НАДУПЧВАМ, -аш, несв.', надупча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Дупча много неща или всичко. Плаша се и от червеите да не надупчат семената ми, както са надупчили лешниците и буковите желъдче-та. П. Бобев, ЗП, 131-132.
2. Дупча на много места. Заяко взе кратуна, надупчи я цялата, оскуба свраката иивсич-ките й пера набучи на кратуната. И. Радичков, СР, 127. Едри капки дъжд надупчиха безшумно пепелта между коловозите. Н. Нинов, ЕШО, 21. Едрата шарка отнасяла ежегодно по 400000 души от Европа в гроба и надупчвала с грозни белези лицата на оживелите. С. Славчев, ЖББ, 30. надупч-вам се, надупча се. I. Страд. от надупчвам.
II. Възвр. и взаим. от надупчвам във 2 знач. НАДУПЧВАМ СЕ несв.; надупча се се., не-прех. Ставам на дупки. Тенджерата се е надупчила.
о Надупчвам / надупча като решето. Разг. Правя на дупки, наранявам на много места някого или нещо, обикн. с куршуми, ухапване и под. Нека посмее някой да ми напише едно такова писмо и да заповяда някоя нощ. Ще го надупча като решето. А. Кара-лийчев, ПГ, 56. По ръцете и по шията му имаше пчели. Не махай с ръце, че ако разсърдиш^ мухите, ще ни надупчат като решето. И. Йовков, В АХ, 175.
НАДУПЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надупчвам и от надупчвам се. Кожите да не се коват при сушене, а да се окачват с щипки. По този начин ще се избягва надупчването им. ВН, 1955, бр. 244,
2. Матрица за надупчване на сита.
НАДУПЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надупча като прил. Който е обикн. с много дупки. В един голям тиган цвърчаха шумно тестени късчета, които бързо бухваха в кипящото масло и щом ставаха златистокафяви, готвачът ги събираше с една разлапш, надупчена лъжица и ги слагаше в широко блюдо. Д. Талев, ГЧ, 51. Фелдфебелът носеше лека картечница. Нейната дълга надупчена цев се открояваше на сивия фон. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 365. Когато го посетех^ той ми приготвяше пуканки на една надупчена тенекия. Д. Калфов, ПЮН, 19. В добре затъмнена стая запалваме волтова дъга или друг силен източник. Отвора на кутията, в която е поставен източникът, закриваме с надупчено капаче. През всяка дупчица на капачето източникът изпраща сноп светлина. Физ. X кл, 1951, 102.
НАДУПЧУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надупча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надупчвам. Момиченцето откъсва и други цветове и вади още тъпкалца. И с едно трънче взема, та надупчува всичките. Т. Влайков, Пр I, 197. надупчувам се, надупча се страд., възвр. и взаим.
НАДУПЧУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надупчувам и от надупчувам се; надупчване.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДУПЯ1.Вж. надупвам1.
НАДУ ПЯ2. Вж. надупвам2 и наду-пям.
НАДУПЯМ, -яш, несв.; надупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надупвам2; на-думвам1, наговарям1, подсторвам, насъск-вам. надупям се, надупя се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДУПЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надупям и от надупям се; надуп-ване2, надумване1, наговаряне1, подсторва-не, насъскване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДУРЛЯ. Вж. надурлям.
НАДУРЛЯМ, -яш, несв.; надурля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Разсърдвам, ядосвам.
НАДУРЛЯМ СЕ несв.\ надурля се св., не-прех. Диал. Разсърдвам се, надувам се, на-цупвам се, навъсвам се, йамусвам се; надун-дурям се, надундям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДУРЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надурлям и от надурлям Се; раз-сърдване, навъсване, нацупване, намусване, надуване, надундуряне, надундяне.
НАДУСТИЕ, мн. -ия, ср. Част от лицето над устата. Зам.-министърът го мъмреше,.., а Влахов мрачно гледаше кокалестото му лице с широко надустие и голямо изпъкнало чело. А. Наковски, БС, 131.
НАДУТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надуя като прил. 1. За предмет от еластична материя — който е с изпъната форма и увеличен обем, понеже е напълнен с въздух, течност и под. Смешна беше надутата гайда, огромна под мишницата на гайдаря и ручалото й проточено кой знай докъде зад рамото му. Д. Талев, ЖС, 308. До стените отстрани имаше два големи надути мехове от нещо като кожа. Елин Пелин, ЯБЛ, 77. Гарпунът са везва с дълго въже,..,
— на което на другия край са закача Надут с въздух мех. Знан., 1875, бр. 17, 262. // За тесто, хляб — бухнал. Те бяха малки самун-чета, но толкова надути, че отхапеш ли крайщниче, вътре остава голяма празнина. Кр. Григоров, Р, 140.
2. За платно (на лодка или кораб), дреха, плат и под. — който е изпънат от напора на вятъра; издут. От лодката с надутото платно пристигнаха звукове. Ив. Вазов, XXVI, 125. Гемия с надути, жълтеникави платна, натоварена с дърва, се носеше леко към Дунава. От. Дичев, ЗС1, 562.
3. За лице, бузи, тяло на човек — който е пълен, закръглен. Загалиха, замилуваха, за-цалуваха по надутите бузки, по гойните
