ден имахме голяма черква; след черковния отпуск селяните по обикновеному насядаха вън надлъж под черковната стряха, за да се посприкажат. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 553.
3. На дължина. Кораловият риф около бреговете на Австралия простира са хиляда мили надлъж. Д. Витанов, ФГ (превод), 9. о Надлъж и <на>шир; нашир и надлъж. Разг. По всички посоки; навсякъде. Беше пролет и в този час на смрачаването плоч-ниците гъмжаха от хора. Оживление и смях се разливаха надлъж и шир. Ст. Дичев, ЗС II, 413. Християнството разнесоха надлъж и нашир по половината на земнотр кълбо людие от най-сиромашеска ръка. Й. Груев, СП (превод), 231.
НАДЛЪЖА. Вж. надлъгвам и над-лъгувам.
НАДЛЪЖЕН, -жна, ~жно, мн. -жни, прил. Който се намира, разположен е или преминава по дължината на нещо. Проти-воп. напречен. Цветът му [на риса] е черве-никавосив и ръждивосив, изпъстрен с черни петна и ивици, наредени в надлъжни редове. П. Петков, СП, 37-38. Крилото на самолета било дървено, правоъгълно и леко изкорубено с носеща площ 370 кв. м. То имало скелет, който се състоял от надлъжни и напречни дървени летви. Р. Радулов, ИГ, 33. Дъбилното вещество в дървесината на стъблото и клоните е неравномерно разпределено, и то както в надлъжна, така и в напречна посока. Пр, 1952, кн. 6, 16. Докато той говореше, Ботев се надигна от мястото си, отпусна се пак; по озареното от огъня чело бе набъбнала надлъжна синя жила. Ст. Дичев, ЗС II, 181. // Който става, осъществява се по дължината на нещо, на дължина. Противоп. напречен. Дразнител на слуховия орган са звуковите вълни, т.е. надлъжните трептения на въздушните частици, трептения, които се разпространяват на всички страни от източника на звука. Псих. X кл, 33. Земетръсните вълни, които се пораждат в земетръсното огнище (хипоцентъра), биват два вида: надлъжни и напречни.. Надлъжните вълни имат много голяма скорост. Геол. IX кл, 85. За химичен начин на въздействие бе използу-ван от мен един нов способ на третиране: надлъжно разрязване на клубените и опрашването им с химически стимулант откъм разрязаната страна. Пр, 1952, кн. 6, 12.
НАДЛЪЖКО нареч. Разг. Умал. от надълго (в 1 и 2 знач.); надългичко. Чириш и сара-сабур са забъркват с оцет, че са оваля с ръка надлъжко, като фитил. СбНУ XV,
72. Надвечер гостите си заминаха. — Пак да дойдете, Пейке! — поръчваше старият. — Тъй по-надлъжко да си поприказваме. Г. Караславов, СИ, 308. За да ме разбереш добре, /надлъжко аз ще ти разправя. К. Христов, ППож., 79. Когато са запознах и разговорих по-надлъжко с тях, можих да узная, че са изпратени из някои общества из Виена да изучат специално инсектите и минералите по източните места. Ч, 1875, кн. 6,
242.
НАДЛЪЖНО. Нареч. от надлъжен; по дължина, на дължина, надълго. Апенините се простират на юг от Алпите. Като гръбнак те пресичат надлъжно Апенинския п-в и продължават в о-в Сицилия. Геогр. VI кл, 9-10. Разрежете надлъжно покълнали пшенични зърна и ги наредете върху изстиналия скорбелен клей с отрязаната повърхност надолу. Бтн VI кл, 26.
НАДМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил.
1. Който проявява надменност; високомерен, горделив, надут, Последен дойде Таки Брашнаров. Той беше надменен човек, но пазеше приличие в обноските си към людете, а това беше всъщност една студена, сдържана снизходителност. Д. Талев, ПК,
58. Усамотена поради езичеството си, варварска България — както презрително я наричаха надменните императори, крале и епископи — нямаше приятели, живееше сред врагове. А. Гуляшки, ЗВ, 49. Сам неук, при това надменен поради богатството си, той е гледал отвисоко на бедните „учени“, които проявявали самостойност в убежденията си и независим характер. М. Арнаудов, БКД, 84. Спарта бърже проводила посланици .. със смирена просба за мир; но надменният атинский народ отхвърлил синките таквизи предложения. Н. Михай-ловски и др., ОИ (превод), 217.
2. Който съдържа или изразява надменност; високомерен, горделив, надут. Мария забеляза, че той имаше бледо, красиво и надменно лице с тъмни очи, които гледаха остро. Д. Димов, Т, 48. Борис отвори очи, а оня го гледаше със зъл, все тъй надменен поглед. Д. Талев, И, 187. По надменния тон на този господин явно бе, че е високопоставено лице. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 117. Кънчо потрепна малко от тоя поглед, но той насили себе си и пак се задържа в същия малко горд и надменен външен вид. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 381.
НАДМЕННО. Нареч. от надменен; високомерно, горделиво, надуто. Той поглеждаше надменно празния дюкян на Пазара,, презрително приподигнал само едната си вежда. Д. Талев, ПК, 760. След младоженците от колата слязоха няколко млади весели болярки и една възрастна жена, която гледаше наоколо си надменно й гордо. Ст. Загорчинов, ДП, 116. Берое се държеше из улицата надменно, предизвикателно. За него бе необходимо и твърде важно да внуши на хората, че от никого не се интересува. К. Петканов, В, 166-167.
НАДМЕННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на надменен; високоме
