ричните списъци на пътните управления, с удивителна точност могат да ви кажат след колко време къде ще пристигнете. Й. Радичков и др., ГСП, 134. Избраните и надлежно уредени и покрити св. дарове, назначават ся за жъртва. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 93.
НАДЛЕЗ м. Мост над шосе или железопътна линия. Автобусът изви по високия надлез и бавно почна да се спуска към Перник. Л. Михайлова, Г, 150. Когато условията не позволяват пресичането на жп линии, аутострадите, трамвайните линии и др. да се извърши на едно ниво, проектира се постройката на надлези. К. Груев, ПГ I, 349. Ако пътят минава над пресечния път, мостът се нарича надлез, а когато е под него — подлез по отношение на първия път. Л Манчев, П I, 117.
НАДЛЕЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който се отнася до надлез, който е свързан с. надлез. Тунелното и надлезното провеждане на железопътните магистрали .. е особено подходящо, защото не се възпрепятствува останалото градско движение. Т. Горанов и др., ПА, 281. Надлезен мост.
НАДЛЕПВАМ, -аш, несв.’, надлепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Залепвам нещо отгоре, върху друго нещо. надлепвам се, надлепя се страд. Детайлите се надлеп-ват в кантовете. Д. Лалев и др., НМП, 143.
НАДЛЕПЯ. Вж. надлепвам и надлепя м.
НАДЛЕПВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от надлепвам и от надлепвам се; надлепя-не.
НАДЛЕПЯМ, -яш, несв.’, надлепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Надлепвам. на-длепям се, надлепя се страд. За да се създаде опора за поставяне на куки върху шперплата, на гърба се над лепят парчета от мека дървесина. М. Тодоров и др., ТМСС, 99.
НАДЛЕПЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от надлепям и от надлепям се; надлепване.
НАДЛЪГВАМ, -аш, несв.’, надлъжа, -еш, мин. св. надлъгах, св., прех. 1. Надминавам някого в лъжа, лъжа някого повече, отколкото той мене. — От чужденец чакай правото, колкото от яд здравето!.. —Да дпитаме все пак! — .. — От туй поне зарар няма. — Уж няма, но грък и циганина над-лъгва! А. Христофоров, А, 115.
2. Надхитрявам, измамвам някого; излъг-вам, надигравам. — Хайде върви!... И се па
зи... не се пазиш никак, не мислиш за себе си... — Мамо, турците са къоравци — ще ги надлъжа аз!.. Ст. Дичев, ЗС II, 297. Сега Наско биваше доволен, ако успее да отбележи три-четири коша на игра. Какви ли не способи опитваше, за да надлъже великана. А. Мандаджиев, ОШ, 62. Всяка страна гледаше да надлъже другата и да добие по-из-носна цена. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 77. надлъгвам се, надлъжа се страд.
НАДЛЪГВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, надпреварвам се с някого по лъжене. Не беше все едно да се надлъгваш с Торосян и да смазваш с насилие стачката на хиляди работници. Д. Димов, Т, 316. Случило се, че в една гостоприемница се събрали двайсетина хитрувачи. Те насядали в кръчмата на гостоприемницата и почнали да се над-лъгват и надхитруват. Ран Босилек, ВП, 120. Я да се разберем с тебе ще правим ли една яка политика, или само ще се надлъг-ваме! Й. Вълчев, СКН, 434. Баща ми дойде
— черен и опушен — / донесе целия фабричен смрад, /../ И с куп надежди в пълна без-надежност / надлъгвахме се ний — баща и син. К. Зидаров, СП, 10.
НАДЛЪГВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надлъгвам и от надлъгвам се. Острите му очи можеха да хвърлят мигновен поглед върху нещо и след това да замръзнат, като че не са го забелязали. Това бяха идеални очи за покер, за надлъгване, за търговски преговори. Д. Димов, Т, 57-58. — Заслепило те е това първенство и не виждаш, че то се дава награда за действително спечелено съревнование между хората от много села, а не за надлъгване и надхитряваме. Н. Ка-ралиева, СМ, 51. — Мошеници, всички крият злато... — Как обаче да се докопаме до него?.. — Чрез надлъгване! — избоботва най-подир плътният му бас. — Ще им поставим клопки... Др. Асенов, ТКНП, 210.
НАДЛЪГУВАМ, -аш, несв. (диал.); надлъжа, -еш, мин. св. надлъгах, св., прех. Надлъгвам. надлъгувам се, надлъжа се страд. НАДЛЪГУВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надлъгвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЛЪГУВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надлъгувам и от надлъгувам се; надлъгване.
— От Н Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЛЪЖ нареч. 1. По посока на дължината на нещо; надълго. Противоп. на-шир. Електрически мотори завъртяха жестоките триони, които разрязваха над-лъж белите букови трупи, напомнящи гладки тела на едри риби. Ем. Станев, ПЕГ, 86. // По протежение на нещо. След половина час ход влязох в Белово. Голямо село,.., загнездено надлъж по десния бряг на Ядени-ца. Ив. Вазов, Съч. XVI, 6.
2. Един след друг в дълга редица, по дължина; надълго. Между двете крила [на хотела] имаше дълъг пруст на едно-две стъпала над земята и зад него бяха наредени над-лъжи една до друга стаите за пътниците. Й. Йовков, ЧКГ, 11. От ковачниците и ба-кърджийниците, що се редяха надлъж по чаршията, идеше непрекъснато бумтене на чукове. Ст. Дичев, ЗС I, 101. На Димитров
