1. За козина, перушина, бодли, косми на животно — настръхвам, щръквам, изправям се. От Дамяновата плевня излиза куче.. Спира до вратничето, вдига глава срещу слънцето .. После изведнъж наостря уши и се наежва. С. Северняк, ИРЕ, 13. // Разг. За коса, мустаци — настръхвам, щръквам. Околийският началник се усмихна накриво и полупрезрително с тънките си устни,.. Капитан Мирковски улови тая усмивка, намръщи се засегнат и коравите му мръсни мустаци .. се наежиха. П. Вежинов, ВП, 33. Тогава усетих, че косата ми се наежи. Напипах наганта и като сложих пръста на курока, тогава се малко посъвзех. Рекох си: „Ако е човек — ще го застрелям!“ Н. Хайтов, ДР, 48.
2. Прен. Разг. За човек — проявявам, изразявам враждебност, нападателност; наострям се. Досега него [момчето] никой не беше го обиждал. Скочи пъргаво, наежи се, готово да повали в прахоляка сина на хазаина. Сл. Македонски, ЕЗС, 48. Злоезичието на всички тия доброжелатели раздухва с такава сила ненавистта между сватовете, че самите млади съпрузи се наежват един срещу друг, защото кръвта вода не става. Св. Минков, РТК, 174. // За животно или птица
— силно се раздразвам, проявявам враждебно отношение. Ето и сега, щом чу щракането на ключалката, Хектор залая радостно и се хвърли към стопанина си. Но като видя кученцето в ръцете му, наежи се. Ив. Планински, БС, 30.
о Наежил съм се като баба Марта. Разг. Имам намръщен, враждебен мрачен вид. Наежил съм се като еж (таралеж). Разг.
1. Измръзнал съм много, настръхнал съм от студ. 2. Настроил съм се враждебно, нападателно.
НАЕЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наежвам и от наежвам се.
НАЕЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наежа и от наежа се като прил.
1. За козина, косми, бодли, перушина и под.
— който стърчи; щръкнал, настръхнал. Неочаквано вратата на вестибюла се отвори и в рамката й се изпъчи възрастен гвардеец с квадратна глава и наежени мустаци. Ст. Дичев, ЗС1, 118.
2. Разг. За животно или птица — който е раздразнен и готов да напада; настръхнал. Очиларката пак се изправи и засъска срещу наеженото животно. Нов светкавичен скок — и мангустата захапа.очиларката за шията. М. Марчевски, ОТ, 72.
3. Прен. Разг. За човек или група хора — който е вражбедно настроен към някого или нещо и е готов да се кара, да напада и под. Ида по агитация например. Събере се тълпа. Гледаш — наежена опозиция, кървави очи, устремени зверски на тебе. Елин Пелин, Сьч. IV, 186. Намислих да остана на това място още за няколко време, но по-сетнешни някои обстоятелства ма разбиваха като трескавица. Първо обстоятелство, че скоро ще да са съмне: второ, че любопитни и наежени потери ще да са стекат. 3. Стоянов, ЗБВ II, 317. Като че лъхна отначало хлад. / А после — нещо като че припари. / Притихна разлюленият площад, / дотичаха наежени стражари. Т. Харманд-жиев, П, 10.
НАЕЖЕНО. Нареч. от наежен (в 3 знач.); враждебно, сърдито. При някакъв по-особен случай и при изключително настроение, Ило се напиваше до оскотяване.., връщаше се у дома си късно след полунощ, будеше всички,.., гледаше ги наежено. Г. Ка-раславов, Т, 62. Койно, който досега наежено стоеше край очуканите снопи, изведнаж трепна.., грабна бухалката и с безумни от гняв очи, замахна върху кмета. X. Русев, ПС, 162. Бяха брадясали едри мъжаги, наежено стиснали карабини, затъкнали в поясите си дълги ножове, наметнали черни шаячни пелерини. Ц. Драгойчева, ПД, 32.
HAÈЖEHOCT, -TTà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от наежен; враждебност. Черковният двор беше същият и в него пак се разхождаха пауните, които толкова много ме радваха с красивите си пера и толкова много ме плашеха със своята настъпателна нае-женост. Д. Казасов, ВП, 58. Той я гледаше и му се струваше, че оная наеженост, с която го срещна най-напред, беше изчезнала. Ст. Даскалов, ЕС, 24.
НАЕЗДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Ездач, конник. Той са отличавал с предприемчив и неукротим характер, славял са като първий наездник .. и никой не бил по-храбър от него в лова на левовете в атлас-ките гори. Н. Михайловски, РВИ (превод), 242-243. Около засядание на слънцето се чуват гърмежи от топове и тозчас сички-те каляски се оттеглюват от мегданя. На тяхно място се изваждат хубави коние, които тичат по отворений път без наездни-ци. Т. Икономов, ЧПГ, 32. В 1829 г. аз имах близки сношения с mue села .., дето са въди една твърде добра порода коне,.., които особено са уважават от бошнашките наез-дници. НБ, 1876, бр. 26, 102. // Предводител на конен отряд. Иордаки — някогашнийт наездник на исмаискийт паша, като познайник, поздравлявал госта и неговий наместник. Ст. Ботьов, К (превод), 139. Те [йезуитите] намерили друг человек,.. Новий тоя самозванец дошъл в Росия, подкрепян от разбойническите чети,.. Още ся присъединили с него и литовските конфедерати и велможи: рожинский княз .. и лисовский наездник. Д. Душанов, ИПХЧ, 184.
— Рус. наездник.
НАЕЗДНИЦИ мн., ед. (рядко) naè3A-ник, м. Зоол. Насекоми от семейство ципок-рили, чиито личинки паразитират по телата на други насекоми, поради което се използ
