оргиев, П, 16. Всички глини при надъхваме издават специфична миризма. Р. Христов и др., Г, 35. Чистият каолин представлява землеста бяла праховидна маса, която при надъхваме издава миризма на пръст. Геол. IX кл, 97.
НАДЪХВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надъхвам2 и от надъхвам се; внушаване, настройване. Той не е познавал друга сила освен верността и е проклинал изкопаването въглища, на които злочестините .. ни заплашеват днес. Това е спорно надъхваме, което е разпалевало трескавата душа на Ж. Ж. Русо. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 21‘
НАДЪХТЕЯ. Вж. надъхтявам.
НАДЪХТЯВАМ, -аш, несв.', надъхтея, -ееш, мин. св. надъхтях, прич. мин. св. деят. надъхтял, -а, -о, мн. надъхтели, св., прех. Ос-тар. и диал. Надъхвам1, надъхтявам се, надъхтея се страд.
НАДЪХТЯВАМ СЕ несв.; надъхтея се св., непрех. Остар. и диал. Навиквам, привиквам на нещо, което ползвам, имам дълго време или в голямо количество. Надъхтее ли се човек на едно лекарство, не му помага вече. Н. Геров, РБЯд, 220.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НА1П>ХТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надъхтявам и от надъхтявам се.
От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАДЮЛГЕРУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Остар. и диал. Дюлгерувам много, до насита, омръзва ми да дюлгерувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Снаждам, наставям. Витан начена да измерва дъските, да ги изрязва, да нади, да набива гвоздеи. П. Михайлов, ПЗ, ПО. И той си повика Маноил мастор, / калфи и чираци, и млади мастори. / Ковчаг правяха, въжа на-деха. Нар. пес., СбНУ XXVII, 160. Пак са провикна Маринка: / „Гъркини, сестри да сте ми, / я си платната надете, / че ги у морето върлете, / меня накрая извадете.“ Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 103. • Обр. И ето сега, когато пиша тези редове, започвам с едно огромно закъснение да се срамувам за невежеството ни. И търся протритите вече.. нишки на миналото: завързвам на огромни, груби възли скъсаните нишки
— по-честно е да не крия поне, че съм ги на-дил. Н. Никифоров, ПВ, 77. надя се страд.
НАДЯВАМ, -аш, несв.', надяна, наде-неш, мин. св. надянах, прич. мин. страд. надянат, св., прех. 1. Обличам, обикн. горна дреха; нахлузвам, навличам2. Даскали със селски антерии, бедни калугери и попове с потури бяха нашите народни будители. А когато дотрябваше — надяваха униформата в легиите на Раковски или се записваха в четите и загиваха на Балкана. В. Йосифов, Избр. тв I, 42-43. Тя [княгиня София] бе навършила седемнадесет години и за първи път надяваше новото си великолепно облекло от пъстра коприна. Ст. Загор-чинов, ЛСС, 5. Само двама от мъжете носеха опинци и една от жените бе надянала зимното си кожухче. Д. Талев, ПК, 267. Побягнах от света, надянах монашеска власе-ница. А. Каралийчев, ПГ, 115. След кръщението надяват му [на детето] бяла дреха, за белег на неговата чистота и му се окача кръст, да се знае, че е християнин. Д. Ман-чев, НН (превод), 135. • Обр. Върхът надява светла риза / над свойта сива твърдина, /зората по скалите слиза/като пробудена жена. М. Петканова, КС, 52.
2. Обувам нещо на краката (обувки, ботуши, чорапи и под.); нахлузвам, навличам2. Разбрах, че ще ми станат [ботушите] .. Дърпам и хоп! — тамам.. Надявам и другия... Ст. Чилингиров, ХНН, 28. И калцуни все му надяваме, че не може да търпи босо като момичетата, но пак не се закали. Л. Александрова, ИЕ1Ц, 183. [Агна] надяна чехлите си, паднали под стола, и си тръгна, поглеждайки го съчувствено. Ст. Мокрев, ПСН, 157.
3. Напъхвам, втъквам обикн. нещо по-широко в нещо по-тясно, по-малко; намъквам, нахлузвам. Изважда от кошничката един пръскач, отрязва му опашката, надява я на въдицата и "пляс7 Д. Калфов, Избр. разк., 109. Абу-Сир взел пръстена и го надянал на малкия си пръст, без да знае вълшебните му свойства. Св. Минков, П1И, 168. Днес столичанката като жетварка / улавя доб-роволно сърп в ръка, / надява дървената паламарка / и пръв път влиза в житната река. Бл. Димитрова, Л, 64. // Набождам, натъквам. Ишле у църква, па сос муздраците отдалек надевали нафората. СбНУ V, 179.
4. Напъхвам, закачвам на ръка, врат или през рамо. За да си платят данъците и купят по една бохча памук, мъжете в ранна пролет надяваха дисагите, мятаха отгоре им кожусите и тръгваха да правят градинарство в Кривой рог, в Темешвар и Мун-кач. А. Каралийчев, НЗ, 200. Болният пристъпи към кушетката,.. — От сутринта не е ял нищо, затова му е прилошало — обади се другият. Той надяваше двете торби на ръката си. Ем. Станев, ИК I и II, 282. надявам се, надяна се страд. и възвр. Орарът [на свещеника] е една широка ивица, разрязана на горнята страна, която се надява на шията и виси отпред до под колената. Д. Манчев, НН (превод), 145. — Ако те убият — все още загледан напред, с неочаквана решителност и жар изрече Радомир, — ако те убият, ще се надяна на някое копие. А. Дончев, СВС, 638. надявам си, надяна си възвр. Изтръгвай любовта, / до кръв със жива тъкан я отдирай! /.. / Борец
