меки ръчици детето. Ив. Вазов, Съч. XII,
41. Често дядо му, като го друса на ръце, казва му с цалувки по надутите бузки: — Бащичко! Комита цял. Ив. Вазов, Съч. VII, 132.
4. Който има увеличен обем и изпъкнала форма в резултат на възпаление, болест, плач и др.; подут, възпален. От амбулаторията излезе оня, който беше пъшкал — млад селянин с надута буза, върху и която беше сложен памук и превръзка. И. Йовков, ЖС, 204. От време на време ще се мерне някоя от жените низко забулена, с надути от плач очи и ще изчезне пак из стаите. Д. Немиров, Б, 116. По причина на лошавата храна у /пях [диваците] са развива безобразно тяло, т. е. тънки членове, дебел и надут корем,.., и отвратително лице. Знан., 1875, бр. 11, 165.
5. Прен. Разг. Високомерен, надменей, горделив. Той [Спартак] убедил своите другари гладиатори, че по-добре е да проливат кръвта си за собствената си свобода, нежели за развеселяване на надутите римля-не. Н. Михайловски, РВИ (превод), 87-88. Зели да са явяват в Европа .. високи училища или университети, у които ся учили особено млади от третий ряд граждане; защото надутите големци зр срам го имали да ся залисват с наука. Й. Груев, КВИ (превод), 87-88.
6. Прен. Който съдържа или изразява високомерие, надменност; надменен, високомерен, горделив. Надутата прдстащина, която така често срещам в своята софийска среда,.., е признак на парвенюто с малко дарби, но с големи амбицйи. Ас.' Златаров, Избр. съч. II, 15. Рилски*не понесе надутите думи на Катерински и за изненада на всички избухна и сви пестник срещу лицето на историка. К> Петканов, В, 204. Международните събития поглъщаха всичкото им [на немците] внимание. Дори Лихтен-фелд беше загубил обикновената си надута бъбривост. Войната беше въпрос на дни или на седмици. Д. Димов, Т, 345-346. // За реч — който е приповдигнат, патетичен, книжен. Старшията обичаше надутите и купешки приказки, но в неговите уста тези приказки будеха само смях. Ив. Хаджимар-чев, ОК, 197.
7. Прен. За текст, план и под. — който съдържа, изпълнен е с умишлено подсилени, преувеличени факти и данни. Тъкмо по това време из рибарските гори вилнееше прословутият инженер Букояд,.., сечеше, дето му падне,.., преизпълняваше и без това прекомерно надути планове, получаваше награди. Н. Тихолов, ДКД" 105. Апостолските писма от останалите три окръга говореха неща невероятни,.. Според надутото съдържание на тия писма; наистина човек са би отчаял, като гледа колко напред са отишле нашите братия от другите краища на отечеството "м. 3. Стоянов, ЗБВ I,
384. Надуто комюнике за победен ход на войната.
НАДУТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Който е малко надут. Очите му бяха малки и много светли и духовити, носът му беше широк и доста складно беше прихванат д надутичките му бузи. Св. Мила-ров, СЦТ, 4о-47. Те [комплиментите] са от същия характер като този, ако бяхме казали на г. Кръстев: „Вий сте много добър човек, още по-добър сте писател, но сте ограниченичък, наоутичък“. Д. Благоев, ЛКС, 91-92.
НАДУТО нареч. Високомерно, надменно, важно, горделиво. Той [Стефчов] гледаше надуто и безстрастно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 68. Само затова, че Латинка не беше чорбаджийска щерка, Ставрювица я посрещна презрително и надуто. Г. Караславов, СИ, 198. Той ни прие някак си студено, надуто, с едно леко, едва доловимо поклащане на главата. П. Михайлов, МП, 56. Той [владиката] надуто пушеше и пускаше кълба, кълба дим и ся надигаше, като че и той заедно с тях ся възнася. Ил. Блъсков, ИС, 38.
НАДУТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или състояние на надут. Анет .. се смееше свободно и дори малко разпуснато, без надутост и престореност. Д. Ангелов, ЖС, 218. Златан не можа докрай да задържи надутостта си. Покани Михо на чаша вино. X. Петканов, БД, 20. Клативрат прекъсна монолога на ответника и се обърна с една самосъзнателна надутост към съдията: — Господине, я слуишй мене... М. Георгиев, Избр. разк., 199, Надутост на план.
НАДУХАМ. Вж. надухвам;
НАДУХВАМ, -аш; несв.\ надухам, -аш, св., прех. 1. За вятър — с голяма сила или много духам върху някого или нещо, като предизвиквам неприятни усещания. Бяхме на разходка в планината и вятърът ни надуха.
2. Вкарвам с духане; вдухвам. Веднаж Белчо заболя. Повикахме бързо налбантинй,.. Той го прегледа внимателно, най-после Му надуха с цев някакъв лютив черен прах в носа и го остави. Елин Пелин, Съч. II, 30-31.;
3; Остар. Вдъхвам, вкарвам (Душа, живот). Сретко. .. — Моите устни са стояли прилепени на пребледнелите уста на сина ми цял един час;.. един час съм си напрягал силите, за да бих можел да му надухам душа, но напразно! Кр. Пишурка, ИТ (побълг.), 42-43. надухвам се, надухам се страд.
НАДУХВАНЕ, мн. -ия, ср. ОтгЛ. същ. от надухвам и от надухвам се.
НАДУША. Вж. н а д у ш в а м1.
НАДУША. Вж. н а д у ш в а м2.
НАДУШВАМ1’ -аш, несв.; надуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обикн. със следв. подч. изр. С обонянието си усещам, разпоз
