2. За земна или водна повърхност — ставам на гънки, дипли; нагъвам се, набръчквам се. Зад яхтата морето се беше надиплило.
3. За лице, кожа, врат и под. — ставам на бръчки; сбръчквам се, набръчквам се. Шията му се надипляше на гънки, успшта му беше раззината, очите му като че ищха да изскочат. И. Йовков, ПК, 184.
4. Прен. Само мн. Наслагваме се, натрупваме се един върху друг, обикн. на пластове. Цялото му същество издаваше как мислите му се гонеха в безредие и бързаха да се надиплят дълбоко в сърцето му и душата му, гдето той ревниво криеше обичта си към животните. П. Петков, СбАСЕП, 450. Подгониха се облаците, надиплиха се на голям тъмен облак и пак се разкъсаха на пар-чёнЦа, които се стопиха нейде си. В. Чен-ков, ПС, 60.
5. Диал. Само мн. Обикн. за хора — струпваме се накуп, на едно място много един до друг; натъпквам се, наблъсквам се. Отдавна'се бе стъмнило, а министърът все говореше. Дългодрейчани се бяха надиплили като сардели в малкото салонче. Хр. Пели-тев, ХО, 47. Привикнахме с планинските несгоди — / и в тая хижа, пълна с боров дхим, / надиплихме се плътно, за да спим, / че утре има дълъг път да ходим. Ламар, СГ, 33.
НАДЙПЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надиплям и от надиплям се. През време на последното надипляме на Старопланинската област .. увлечени са били и пластовете около нашето сегашно Търново. П. Делирадев, БГХ, 79.
НАДЙР. Вж. надире.
НАДЙР, мн. няма, м. Астрон. Точка, противоположна на зенита, разположена под краката на наблюдателя в невидимата йаст йа въображаемата небесна сфера. Ако спуснем отвесна линия от точката, където се намира наблюдателят, продължението й. ще прободе небесната сфера в две точки Z и Z1, които се наричат зенит и надир. Астр. XI кл, 1964, 12. Точката, гдето ся намира на небото в центъра на тоя Пръг (хоризонта) и над главата на зрителя, нарича ся зенит; а срящоположната й диаметрално — надир. Ив. Богоров, ВГД (превод), 368.
~ 6т араб, през нем. Nadir, фр. nadir или рус. надир.
ЦАДЙРAM, -аш, несв.\ надера, -ёш, мин. св. надрах, св., прех. 1. Дера докрай не-ujp (плат, дреха и под.) на много части; накъсвам. Христо вика — куршум го не хваща. От пусията си седмина повали. Като го свиха отвред — свършиха му се пачаврите за кавала, той си съблече ризата и я надра. П. Тодоров, Събр. пр. II, 69. Уроци ни чете, със ярост във очите, / изхвърля ни Навън червилото, луните, / а кърпичката, и^о намери оня ден / в „Цветя на мъдростта“, надра я разярен, / че смесвали сме ний, с престъпност непозната, / свещените неща с неща на сатаната. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 160.
2. Разг. Дера, одирам докрай много неща или всичко. Надери всички избити зайци.
3. Дера, издрасквам много неща или нещо в голяма степен. Надрах краката си из храстите. А Котето е лудо и надра децата.
4. Прен. Разг. Нахоквам; накастрям, надял-вам. — Чу ли, Заре? Здраво са надрали командира — каза Синигера. — Чух. За нашите щуротии той го отнесе. Кр. Кръстев, К, 52. надирам се, надера се страд., възвр. и взаим. Брахме шипки и се надрах по ръцете. А Внимателно играйте с пръчките да не се надерете.
НАДЙР АМ СЕ несв.\ надера се св., непрех.
1. За плат, дреха и под. — дера се, скъсвам се на много места или на много късове, парчета; накъсвам се. Като минавах през храстите дрехата ми се надра.
2. Надрасквам се, издрасквам се. За по-малко от година теракотата се беше надрала.
НАДЙР АНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надирам и от надирам се.
НАДЙРЕ и (съкр.) надйр нареч. Остар. и диал. 1. Назад, отзад. Нашият народ в материалния и духовния свой живот е останал много надире от другите народи. Съв., СбПер п И, 75. Едвам що бяха изминали 20 стъпки — Орел се обърна да види дали не е забравено нещо надире — в тази минута един трясък прогърмя въздуха. Лет., 1876, 139-140. Секи си вода пиеше, / само ми бела робинка / надире си останала, / мъжка й рожба дотегна. Нар. пес., СбВСтТ, 769. А що беше Димо Черногорче, /той си юзе гиздава Мария, /.. / па са върна с тая силна сватба, / .. / Марко йоста малко по-надире. Нар. пес., СбНУ XIV, 89.
2. Назад, обратно. И., съсипал [Кутузов] войските му [на Наполеон] така, чтото от 700 000 душ 20 000 душ ся врънали надире. ВИ, 188. Ако са продаде един диамант за 20 000 гроша, като че е 5 крата и после са види, че не е освен 4 1/2 крата, купувачът има txpaeo, ако иска, да върне надире диаманта. ДЗОИ III (превод), 57. Недко на майка продума: / „Върни са, мамо, надире / и лелка знайе да байе, / и тя ще ми прибайе.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 62.
3. След някого, по-долу от някого; назад. Ловецът не останал надире от другите, а и той ся погрижил как да си направи по-лесен труда за ловение на дивеч. Лет., 1873, 178.
4. По-късно, по-нататък; назад. От океана част, която е вдадена навътре между сушите, нарича ся море; морета между сушите има доста, като Средиземното; за тях по-надире ще видим. Ив. Момчилов, МПЗ,
5. Накрая. Елмазеното ми пръстенче и то отиде в ръцете на младия грък, който ме
