Не бяха се надумали още и мандалото на вратата издрънча. На прага се подаде говедарят. Ив. Хаджимарчев, ОК, 40.
НАДУМВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надумвам1 и от надумвам се; наго-варяне1, наговорване1. Те [съседките] изнесоха всички детски и други разправии от архивата на съседския живот през последните месеци, че като изредиха всички съответни за случая надумвания, една по една .. се разотидоха по домовете си. А. Стра-шимиров, А, 134.
НАДУМВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от Надумвам2 и от надумвам се; наговаря-не2, наговорване2, наприказване, набъбряне, набърборване, надърдорване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДУМКА. Вж. н а д у м к и.
НАДУМКАМ1. Вж. надумквам1.
НАДУМКАМ2. Вж. надумквам2.
НАДУМКВАМ1, -аш, несв.; надумкам, -аш, св., прех. Разг. Натъпквам (в Ь и 2 знач.); наблъсквам, набумквам, набухвам1.
НАДУМКВАМ СЕ несв.; надумкам се св., непрех. Разг. Наяждам се, поглъщам нещо много, в голямо количество, до пресита; натъпквам се, наблъсквам се, набумквам се, надънвам се. —> Каква си се надула, мари?
— Надумках се здравата в стола, страшно бях изгладняла — побърза да отвърне тя и се мушна в леглото. Б. Болгар, Б, 69.
о Надумквам се / надумкам се като тъпан. Разг. Преяждам. Трапезата е сложена на открито, под сянката на старо дъбово дърво. Нареждаме се около нея и... аз няма да описвам по-нататъщната картина.
— Ох, не мога повече! — Надумках се като тъпан. П. Незнакомое, МА, 67.
НАДУМКВАМ2, -аш, несв.; надумкам, -ащ, св., прех. Диал. Набивам1, пребивам (някого), надумквам се, надумкам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДУМКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надумквам1 и от надумквам се; натъпкване, наблъскване, набумкване, надънване2.
НАДУМКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надумквам2 и от надумквам сё; набиване1, пребиване.
НАДУМКИ мн., ед. (рядко) надумка ж. Диал. Неприятни, обидни думи; укори, надумвания, надумци. Радомир очакваше, че Войдан ще скочи и ще се нахвърли срещу него с надумки и обвинения, но старият не направи нищо. М. Смилова, ДСВ, 232. Почти всеки ден той чуваше между снахите си остри надумки и караници. Елин Пелин, Съч. III, 14. Та кому е мила? Зер не е она, Рада, отровила на всичките сърцата със своите надумки, с горчиви думи? М. Георгиев, Избр. разк., 72. // Натяквания. То не било една надумка, не били две — през целия път на връщане все за греха на баба Велика се разправяли. О. Василев, ЖБ, 331.
НАДУМЦИ мн., ед. (рядко) надумец м. Диал. Надумки.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геро", 1908.
НАДУНДУРЯ СЕ. Вж. надундурям
се.
НАДУНДУРЯМ СЕ, -яш се, несв.; на-дундуря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Разсърдвам се, надувам се; на-цупвам се, намусвам се, навъсвам се, надун-дям се, надурлям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДУНДЯ СЕ. Вж. надундям.се.
НАДУНДЯМ СЕ, -яш се, несв.; надундя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Разсърдвам се, надувам се; нацупвам се, намусвам се, навъсвам се, надундурям се, надурлям се.
— От Or. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
НАДУП нареч. Диал. С гърба, със зад-ната страна нагоре или напред. Противоп. възнак. Изпрати [изпрани] дрипи са не простират да съхнат надуп, че са за лошо. На умрял човяк са простират надуп. СбНУ XI, 73. Юдата лягала ту надуп, ту на воз-нак. Нар. прик., СбНУ IX, 146.
НАДУПВАМ1, -аш, несв.; надупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Грубо. Накарвам, принуждавам някого да се наведе и да застане с издадено дупе, задник; нагъзвам, изгъзвам, издупвам.
НАДУПВАМ СЕ несв.; надупя се св., непрех. Навеждам се и заставам с издадено дупе, задник; нагъзвам се, изгъзвам се, издупвам се.
НАДУПВАМ2, -аш, несв.; надупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надумвам1, под-сторвам, наговарям1, подучвам, насъсквам някого; надупям. Яз надупив еден пианица да си я утепа жената и сега остана без жена. СбНУ III, 164. надупвам се, надупя се страд.
НАДУПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от надупвам1 и от надупвам се; нагъзване, изгъзване, издупване.
НАДУПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надупвам2 и от надупвам се; надумване1, подсторване, наговаряне1, по-дучване, насъскване, надупяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДУПКАМ. Вж. надупквам. НАДУПКВАМ, -аш, несв.; надупкам, -аш, св., ripex. Диал. Надупчвам. Веднаж двама косачи го бяха издебнали над вира при хаджиевата воденица и го бяха надуп-кали с желязни вили. А. каралийчев, ЛС, 37.
НАДУПЧА. Вж. надупчвам и надуп-чувам.
