навам, различавам някакъв дъх, миризма; подушвам, намирисвам, помирисвам. Влизаше [дяволчето] в някоя богата къща, където надушваше, че готвят особено хубави ястия, взимаше каквото и колко си иска... Елин Пелин, ЯБ, 24. Когато времето е по-хубаво, той [щъркелът] прави разходки из селото. Надушваше къде има храна и отива там. Елин Пелин, ПР, 79.
2. За животно или човек — чрез обонянието си разпознавам, откривам присъствието на някого, на нещо по миризмата, дъха, който изпуска, излъчва; подушвам. Белият самец бе надушил жертвата си и просто обикаляше в основата на ледения блок, без да проявява излишно любопитство да наднича в дупката — той знаеше, че предстоящата му храна е там — на сигурно място! Ст. Волев, МС, 98. Кучетата надушиха чужденеца, изскочиха от мръсните дворища и го залаяха. Елин Пелин, Съч. IV, 93. Само в много тихите места таралежът излиза от жилището си и денем,.. Когато се движи, навежда носа си до земята. По тоя начин надушва всеки предмет, покрай който минава. П. Петков, СП, 7. Загинул ми йе Никола, / у тая гора зелена, /.. / На-душиле га орлове, / орлове, църни гарванье. Нар. пес., СбВСтТ, 332.
3. Прен. Разг. Научавам, узнавам, подразбирам нещо или за присъствието на някого; усещам. Колко нощи са преспивали там — топлил ги е. Полицията ги надушваше, но той не ги издаде. Ст. Даскалов, ЕС, 48. Знаете ли, че вашите другари от другите две роти са на открито и всяка минута някой от тях загива... Ако ви надушат в тая дупка, с мини и от вас нищо няма да остане. П. Вежинов, ВР, 37. Кварталът е надушил какво става и бърза да се притаи, за да изчезне от вниманието на неканените си гости. Др. Асенов, ТКНП, 159. Аз работя повече от година в самата светая-светих на централата и Еванс трябва да е идиот, за да мисли, че през цялото това време не съм нищо надушил и не съм нищо предал на тия, дето са ме пратили. Б. Райнов, НН,
451. надушвам се, надуша се страд. и взаим. о Краставите магарета през девет баира се надушват. Разг. Употребява се за хора с еднакви недостатъци, които общуват, поддържат другарски връзки и под. — Кой ти позволява да се държиш така фамилиарно с мен, гамен с гамен? .. — Ха-а, тъй ли била работата! Значи аз съм гамен! Ами не знаеш ли, че краставите магарета се надушват през девет баира? В. Нешков, Н, 97.
НАДУШВАМ2, -аш, несв.; надуша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Удуша-вам много, мнозина или всички (Н. Геров, РБЯ).
НАДУШВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надушвам1 и от надушвам се; подушва-не, помирисване.
НАДУШВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надущвам2 й от надушвам се.
НАДУЯ. Вж. надувам.
НАДФЪРЛЮВАМ, -цш, несв. ; надфър-ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Надхвърлям; надфърлям, надвъргвам. надфърлювам се, надфърля се страд. НАДФЪРЛЮВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Надхвърлям се; надфърлям се, надвъргвам се. Та не била силна звезда, / току било лудо младо / Со коина [коня] се надигрува, / со пушка се надфърлюва. СбНУ VI, 12.
НАДФЪРЛЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надфърлюв;ам и от надфърлювам се; надхвърляне, надфърля-не, надвъргване. Надфърлюване: Всеко [дете] натрупва пред себе си купчина камъни, не по-големи от орех, и почват да се над-
t,рлят, кой може да запраНги камъка по-геч. СбНУ, XLII, 71.
НАДФЪРЛЯМ, -яш, несв.\ надфърля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Надхвърлям; надфърлювам, надвъргвам. Който надфърли / дърво яворово, / той ще да земе / мома Калина. Нар. пес., СбНУ XLVI, 216. Един блян, който далеч надфърля моята присъща скромност и който .. ми причинява дори неприятно стеснение. Т. Влайков, Съч. Ill, 51. надфърлям се, надфърля се страд.
НАДФЪРЛЯМ СЕ десв., непрех. Остар. и диал. Надхвърлям се; надфърлювам се, надвъргвам се. Всеко [дете] натрупва пред себе си купчина камъни, не по-големи от орех, и почват да се надфърлят, кой може да запрати камъка по-далеч. СбНУ, XLII, ,71. Надфърляле са / довец и ерген. Нар. пес., СбНУ XLVI, 216.
— Друга (диал.) форма: н а д в ъ р л я ц.,
НАДФЪРЛЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надфърлям и от надфърлям се; надхвърляне, надфърлюване, надвъргване.
— Друга (диал.) форма: н а д в ъ р л я н 6. '
НАДХВРЪКВАМ, -аш, несв.; надхвръкна, -еш, мин. св, -ах и надхвъркам,
-аш, св., прех. Хвръквам по-високо или по-далече от някого или нещо. Ял 27 декември Михалаки Георгиев .. потегли за Плевен. Елегантно облечен, той като че ли бе готов да хвръкне като леко крила лястовица и да надхвръкне влака за към Плевен. СбЦГМГ, 115. Сокол фърка и надфърка, / и надфърка тънко мреже. Нар. пес., СбНУ XLVI, 84. надхвръквам се, надхвръкна се, надхвъркам се страд.
— Друга (диал.) форма: н а д ф р ъ к в а м.
НАДХВРЪКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надхвръквам и от надхвръквам се.
НАДХВРЪКНА. Вж. н а д х в р ъ к в а м.
