хранеше, най-сетне продадох и часовника, печалата от който отиде също така, тъй щото най-надире останах без пара. Св. Ми-ларов, СЦТ, 19. Най-надир дойде [светецът], най на чело седна. СбВСт, 42.
НАДИСТОРЙЧЕСКИ, а, -о, мн. -и,
прил. Рядко. Неисторически, извънистори-чески. Балансирането между художниците и интересуващите се от изкуството, от една страна, и обществената среда, от друга — ето с какъв абстрактен, надисто-рически закон Плеханов заменя класовата борба. Г. Бакалов, Избр. пр, 407.
НАДЙШАМ СЕ. Вж. надишвамсе.
НАДЙШВАМ СЕ, -аш се, несв.\ надй-шам се, -аш се, св., непрех. Дишам, вдишвам много, до насита въздух или някаква миризма, аромат. Ония ти ливади, ония ниви, оная пряспа зеленина на гората, да не можеш да се надишаш. Ал. Константинов, БГ, 88. Представете си! Три въдици, и то от средните! Забравих и болестта, и раците,.., падишах се с чистия балкански въздух и хукнах нагоре по стръмната пътека. СбХ, 138. И на липов цвят се надиша, и на гостолюбие се наслади. Е, 1981, бр. 1085, 3. Бях се надиишл с отровно-смрадлив пушек. Л. Дилов, Т, 104.
НАДКЛАСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е свързан с интересите на отделни класи, а се отнася до цялото общество. Ние не жадувахме някаква смътна правда в под-небесните далечни мъглявини, нито ратувахме за някаква надкласова човечност. О. Василев, ЖБ, 453.
НАДКЛАСОВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Полит.Отвл. същ. от над класов.
НАДКОЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се намира, разположен е над коляното. Надколенна рана. Надколе-нен шев на панталон.
НАДКОРЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Анат. Който се намира, разположен е над корема. Надкоремна област. Надкорем-ни мускули.
НАДКОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Анат. Който се намира върху, над костите, който покрива костите. Надкостна ципа. Надкостни тъкани.
НАДКОСТНИЦА ж. Анат. Тънка ципа от влакнеста съединителна тъкан, която покрива повърхността на костите. Ставният хрущял няма собствена кръвоносна мрежа, а се храни от синовиалната течност и по краищата от кръвоносните съдове на синовиалната обвивка на надкостницата. Н. Манчева, ЛФ, 214. Авитаминозата или хи-повитаминозата води до кръвоизливи във венците, надкостницата и на други места по тялото. Б. Койчев, Б, 36.
НАДКРАЧ м. Остар. и диал. Крачка, стъпка. Токмо що достигнал Цветан до ря-ката, едва пристъпил два или три надкра-ча, протурился ледът под него. А. Хаджио-глу, ББ, 75.
НАДКРЙВАМ, -аш, несв.\ надкрйя, -йеш, мин. св. надкрйх, прич. мин. страд. надкрйт, св., прех. Диал. Покривам, закривам. Радица булка умряла. / Майка хй дори [двори] измела, / Радица на дор изнела, / с червено було над крила. Нар. пес., СбНУ IV, 17. Расти, ябълко, порасти, / .. / със вършец небе да стигнеш, / със поли поле да надк-рийш. СбВСт, 377. надкривам се, надкрйя се страд.
НАДКРЙВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надкривам и от надкривам се; покриване, закриване.
НАДКРЙЛИЕ, мн. -ия, ср. Зоол. Предно кожесто крило при правокрилите насекоми. Правокрилите насекоми се характеризират с нееднакво устроените си две двойки крила: Предни — кожести (надкрилия) и задни — ципести. Зоол. VII кл, 52. Задните [крила на мароканския скакалец] са ципести, по-широки от надкрилията и могат да се прегъват. Зоол. VII кл, 50.
НАДКРЙЯ. Вж. надкрйвам.
НАДЛЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж., сега канц. 1. Съответен, необходим за нещо. Валията отдаде на винишкото убийство политически характер и натовари прочутия Дервиш ефенди с мисията да произведе надлежното следствие. П. К. Яворов, Съч. II, 201-202. Колко прибързано е било наистина да се копират без надлежната подготовка почини за просветно подвижничество. М. Арнаудов, БКД, 274. Възможно е, като пръв опит,.., негде и да сме грешили, но обещаваме се при второто издание да обърнем надлежното внимание на всички посочени нам грешки, недостатъци и пр. А „България“,
3. На Египетския въпрос се отдели надлежното внимание. Бълг. 1902, бр. 493, 2.
2. Като същ. Обикн. членувано, а) Човек, който е съответстващ, подходящ за някакъв пост или за някаква работа. Поверявай ся повече на мъдростта на княза,.., поверявай ся на бащинската му грижа, чтото тя да назначава надлежните за ръководство на общонародните работи. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 88. б) Необходимото, подходящото нещо за някаква дейност, работа и под. Моля направете надлежното, щото mue поправки да си внесат и г-да артистите в ролите и да се съобразят с тях в бъдеще. Ив. Вазов, НПис, 66.
— От рус. надлежащий.
НАДЛЙЖНО. Остар. Книж., сега канц. Нареч. от надлежен; съответно. Малко преди три часа аз напуснах града при контролния пункт и номерът ми бе, разбира се, надлежно записан... П. Вежинов, СО, 191. За пътищата, заведени надлежно в километ
