НАДПЛУВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, надпреварвам се с някого по плуване.
НАДПЛУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надплувам и от надплувам се; надплава-не.
НАДПОДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е разположен, намира се над пода на нещо. Конструкцията на пещите с надпо-дов конвейер е по-проста. В. Баум и др., МП, 904.
НАДПОЧВА, мн. няма, ж. Спец. Част от горния слой на почвата, образуван от не-разложените още растителни части, натрупани по повърхността на земята. Хоризонтът А се подразделя в зовисимост от генезиса на почвата на следните подхоризон-ти: А0, А], А2 и т. н. А0 се нарича надпочва и се среща при горски, степни и блатни почви. П. Боянов, П, 195.
НАДПОЧВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е разположен, намира се над почвата. Противоп. подпочвен. Макар и незначителни по големина и малко на брой, тези преспи играят все пак доста важна роля като охладители и като единствени над-почвени водни резервоари. П. Делирадев, В, 114. Надпочвената вода от високия водопровод се набира от една площад около 11 кв. километра, наречена „забранена водна зона“. П. Делирадев, В, 140.
НАДПРЕВАРА ж. Съревнование, състезание, надпреварване. В този свят, пълен с разни надпревари, може да се открият в асансьорите и барове. М. Яворски, ЕСВ, 109. Еномеус, който бил убеден, че ще победи, умрял по време на бясната надпревара. Л. Стефанова, ВМД, 92. Култът към красивото човешко тяло .. отново се ражда. След хиляда и петстотин години ние виждаме отново да става надпревара за красота, за красотата на женското тяло. Р, 1927, бр. 240, 214, 2.
о В надпревара. Всички едновременно или почти едновременно, без да се изчакват, като се надпреварват; в изпревара. Те си спомниха за Ламбрина. Говореха в надпревара за хубоста й, за чудните й коси, за жаркия й поглед. П. Константинов, ПИГ, 72. Духаше силен, свеж вятър, по морето се гонеха в надпревара гривести вълни. П. Вежинов, ДБ, 304.
НАДПРЕВАРВАМ, -аш, несв/, надпреваря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. При движение — излизам по-напред от някого или нещо; изпреварвам, надминавам, задминавам, преварвам. На Тодоровден селският ергенин Горан надпреварва всички коне със своя жребец. Г. Караславов, Избр. съч. II, 82. Стиснал конят с нозете си и бягал към града, като че ли вятърът искал да надпревари! Ст. Ботьов, К (превод), 30.
2. Успявам да извърша, да направя нещо по-бързо от някой друг или преди да го е напт равил друг; изпреварвам, преварвам. И аз уж се увирам около големците:.., па все гледаш, че другите ме надпреварват; а аз все зад метлата. Ал. Константинов, Съч. I, 204. Братя българи! Се да ви е на ума, че гърците, с които искаме да са сравняваме и да са надваряме, те са на изминали, надпреварили са на, и ний сме много назад останали от тях. Г, 1863, бр. 3, 17. надпреварвам се, надпреваря се страд. НАДПРЕВАРВАМ СЕ несв., непрех.
1. При движение — състезавам се, съревновавам се с някого по бързина, стремя се да настигна и задмина някого, да изляза пред него. В морето .. се клатушкаше английски кораб, пристигнал преди няколко минути. Той беше обграден от лодки на араби, беду-ини и суданци,.. Те креьцяха и се надпреварваха кой да се качи по-рано на палубата. Ив. Планински, БС, 40. В парка има едно малко езеро.., по което млаоите янки се надпреварват с лодки. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 50. Той щял да си купи автомобил — да пропътува цяла България и да се надпреварва в състезанията за най-голяма бързина. М. Кремен, Б, 67. Тука всеки ще надбягам! / Да! Главата си залагам: / всички ще ви победя! / „Ех, бърборко е Боян. / В физкултурата, в играта / и в класа е мър-зелан!“ / Но се спуснаха със него / да се надпреварват те. М. Лъкатник, ВП, 58. // Обикн. мн. Стремим се бързо, без да се изчакваме един друг да изразим отношението, мнението си за някого или за нещо. Шишето на Цепенака обиколи всички и всички се надпреварваха да хвалят виното му. С. Северняк, ОНК, 103. Където бяха заклали свиня, имаше веселие до късна вечер — младите седенкуваха, по-старите пиеха вино и се надпреварваха да разправят ловни преживелици. А. Гуляшки, ЗВ, 27.
2. Меря силите, способностите, възможностите си с някого, за да изляза пред него, да го надмина в някаква работа, дейност или по качество, резултат. Лопатката, с която пиша на пясъка, съм си издялкал самичек. Всички деца си правят такива лопати. И надпреварват се кой по-хубава ще си издяла. Т. Влайков, Пр I. 155. Той се надпреварваше по елегантност с депутата и час по час поглеждаше златния си часовник. Ем. Станев, ИК I, 498. Всички семейства се надпреварваха кое с по-хубави гозби и баници да нагости въстаниците. РД, 1950, бр. 214, 2. Секи е забележвал, че децата се надпреварват кой по-скоро и по-вярно да реши някоя гатанка, и твърде им е драго, когато им се удаде да я решат. ПСп, 1871, кн. 4, 116.
НАДПРЕВАРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надпреварвам и от надпреварвам се; съревноваване, състезаване, състезание, надпревара. Аарон усети, че синът му мисли за стрелбата като за надпреварване и
