ДСВ, 129. Говореше нехайно и високо, сигурен, че никой не може да го надприказва. Н. Антонов, ВОМ, 35. надприказвам се, надп-рикажа се страд, и взаим. Трудно е да се надприказва такъв оратор.
НАДПРИКАЗВАМ СЕ несв., непрех. Над-преварвам се с някого кой да каже повече, да приказва повече; надговорвам се, надго-варям се, наддумвам се. Жената го изгледа изумено .. и се усмихна пресилено. — Аз съм дошел не да се надприказваме, а работа да вършим... — Работа... Кой знай... Г. Кара-славов, СИ, 213. Приказваха, надпреварваха са / тъкмо ми цели три недели, / пак не мог-ле да са надприкажат. Нар. пес., СбНУ XXVI, 23.
НАДПРИКАЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от надприказвам и от надприказвам се; надго-ворване, надговаряне, наддумване;
НАДПРЙПВАМ, -аш, несв. \ надпрйпна,
-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, надпрйп-нат, св., прех. Диал. Надтичвам, надбягвам; надприпквам, надприпкувам. А олимпийските и други общонароони игри, на които всичка Елада се е събирала да гледа кой ще да надприпне, да надезди и да обори противника си! Какво голямо побуждение за развиването на тялото! Н. Бончев, Съч. I, 95. надприпвам се, надпрйпна се страд. НАДПРИПВАМ СЕ! несв.; непрех. Диал. Надтичвам се, надбягвам се; надприпквам се, надприпкувам се. * г
НАДПРЙПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от надприпвам и от надприпвам се; надтич-ване, надбягване, надприпкване, надприпку-ване.
НАДПРЙПКАМ. Вж. надприпквам и надприпкувам.
НАДПРЙПКВАМ, -аш, несв.; надпрйпкам, -аш, св., прех. Диал. Надтичвам, надбягвам, надгонвам; надприпвам, надприпкувам. Защо коня водиш, дребни сълзи рониш, / дали юнак вов клисура помина, / или та нейде с кон надприпкаха? Нар. пес., СбНУ XIV, 67. Кушия жа си пуснеме / и с мойте сиви атове, / и с твойто конче алено; / ако ги Стоене надприпкаш, / прости да ти са, Стоене, / моите сиви атове. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 190. надприпквам се, надприп-кам се страд.
НАДПРЙПКВ АМ СЕ несв., непрех. Диал. Надтичвам се, надбягвам се, надгонвам се; надприпвам се, надприпкувам се.
НАДПРЙПКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надприпквам и от надприпквам се; надтичване, надбягване; надприпва-не, надприпкуване.
НАДПРИПКУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надпрйпкам, -аш, св., прех. Надтичвам, надбягвам; надприпвам, надприпквам. надприпкувам се,, надпрйпкам се страд. НАДПРЙПКУВАМ СЕ несв., непрех. Ос-тар. и диал. Надтичвам се, надбягвам се; надприпвам се, надприпквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДПРЙПКУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надприпкувам и от надприпкувам се; надприпкване, надприпва-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДПРОЗОРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чнй, прил. Рядко. Който е разположен, намира се над прозорец. Надпрозоречен отвор. Надпрозоречна козирка.
НАДПЪТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който е откъм пътя и-; над равнището на пътя. Из тоя дом, от един надпътен прозорец, се взираше почуден млад подпоручик. А. Стращимиров, СВ I, 66.
НАДПЯВАМ, -аш, несв.\ надпея, -ееш, мин. св. надпях, прич. мин. св. деят. надпял, -а, -о, мн. надпели, прич. мин. страд. над-пян, -а, -о, мн. надпени и надпят, -а, -о, мн. надпети, св. 1. Прех. Пея по-добре или повече от някого, надминавам, надвивам някого в пеене. — Не ще е зле да се допита човек и до нашия поп. Разправят го много учен бил някъде... Като се съберат поповете от тъдявашно, всички ги надпявал. Ил. Волен, ДД, 15. Той знаеше, че пее хубаво, но сега гласът му като че беше още по-силен и по-кръшен. — Кой надпява самодивите в гората? — Нали той? Д. Немиров, Д №9, 38. Той изпитваше желание да литне през прозореца и да подгони птиците, които се стрелкаха в бистрия пролетен въздух, и да ги надпее. Ем. Манов, ДСР, 102. Зафана се Тодорка / сас славей да се надпява, / ако я славей надпей / косата ще й отрежат. Нар. пес., СбНУ ХПИ, 56.
2. Непрех. Остар. и диал. Надпявам се. Събират се момичета у някоя своя другарка да предат, дето, освен разговора помежду си, пеят и разни песни на попрелка, надпяват моми и ергени и др. РН> 1911, кв. 5-6, 161. Хайде, Драгано, да пеем, / двама да пеем, Драгано, / да пеем и надпеваме." Нар. пес., СбВСтТ, 750. надпявам се, надпея се страд. от надпявам в 1 знач.
НАДПЯВАМ СЕ несв:, непрех. Състезавам се, съревновавам се с някого в пеене. Имаше време, кога знаех майка ти весела и засмяна. Биваше, запеят славеите в гората, а тя се провикне от болярския трем на Це-пино и се надпява с тях. Ст. Загорчинов, ДП, 164. В читалищния салон и по площадите през целия ден певци и певици в китни носии .. показваха своето изкуство, надпяваха се, надсвирваха се, извиваха кръшни народни хора. РД, 1961, бр. 58, 1. 'Мари Яно, дюлбер Яно! / Хайде да се надженваме, / надженваме, надпяваме!" Нар. пес., СбГЯ, 226. Зафана се Тодорка / сас славей да се надпява, / сас славей с песнопоица. Нар. пес., СбНУ ХПП, 565.
