забава, ала само запита: — А как хвърляш копието и мяташ камъка? А. Дончев, СВС,
100. — Той често разправяше за живота си преди войната. В надпреварванията с велосипед бил винаги пръв, главоломно летящ пред всички конкуренти. М. Кремен, Б, 67. Заразата на съревнованието пламва като епидемия. .. Но тук няма груб егоизъм, няма дребнав индивидуализъм. Тук в надпре-варването всички си помагат. Г. Карасла-вов, ПМ, 24.
НАДПРЕВАРЯ. Вж. надпреварвам и надпреварям.
НАДПРЕВАРИМ, -яш, несв.; надпреваря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Надпреварвам; изпреварвам, надминавам, задминавам, преварвам. Надпреваряше ги, напиваше им [на момичетата] менците, цалуваше ги, искаше им ябълки. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 39. Магарето, като го заболи, конят надпреваря. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 261. надпреварям се, надпреваря се страд. НАДПРЕВАРЯМ СЕ несв., непрех. Диал. Надпреварвам се. Изведнъж се подзе луда игра:.. — Галунка и стражаря — пламнали, потънали в пот, пъчеха се и се тресяха, без да се спогледват; тропаха и се превиваха, сякаш надпреваряха се. А. Страшимиров, А, 21-22. — Може веч да са тръгнали. Може да се надпреварят коя по-скоро да дойде. П. Тодоров, Събр. Пр. II, 85. Хората се надпреваряха да видят тогози скромний и не-жний человек, комуто името беше толкоз прочуто. У, 1871, 140. Ние често са събираме у кафенетата или на друго място, дето са надпреваряме да си даваме мненията върху народните ни работи. НБ, 1876, бр. 18, 69. • Обр. Още в първата половина на септември събитията почнаха да се надпреварят по значение и по категоричност. К. Константинов, ППГ, 285.
НАДПРЕВАРЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надпреварям и от надпреварям се; надпреварване, надпревара. С тичане и надпреваряне пръснатите детски групи се спускат по стълбите към широката училищна врата, която ги приема с усмивка. Елин Пелин, ПР, 75.
НАДПРЕПУСКАМ и НАДПРЕПУЩАМ, -atu, несв. 1. Прех. Правя, карам обикн. кон да се състезава, да мери силите си с друг в препускане, да се надбягва с друг; надпрепусквам. Хабер подир хабер пращаше [пашата] / — де да е Стоян да доде / кушия да направим / коне да надпрепускаме. Нар. пес., СбНУ XXVI, 41.
2. Непрех. Обикн. мн. Движа се бързо, като че ли се надпреварвам с някого; надпрепус-кам се. По средата /"/ моста, добре шоси-ран, лудо надпрепускаха файтони, омнибу-си, автомобили, велосипеои. СбЗР, 355-356. надпрепускам се, надпрепущам се страд. НАДПРЕПУСКАМ СЕ и НАДПРЕПУ-
ЩАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се с някого в препускане, в яздене на коне; надпрепусквам се. „Косата ти побеля, бре чапкъ-нино, управа си ужким, не си младо ергенче да се надпрепускаш!“ П. Незнакомое, БЧ, 139-140.
НАДПРЕПУСКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надпрепускам и от надпрепускам се; надпрепускване, надпрепущане. Посетителят е намирал там всичко, което е можел да иска за най-приятно прекарване на времето, наслаждения за тялото, наслаждения за ума и очите, при баните богата библиотека,.., надпрепускания на широкия стадиум. К. Величков, ПССъч. III, 57. За втори път видя в представлението на фантазията си как се наби соколът на щърковата клювница; видя надпрепускане-то на конете, биенето на нишана. Ц. Гинчев, ГК, 366. Комахай сичка Гърция са събрала на Олимпийските игри, дето .. ставали надпрепускания в запрегнати коне и борба. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 189.
НАДПРЕПУСКВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Надпрепускам, надпрепущам. Двамата .. прочути бързо конци и авджии, бяха канени да надпрепускват конете на бееве-те. Ц. Гинчев, ГК, 144. надпрепусквам се страд.
НАДПРЕПУСКВАМ СЕ несв., непрех. Надпрепускам се, надпрепущам се.
НАДПРЕПУСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надпрепусквам и от надпрепусквам се; надпрепускане, надпрепущане. След яденето почваше стрелянето на нишан. След това почваше кушията, надпре-пускването с конете. Ив. Хаджийски, БДНН I, 146. Стана дума за надпрепусква-нето с магарета, при което лани Димитър щял да загине. Цв. Минков, М3, 71.
НАДПРЕПУЩАМ. Вж. надпрепускам.
НАДПРЕПУЩАНЕ, мн. -ия, ср. отгл. същ. от надпрепущам и от надпрепущам се; надпрепускане,. надпрепускване. Смил бе видял на същия ляв ръкав знака на победителя от Тодоровденското надпрепущане. Д. Добревски, БИ, 235-236.
Н АДПРИК АЖ А. Вж. надприказ-вам.
НАДПРИКАЗВАМ, -аш, несв. и св.; надприкажа, -еш, мин. св. надприказах, св. (разг.), прех. Приказвам повече от някого, надминавам някого в приказване; надговор-вам, надговарям, наддумвам. Веднъж тя чу: няколко жени приказваха за нейния Кръстя. Това не беше вече завист, а нещо друго, от което й стана приятно и леко. Кръстю приказвал с един адвокат от града и пред всички селяни го надприказвал. Г. Карасла-вов, СИ, 277. Остави,.., нали знаеш, че не можеш да го надприказваш. Нему само това му е — да противоречи. М. Смилова,
