Избр. съч. I, 325. Старият воденичар на прага /пуши със лула с разкрита пазва. / На мливаря млад с усмивка блага / нещо му надълго той разказва. Н. Ракитин, С II, 88. „Не е нужно, мислим, да казваме надълго, колко е нужна и коя полза ще принесе тази малка Числителница в душите на малолетните дечица, които постъпват на най-дол-ний чин в сяко училище.“ Г. Кръстевич, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. И, 198.
3.Остар. Книж. За дълго, продължително време; задълго, дълго. Навярно потерята се заблуди, но не надълго. Ив. Вазов, СбНУ III, 7. Внезапна вихрушка дига облаци прах, клонете на брястовете се разклащат, за-скърцват, зашумяват надълго. К. Константинов, СЧЗ, 18. Обсадените едвам са могли да противопоставят 10 000 войска и пак надълго са са държали насрещу страшна и голяма сила. П. Р. Славейков, СК, 87. Опитът тъй ни говори, че нищо толкоз живо, толкоз надълго са не опазва в душата, колкото впечатленията, що остават у члове-ка от млади години. У, 1870, бр. 4, 55.
◇ Надълго и нашироко. Разг.; Надълго и широко. Остар. 1. Много дълго и с големи подробности. Мама много често ни беше показвала портретите на видни руски поети и писатели. И надълго и нашироко ни беше разказвала за живота на всеки един от тях. Г. Русафов, ИТБД, 57. Като зае поста на главен прокурор, побърза да свика конференция на служителите от съда и полицията и не намери какво друго да каже, пга надълго и широко бръщолеви, че за в бъдеще строго щял да следи в следствения материал названията на нелегалните организации. К. Георгиев, ВБ, 47-48. 2. Остар. Книж. На различни страни, в различни посоки; насам-натам. Той се разхождаше полека надълго и нашироко, като въртеше тоя страшен куп големи ключове. Др. Цанков, ТМ (превод), 138.
НАДЪНВАМ, -аш, несв.; надъня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Набивам1, на-тупвам някого; набъхтвам, напухвам1. По-добре е да не се ежи, защото някой ден ще го надънят хубаво за това.
Z. Блъсвам, удрям. Внимавай да не надъниш колата в някое дърво, надънвам се, надъня се страд.
НАДЪНВАМ СЕ несв.; надъня се св., не-прех. Разг. Удрям се, блъсвам се. Вчера се надъних в едно бюро и още ме боли кракът.
НАДЪНВАМ СЕ, -аш се, несв.; надъня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Наяждам се обилно, поглъщам нещо в голямо количество, до пресита; натъпквам се, наблъсквам се, надумквам се, набумквам се.
>•' НАДЪНВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надънвам и от надънвам се.
НАДЪНВАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. Същ. от надънвам се; натъпкване, наблъскване, надумкване, набумкване.
НАДЪНКАМ. Вж. надънквам. НАДЪНКВАМ, -аш, несв.; надънкам, -аш, св., прех. Диал. Набивам1, натупвам; надънвам, набъхтвам, надървявам, надървям. надънквам се, надънкам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЪНКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надънквам; набиване1, на-дънване1.
НАДЪНЯ. Вж. надънвам.
НАДЪНЯ СЕ. Вж. надънвам се.
НАДЪРВАРЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Набивам1; надървявам. Го на-дървариле .. иго истерале. СбНУ, XIII, 198.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
НАДЪРВЯ. Вж. надървявам. НАДЪРВЯ. Вж. надървям. НАДЪРВЯВАМ, -аш, несв.; надървя. -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Набивам1 някого, обикн. с дърво; натупвам, набъхтвам, надънвам, надънквам, надървям. надървявам се, надървя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЪРВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надървявам и от надървявам се; натупване, набъхтване, надънване, надънкване, надървяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЪРВЯМ, -яш, несв.; надървя, -иш, мин. св. -их, прич. мин. страд, надървен, св., прех. Диал. 1. Правя нещо меко да стане твърдо като дърво; втвърдявам.
2. Набивам някого, обикн. с дърво; натупвам, набъхтвам, надънвам, надънквам, надървявам. надървям се, надървя се страд. НАДЪРВЯМ СЕ несв.; надървя се св., непрех. Диал. Ставам твърд като дърво; втвърдявам се.
о Надървям / надървя палците. Жарг. Умирам.
НАДЪРВЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надървям и от надървям се.
НАДЪРДОРВАМ, -аш, несв.; надърдо-ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Пренебр. Дърдоря, изказвам много неща (обикн. глупости или празни приказки); на-говорвам2, наговарям2, набърборвам, на-бъбрям, надумвам2. надърдорвам се, надър-доря се страд.
НАДЪРДОРВАМ СЕ несв.; надърдоря се
св., непрех. Разг. Пренебр. Дърдоря до насита; наприказвам се, наговорвам се2, наговарям се-, набърборвам се, набъбрям се, надумвам се2, надъдрям се.
НАДЪРДОРВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от надърдорвам и от надърдорвам се; .наприказване, наговорва-не2, наговаряне2, набърборване, набъбряне, надумване2, надъдряне.
