7. Прен. Обикн. несв. За чувство, настроение — зараждам се, възниквам и постепенно се усилвам, нараствам. Нещо топло и сладко се надигаше в душата му.., той си запя. Й. Йовков, ЧКГ, 154. Усети, че ръцете му стискат до болка желязната рамка на прозореца и в гърдите му се надига страшна мъка. Ем. Станев, ИК III и IV, 319. Мисълта ми се освобождава .. и аз усещам как в мене се надига радостта. К. Петканов, ДЧ, 469. И у хората, що носеха още в себе си състрадание и човеколюбие, се надигаше тревога за съдбата на момичето. П. Константинов, ПИГ, 35. Надига се протест.
8. Прен. За множество от хора, народ — ставам активен, започвам да действувам за някаква кауза, срещу някого, нещо или в подкрепа на някого, нещо; вдигам се. Едновременно с усилията си да изгради своя просвета и култура .. поробеният народ се надига на решителна борба за свобода. Ив. Унджиев, BЛ, 9. —Да не би у тебе да няма ясна мисъл и силни чувства? Или тъкмо сега се привършиха, когато цял народ се е надигнал да строи бъдещето си? О. Василев, Л, 33. — Сега срещу нас ще се надигнат всички тъмни сили.. — фабриканти, търговци, всевъзможни черноборсаджии. Др. Асенов, ТКНП, 19. И ето го започва той — / денят на вечна слава, / когато цял народ — герой / надига се, въстава. Т. Харманд-жиев, П, 28.
9. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Решавам или започвам да правя, да върша това, за което се съобщава в следващото изречение; тръгвам. Какво щеше да стане с къщата, с имота, какво щеше да стане с майка му, ако го задържат за по-дълго? Ами ако Тошка се надигнеше да се жени, старата при кого щеше да остане? Г. Караславов, Тат., 171. Надигнали сме се да им ходим на гости.
10. Разг. Държа се високомерно, възгордя-вам се; перча се, надувам се. Тя е изостанала мома. Не можа досега да се ожени, че е устата и много се надига покрай сестра си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 180-181. Тя го улови в мрежата си, народи му деца, тури му букаи на шията и на ръцете... и сега още се надига, не приема да се моли. Ив. Вазов, Съч. IX, 154. Упоен от успехите си, пишех й [на майката] за най-малките подробности, които можеха да й дадат повод да се надига и хвали с мене. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 570.
о Надигам / надигна глава. Разг. Започвам да се проявявам, ставам активен, проявявам неподчинение, непокорство. В тези тежки и неспокойни дни, когато контрареволю-цията надигаше глава, младите школници бяха на своя пост. А. Станоев, П, 61. Българите нямаха оръжие. Пък и да имаха — кой смееше сега да надигне глава! Г. Караславов, Избр. съч. X, 40. Надигам / надигна глава (нос, муцуна). Разг. Държа се надменно или ставам надменен, надут; гордея се, надувам се, възгордявам се. Гледам, че откакто стъпи пак в оная къща, то е надигнало глава и съска ли, съска. В. Геновска, СГ, 232. По-рано .. в канчето ми туряше по две и по три мръвки.. Но откакто поручикът го похвали еднъж, надигнал си е муцуната, като пуяк! Д. Калфов, ПЮН, 143. Надигам / надигна глас. Книж. Започвам да говоря, да се изказвам решително в подкрепа или против някого или нещо. Поробените политически и икономически осъзнават вече своята сила и надигат глас и воля за своето право. Ас. Златаров, Избр. съч. II,
217.
НАДЙГАНЕ, мн. -ия, cp. 1. Отгл. същ. от надигам и от надигам се. Понякога Иван мечтаеше за революция,.., за надигане на целия народ. Г. Караславов, Т, 102. Предусещайки надигането на народния гняв, завоевателите започнали сурова разправа с патриотите. Ал. Гетман, ВС, 47. Техните [на обеднелите] бунтове били съпроводени от постоянните надигания на робите. Ист. V кл, 1980, 255.
2. Рядко. Издигнатина, възвишение. На изток има .. едно малко надигане, което завършва със стръмна стена, която определя фасадата на Резньовете. П. Делирадев, В, 69.
НАДЙГНА. Вж. надигам и надигну-вам.
НАДЙГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надйгна, -еш, мин. св. — ах, прич. мин. страд. надигнат, св., прех. Надигам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДИГРАВАМ, -аш, несв.; надиграя,
-аеш, мин. св. надиграх, св., прех. 1. Побеждавам, надминавам някого при игра, играене (в танц или спортна състезателна игра). Като отри [Христина] потта от лицето си, едвам продума от умора: — Не мога вече... Надигра ме! Елин Пелин, Съч. I, 179. Кога ще дойде Момчил хусаринът? Този, дето на Комненовата ливада в Одрин ми се представи като болярин и пръстен му дадох, че ме надигра. Ст. Загорчинов, ДП, 163. При нападение играчите от всички линии .. се стремят .. да преодолеят защитата на противника, да го надиграят и дц реализират гол. В. Ангелов и др., Ф, 6. Яз каул чина: .. / Ако те надиграя, /ке ти зема, Нено, / твоята руса глава. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, Зо. // Разш. С умение, техника, майсторство преодолявам в определен момент на играта един или няколко играчи от противников отбор. Да се следи: нападателите да не надиграват отведнъж бранителите, а да предприемат поредица от залъгващи движения и действия с цел да се извлече по-голяма полза от упражнението. Б. Такев и др., Б, 15. Локомотивци бяха по-настойчи-вият и инициативен отбор, но нападателите им не можаха да надиграят миньор
