна маската на нещо. Книж. Добивам някакво изражение на лицето. Макар да бях надянал маската на безразличие, вътрешно се вълнувах. Надявам / надяна усмирителната риза (ризница) на някого. Книж. Вземам решителни мерки срещу своеволията на някого. Ако започне много да ти пречи, ще му наденем усмирителната риза и ще се оправиш. Надявам / надяна хомот (юлар, ярем) на някого. Разг. 1. Ограничавам свободата на някого, вземам го под властта си. 2. Оженвам някого. — Тука ми се крои някаква, но да видим каква ще излезе. — Пфу, крояла ти се — пренебрежително го [тати] прекъсна мама. Крои се може би нему — да му надянат юларя. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 112.
НАДЯВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех.
1. Имам надежда, допускам, че нещо ще се случи, ще стане. Когато раната на гърдите му зарасна, той се надяваше, че тия мисли ще го оставят. Няма повече да мисли за Пауна, за детето, за нищо. Й. Йовков, СЛ,
129. Един неделен ден отидохме с дядо Мирьо да видим какво е станало с трите кученца в пещерата. Почти не се надявахме да ги намерим. Ем. Станев, ЯГ, 78. В живота си нивга не бях се надявал / на толкова мил комплимент: / покани ме дявола — старият дявол — / дома си на чашка аб-сент. Хр. Смирненски, Съч. II, 222. „Наде-ваш ли се, калино, / байчо ти Кольо да до-де, / армаган да ти донесе?“ Нар. пес., СбВСтТ, 389.
2. Разчитам, осланям се, уповавам се на някого или на нещо. — Аз исках да ви намеря нарочно да ви поговоря за една моя припряна работа. Знайте? Вам се надявам. Ив. Вазов, Съч. X, 6. Едвам помни той баща си, кога с лодка го водеше да обикалят таля-ните за риба. Майка му го отхрани и отгледа и все на него се надяваше, като подра-сне да помага и на по-малките. П. Тодоров, И I, 46. „Колко съм глупава! За какво връщане мисля, на какво се надявам! Той ходи с друга, той не ме обича!“ И. Петров, HЛ,
219. Българският народ трябва сам отново да почне да работи и да не са надява никому, ако той само не ще бъде кадърен да си помогне. НБ, 1877, бр. 64, 250.
3. Разг. С кратки форми на лич. местоим. Чакам, очаквам с нетърпение някого да дойде. — Не посрещна гостенин Ралуко. Да се зарадваш на светлия празник. — До онзи ден му се надявах, но дойде писмо.. Разболял се другарят му.. Та и^л да остане дор-де се поправи момчето. А. Каменова, ХГ, 223-224. Хаджиставрев се поизправи .. и се усмихна на младия човек: — А, ти ли си, Иордане, влез, влез. Вече няколко дена все ти се надявам. Д. Спространов, С, 74. „Ставай и прощавай, стара мила мамо, /.. / Не ми са надявай за два дни, за три дни, / най ми са надявай подир три недели.“ Нар. пес., СбВСт, 319.
о Надявам се като кон за (на) зоб. Диал. Ирон. Допускам напразно, без да има защо. Надявам се като просяк с празен дисаг. Диал. Много очаквам да стане нещо.
НАДЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надявам и от надявам се.
НАДЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надявам се. Беше и бабиният ти Ганин син.. Висок, хубав, изправил се като свещ пред олтара. Дошъл да навести майка си.. Не му се надявала, а той дошъл. Значи на-дяването не помага. А. Каменова, ХГ, 201.
НАДЯВОЛУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Дяволувам много, до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЯДА. Вж. над я дам и надяждам.
НАДЯДАМ, -аш, несв. (диал.); надям и (диал.) надяда, надядеш, мин. св. надядох, св., прич. мин. св. деят. надял, прех. Надяждам. Сит гладен надяда. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 157. надядам се, надям се и надяда се страд.
НАДЯДАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надяждам се.
НАДЯДАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Закачам се, задявам се, подигравам се. Не съм срещал еленчанин, когато и да е било, то да се не усетя за уста Цонча Еленчанина. Те се надядаха с баща ми, макар и на шега. Той често викаше на баща ми: „Ей го на, тревненци голи фудули!“, а баща ми отговаряше: „Я го виж ти еленското шуле, какво си прави устата!“ П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37-38.
НАДЯДАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от надядам и от надядам се; надяждане.
НАДЯДАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надядам се; закачка, задявка, подигравка.
НАДЯЖДАМ, -аш, несв.\ надям и (диал.) надяда, надядеш, мин. св. надядох, прич мин. св. деят. надял, св., прех. Надминавам някого в ядене, ям повече от някого, надяждам се, надям се и надяда се страд. НАДЯЖДАМ СЕ несв., непрех. Надпреварвам се, състезавам се с някого по ядене.
— „Айде, Марко, да се надядаме.“ / Марко изеде триста и три леба, / я изедох двеста и два леба. Нар. пес., СбВСтТ, 222.
НАДЯЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ.
