НАДЪРДОРЯ. Вж. надърдорвам и надърдорям.
НАДЪРДОРЯМ, -яш, несв. (рядко); на-дърдоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Пренебр. Наприказвам, надърдорвам.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
НАДЪРЖА. Вж. надържам2.
НАДЪРЖАМ*, -аш, несв., прех. Диал. Твърдя. Може ли някой да надържа, не има една същинска свършена хубост, която да хваща място за синките други? Тая същинска хубост,.., тя ли е само истинска? Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 30. Един царски големец връз имането надържал е, не цена-та на желязото във Франца е млого по-голяма, отколкото в Инглитера. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 28. надържа се безл.
НАДЪРЖАМ2, -аш, несв.; надържа, -йш, мин. св. -ах, св., прех. Спец. Отнемам малко от дължината или ширината на плат при шев, обикн. за да се изравни, да не увисне и под. надържам се, надържа се страд. За изравняване на ръкава и за сполучливия му вид, той леко се изпъва, а страната му откъм гърба се надържа в областта на лакътя. Т. Кръстев и др., ТГДО, 22.
Н АДЪРЖ АНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надържам1 и от надържам се; твърдене.
НАДЪРЖАНЕ2, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от надържам2 и от надържам се. При сглобяване на полата срещането на центровете предпазва от разместване, на-държане или разтегляне на шевовете. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 67.
НАДЪХ, мн. няма, м. Остар. Книж. Внушение, замисъл. Срещат се песни и за по-нови исторически събития,.. Посред тези сухи, без поетически надъх съчинителс-тва щастливо изключение прави доста популяр ната в Западните български покрайнини песен „Смъртта на млад Димитър“. Б. Ангелов, ЛС, 66. Той ги [песните] напява в нова форма, придава им особен свой смисъл,.., какъвто може да им даде само певец с модерен надъх. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 170.
НАДЪХАМ1. Вж. надъхвам1.
НАДЪХАМ2. Вж. надъхвам2.
НАДЪХВАМ1, -аш, несв.; надъхам, -аш, св., прех. 1. Изпускам, издишвам върху някого дъх, миризма от устата си. — Влизаш .. и какво виждаш? Едно куче като вълк голямо .. Сега: ако речеш да стъпиш близо при кучето, то отваря уста, надъхва те със зехир и ти ще гебердясаш. Д. Немиров, Б, 65. • При клетви. — Нали [надениците] бяха цяла стряха? — Бяха. Ами когато отидох на църква срещу Възкресение, някой ги обра, бяс да го надъха — изпъшка попадията. Т. Харманджиев, КЕД, 118-119.
// Изпускам топла въздушна струя от устата си, обикн. за да стопля или покрия с влага. Детето надъха стъклото и започна да рисува по него. А Надъхай си ръцете, да ги стоплиш.
2. Остар. Умирисвам, вмирисвам, обикн. с благовония. Със масло розово стъкленце / ковчега ми отдавна пази. / .. / Но как то всичко размириса — / книжата, вещите, дъските! / Надъха даже ръкописа / на тие песни, тамо скрити. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 219.
НАДЪХВАМ СЕ несв. ; надъхам се св., не-прех. и (диал.) прех. Надишвам се, дишам до насита. Хайдете да идеме в гюловите градини и да са надъхаме щастие и блаженство. J1. Каравелов, Съч. VII, 77. // Поемам някаква миризма, аромат. Едно ми просто цвете диво / случило се да се вреди / със друго цвете миризливо, / накитено да поседи. / В един съд с него потопено, / надъхало се и оно. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 270.
НАДЪХВАМ2, -аш, несв.; надъхам, -аш, св., прех., разг. 1. С предл. с. Правя, предизвиквам у някого да се появи някакво чувство, мисъл, убеждение и под.; вдъхвам, внушавам. У дома често се приказваше за Съединението,.. Та това сигурно ме е надъхало с патриотизъм и това си остана до ден днешен. М. Кремен, РЯ, 290. Учителят по гимнастика може да говори каквото си ще, но никаква „силна хватка “ и никаква „здрава стъпка“ не биха могли да надъхат човека с такава неустрашимост, с каквато се отличават в света само моряците. А. Ст-рашимиров, УШ, 9. Трайко така бе привързал хората си, така ги бе надъхал със своите мисли и идеи, че те не дадоха Младену и дума да продума за такава долна измена. Т. Влайков, Съч. III, 272. Един негов [на Моне] съотечественик в Хавър .. го е надъхал с любов към оригиналните усилия в изкуството. Худ., 1909, кн. 3, 14.
2. Настройвам, подстрекавам против някого или нещо; подсторвам, напомпвам. Твоят син е крив, тощги поведе подир себе си, той ги надъха. Й. Йовков, ЧКГ, 266-267. Виновен си е той, че не се измъква от ония вълци, дето го надъхват. Ст. Даскалов, СЛ,
487. надъхвам се, надъхам се страд. и вза-им. Заговори и Мечката:
НАДЪХВАМ СЕ несв. ; надъхам се св., не-прех. Разг. Обхваща ме (някакво чувство, настроение, стремеж), изпълвам се с (някакво чувство); настройвам се. — Не, наистина, Цоньо, както е тръгнал сега пряко границата, трябва вече да се надъха с вяра, че ще напише огнева поема. А. Страшимиров, Съч. V, 66. Надъхвам се с омраза.
НАДЪХВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надъхвам1 и от надъхвам се. Някои скали при надъхване с уста издават миризма на глина (пръст). От това се съди, че в тях се намират глинести минерали. Г. Ге
